Йе туй е мойта темичка.

Драги ми Смехурко. Част си от една огромна статистика на мъже, които нямат и не искат да имат доверие на жените си. Самата идея на следенето е точно това, ако се замислиш. Да разбираш неща за някого, без неговото знание и/или съгласие, защото знаеш че в открит разговор не биха ти били споделени. А за това си има причина.

Ако уважаваше личното пространство на девойката и я обичаше толкова колкото твърдеше, следенето нямаше да е опция. Защото малко по философски погледнато, това е егоцентричен порив да задоволиш любопитството си за неща, които не те вълнуват. Или казано на по прост език - страхлив глупак. Примерно - мойто девойче живее малко по далечко от мен. Вярно, стига се с автобус на градския за 40-тина минутки, ама.. 12 км са си 12 км. Тря ли да и пращам хора, само щото не съм 24/7 до нея? Като ми каже че е у съседката - значи е у съседката. Вярвам че е така, и у мен няма мисъл да ида и да проверявам истинността на думите и.

Проверката не е висша форма на доверие. Ако с това ще се оправдаеш. Проверката е задоволяване на любопитството, като погазваш всякакви правила и норми. Да вярваш на някого означава да приемаш думата му за истинност без да се нуждаеш от друго потвърждение. Което очеизвадно липсва като концепция е малкия ти свят. Разбира се друг е въпроса как и защо човек започва да вярва на друг човек, и това е нещо, което не мисля че трябва да засягам като тема. Само ще спомена че доказването не играе роля.

Та по твоя въпрос - не, не е нормално да следиш никого, когото твърдиш че обичаш и ти е близък. Просто за по сигурно е оправдание, което се използва когато нямаш вяра на човека и го подозираш.

Simple as that.