Вашата любов каква е?

[Sevdito]

Нека видим коя надделява в форума споделената/несподелената?

Въпрос:
"Коя любов е по-силна - споделената или несподелената?"

[SisiStrange]

Споделената. Твърдо като скала. Изпитвала съм и другата с всички възможни гадости, но не може да стъпи на пръста на споделената.

[SuNsEt]

Хм... Зависи от човека,когото обичаш. Понякога,когато не оценяваш човека до себе си ,тогава бих казала,че една несподелена любов би могла да бъде по-силна от споделената.
Освен това,една споделена любов може да издържи 1-2 години,докато несподелената дори цял живот. При несподелената има много 'Ако' и може би точно за това възможностите за развитие на връзката биха били много. Въображението ти се разгръща ,а това,че обектът на любов не отвръща със същото прави чувствата ти по- дълготрайни ,защото това,което изпитваш е не само любов ,но и дълбока болка. Както знаем, болката и лошите неща оставят много по-трайни белези,от колкото обратните усещания.

Освен това можеш да имаш споделена любов,а след това несподелена с един и същи човек. Ако той е спрял да те обича,а ти продължаваш да го обичаш.

Така че...аз гласувам за несподелената.

[SisiStrange]

^ И споделената любов може да продължи цял живот.

[xoxi]

Човек разбира какво наистина е любовта, само ако тя е споделена.
Не е нужно само да обичаш, много е важно и да си обичан.
Аз съм твърдо зад споделената любов.
Претърпявала съм несподелена, радвам се на споделена.. Разликата е от тук до ехееееееееее.

[DragonLady]

Споделената. Твърдо като скала. Изпитвала съм и другата с всички възможни гадости, но не може да стъпи на пръста на споделената.

И при мен е така

[SomeoneWhoCares]

Разбира се че споделената Колкото и да обичаш ако не отвръщат но чувствата ти ... рано или късно се откаваш
иначе в момента я карам на несподелена любов за съжаление

[ShtrudeL]

Хм... Зависи от човека,когото обичаш. Понякога,когато не оценяваш човека до себе си ,тогава бих казала,че една несподелена любов би могла да бъде по-силна от споделената.
Освен това,една споделена любов може да издържи 1-2 години,докато несподелената дори цял живот. При несподелената има много 'Ако' и може би точно за това възможностите за развитие на връзката биха били много. Въображението ти се разгръща ,а това,че обектът на любов не отвръща със същото прави чувствата ти по- дълготрайни ,защото това,което изпитваш е не само любов ,но и дълбока болка. Както знаем, болката и лошите неща оставят много по-трайни белези,от колкото обратните усещания.

Освен това можеш да имаш споделена любов,а след това несподелена с един и същи човек. Ако той е спрял да те обича,а ти продължаваш да го обичаш.

Така че...аз гласувам за несподелената.

Глупости.
***

Иначе не мога да наричам неподелената любов - любов. Не съм имала такива неща. В 8ми клас имаше момченце, което харесвах, а то мен не, но изобщо не е било любов. (давам го за пример)
Всяко несподелено нещо се забравя и лекува, а това да страдаш по него е супер непрактично и вредно.
Оф
Щях да казвам нещо. Забравих. ^_ Отивам да си правя кафе.
Не бъдете филмари, имащи несподелени любови.

Едит: Сетих се какво щях да казвам! ^_
Имам нужда да обичам повече, от колкото да ме обичат. Но ако обичам и все пак виждам, че не изпитват същото, си е гадничко.

[AliceSw]

Несподелена е сякаш...сложно е...Била е споделена, и ще бъде пак, скоро. А човекът ще остане същият, надявам се...

[Shiiverss]

Несподелена ;ххх

[HollyGolightly]

Как може някой да се радва на несподелената любов, та то това си е мъчение.
И разбира се , че споделената е много по-силна.

[Anonyss]

Не знам, но за момента е несподелената.. Всъщност отчасти е споделена, защото и двамата знаем за чувствата си, но сме от различни градове (300км ни делят), преди да се преместя тук съм израстнал с нея, но гледам да се владея и да изчакам, докато стана малко по-голям, за да могат да станат чувствата ни споделени :[

[Blab]

моята е неизказана, поради незрелостта на авторите си.
//любовта в крайна сметка е лично(стно) усещане, тя не може да се превежда и предава. човек я произвежда сам за себе си (под външно дразнение), това, че я потребява насаме или в компания, носи съществената разлика.
струва ми се, несподелената любов е много по-чиста, въздушна - в този смисъл необятна, поради своята недефинираност и всичките "ако" и "дали"-та, които я развързват до безкрайност и вечност. несподелената любов се храни от въздуха. необуздан вятър, диво цвете.
споделената любов, подобно дете, изисква определени грижи от страна на двамата си родители, има жизнена нужда от отглеждане и възпитание. тя е култивирана, което я прави по-суха, отчетливо условна, зависеща...

