Напоследък доста активно се включвам в темите и давам съвети, от които дори аз се нуждая, но съм прекалено несигурен и колкото и да не искам да го кажа, съм леко по-срамежлив (което не се харесва на доста хора). Моята история е дълга и широка, но ще разкажа основните неща. С момичето, което харесвам сме заедно още от първи клас. Още тогава като я видях (дори и малък) си я харесах и просто от тогава не съм спрял да имам постоянни симпатии към нея. Тази година нашите пътища се разделят. Аз отивам в София, тя остава в Смолян да учи. Разбира се, ще се уговаряме и ще се срещаме отново, но работата е там .... направо ще разкажа за преди 1-2 години. Преди бяхме просто най-добри приятели. Споделяхме си всичко и дори ми бяха казали, че имам шанс с нея. За съжаление ревността миналото лято ме докара до пълна лудост и използвах моите умения да й хакна фейсбука и да и чета съобщенията докато е на 10 км от мен на почивка. Донякъде й я провалих. След като прочетох каквото прочетох й пратих на съобщение новата й парола. Не си говорихме около 5-6 месеца и пак малко по малко започнахме да общуваме нормално, да се смеем, да си пишем почти постоянно. Тя има странния навик да не може да си пише примерно с 2-3 като мен. Почти постоянно я свалят наведнъж по 10-12 човека, което до някъде ме дразни, но се сдържам вече. Днес, когато й разказвах за едни мои разговори с друго момиче, тя дори се изнерви, че съм си писал с нея и ми "забрани". Не минава и ден, в който между нас да няма продължителни дискусии по телефона или по скайп. Да не кажа, че съм влюбен, но ... е така. Не знам просто какво да правя. Преди време я бях питал какво мисли за мен, защото една приятелка така ме съветваше и останах friendzoned и classmatezoned. Просто не мога да реша какво да направя. Ами ако й кажа как ли ще го приеме ?


пп: Съжалявам, че мислите ми са тотално разбъркани, но обичам вечер да си пийвам малко. Дано разберете какво имам предвид точно и ако нещо не сте разбрали ме питайте.