пп: отдавна не сме правили тема за "обичам" и значенията, които всеки влага в глагола, както и неговите проявления. според мен това е особена важност при четенето на тази тема, но може би съм само аз.

[Glamour92]

Моята е...наскоро починала.
А по-силна е споделената любов,определено.
Другото рано или късно се изражда в някакво обожествяване(понякога обратното) или пък получава примеси от други чувства и накрая това,което се получава може и да наподобява любов,но...не е.

[mechone]

Споделена, надявам се <3

[balu4ka]

Беше споделена,но приключи..
Винаги споделената е по-силната.Щом чувствата и от двете са силни и споделени,то това е любовта.Понякога ако е обратното,може би се нарича любов ,но не точно..

[heartshapedbox]

Споделена е.
Подкрепям Щрудела- несподелената любов трудно може да се нарече любов изобщо.Харесване, силно привличане, желание,страст, влечение, нагон дори-да.Любов-едва ли.

[SÜß]

СПОДЕЛЕНА

[Amore-Mio*]

Споделена и истинска.

[jghgh]

моята е неизказана, поради незрелостта на авторите си.
//любовта в крайна сметка е лично(стно) усещане, тя не може да се превежда и предава. човек я произвежда сам за себе си (под външно дразнение), това, че я потребява насаме или в компания, носи съществената разлика.
струва ми се, несподелената любов е много по-чиста, въздушна - в този смисъл необятна, поради своята недефинираност и всичките "ако" и "дали"-та, които я развързват до безкрайност и вечност. несподелената любов се храни от въздуха. необуздан вятър, диво цвете.
споделената любов, подобно дете, изисква определени грижи от страна на двамата си родители, има жизнена нужда от отглеждане и възпитание. тя е култивирана, което я прави по-суха, отчетливо условна, зависеща...

пп: отдавна не сме правили тема за "обичам" и значенията, които всеки влага в глагола, както и неговите проявления. според мен това е особена важност при четенето на тази тема, но може би съм само аз.

Красиво казано, но мисля, че споделената любов е по-хубава. По-красива. От тая, дето има жар, страст, жажда един за др. и т.н.
И не ми казвайте, че това не е любов, а страст. Любовта не е нужно да е скучна и спокойна, отмерена и пр.!

[fenkaaa]

Споделената е силна,но моето мнение е,че е до време.За несподелената бих спорила,от една страна може да се окаже дори по-силна и от споделената,защото да нямаш този,който обичаш те убива.. и го обичаш все повече и повече.От друга страна тази,несподелената любов,може да доведе до много сълзи,да те наранява много и т.н.Тогава просто от само себе си тя изстива.. заради всичкото това страдание от страна на другия човек,все някой ден разбираш,че нищо от това не си е заслужавало.

[fifito19]

Споделената е по- силна. Но някои още я търсят

[DisappointedDreamer]

Красиво казано, но мисля, че споделената любов е по-хубава. По-красива. От тая, дето има жар, страст, жажда един за др. и т.н.
И не ми казвайте, че това не е любов, а страст. Любовта не е нужно да е скучна и спокойна, отмерена и пр.!

Мда, съгласна съм.
Смисъл, и споделената и несподелената са красиви по свой различен начин. Това ги прави и уникални.
Иначе, моята любов е споделена. Има страст, желание, възбуда, трепет, които също присъстват в несподелената любов, но само от една страна - само единия от двамата жадува за другия, само единия го желае, само единия го забелязва. Другия е крал/ица в тяхния свят, но същевременно и никой.
Съгласете се че е по-забавно да си подаваш топка заедно с друго човече, отколкото сам.

[Blab]

аз не наричам либидото си "любов", може би защото предпочитам Юнг;

[jghgh]

не чета юнг и по принцип нямам никакво либидо.
но представата ми за любов е страстната.. страстна в духовен смисъл, ако щеш. не някаква спокойна и отмерена, въпреки че и тва е красиво.
то като цяло няма грозни неща, ако гледаме отгоре. всичко е красиво, всяко едно състояние. но към момента не гледам от птичи поглед и давам 2 ръце за утопичната, магична любов, където 2ма души се искат както никой друг, любов, която се чувства страстно, която поне мислено е безгранична и без прегради.


иначе безспорно най-силната ми е била несподелена, но не съм сигурна дали сама не си я подхранвах с филми .. пък и беше неизживяна, което е фактор