Татко ...

[Blab]

той просто не ти е баща. не знам как въобще го възприемаш като такъв.
аз никога не съм познавала своя и в такива случаи се радвам, че е така. по-добре е за теб, че го няма. смени си номера и си живей живота. жалко за отпечатъка, пожелавам ти да го пре/надживееш възможно по-скоро.

[mech7a7elka]

Понякога ми се иска да не го познавах, но е факт.Номера няма как да го сменя, защото е фирмен.А и вътрешно не съм сигурна,дали самата аз не искам, от време на време, да знам как е ..

[Anonyss]

"разбирам колко може да ти липсва бащината обич." ?? Ти шегуваш ли се ? Тя дори не знае какво е да имаш мъж до себе си... Ти представяш ли си 20 години, да няма мъж, на който да опреш рамо и да те подкрепи.. Бих се отказал от него, каквото и да ми коства това..

[Chacho]

"разбирам колко може да ти липсва бащината обич." ?? Ти шегуваш ли се ? Тя дори не знае какво е да имаш мъж до себе си... Ти представяш ли си 20 години, да няма мъж, на който да опреш рамо и да те подкрепи.. Бих се отказал от него, каквото и да ми коства това..

Знам, но да не навлизаме в подробности. Авторке, заебавай го. Може да те гризе понякога отвътре чувството, но това е само илюзия за някакъв човек, винаги ще се разочароваш като се поддадеш на угризенията си.

[mech7a7elka]

Страхувам се,че ако го зарежа ще стана егоист като него.Не искам,да бъда такъв човек.Вероятно няма друг вариянт обаче... Дано един ден, не съжалявам - въпреки,че със сигурност ще е така.

[Chacho]

Това не е егоизъм. А и ще му направиш услуга, като му дадеш да разбере, че не може да паразитира на твой гръб.

[mech7a7elka]

Благодаря ви за това, че ме посъветвахте.Имах нужда от безпристрастно мнение. Дано нещата наистина се подредят, един ден ... и дано не късно, за това.

[Amore-Mio*]

Всъщност: от една страна си права. Къде е бил през тия години и как те е забравил? И точно , в момента заслужава това. НО! Все пак ти е баща. Човекът, който е причина да си жива сега. Вярно е, че не е постъпил никак правилно, но има нужда от помощ, за да се избави от всичко. И да излезе от блатото.

[fifito19]

Преживяла си много. Почти те разбирам. Прегръщам те! Бъди силна...

[SÜß]

Направо се разревах

[bloodyF]

приеми това, че сте си двете с майка ти и толкова
няма да го промениш
нашите се разведоха преди 9 години някъде, от тогава той ми е давал издръжката (в последните 2 години след поредното дело), 2 телефона и 1 негов използван лаптоп
заведе ме веднъж навънка с едно негово гадже, което го заряза и след нея май не е имал повече
изглежда отвратително, надебелял (много), не се грижи изобщо за външността си, живее ден за ден, всичките си пари дава за абсолютни просотии и нито лев за мен
след няколко ''изпращания за зелен хайвер'' от типа на ''ела в 5 на обяд'' , отивам в 5, а те вече са приключили се примирих, че по-добре да не се бутам между шамарите, да приема по-скоро втория ми баща за баща отколкото него и да си седя у дома, освен ако не е нещо делово, важно и свързано с мен ; скоро ще имаме такъв разговор, надявам се вече да осъзнае, че не съм на 6 и нямам нужда от 1 шоколад и 1 натурален сок, ами от нещо повече и т.к. ще имам бал и изпити ще трябват пари
та да, писна ми от него и селските му номера, както и от майка му , която имам чувството, че вечно ще си го подкрепя (те живеят в една къща на различни етажи)..
късмет с всичко, но това го запомни:ако щеш реви , тръшкай се, но човек на 40 и кусур години НЯМА да се промени колкото и да ти се иска

[fenkaaa]

Тъжно....

[Anonyss]

С това 'тъжно' не я подкрепяте.

[horacio]

В подобна ситуация съм... и моя баща не е стока - биеше майка ми, обиждал ме е и 1 стотинка не е дал за мен последните 5 години а от вече 2 години даже малко повече не сме се нито чували, нито виждали... Разбирам те - не можеш да го мразиш, искаш да му помогнеш, но според мен не бива да правиш нещо, което не го е спечелил/заслужил. С какво е заслужил твоята помощ? Той бил ли е до теб когато си имала нужда? Бил ли ти е подкрепа, бърсал ли ти е сълзите, когато си била наранена? Ако го оставиш няма да е грешка. Не се обвинявай, не си мисли че си сгрешила с нещо. Направила си каквото си могла, той не се е възползвал - той губи. Живей си живота и да не те притеснява.

[SMALLVILLE]

Това все едно аз съм го писал. Родителите ми също не са имали брак, разделили са се, когато съм бил на 1 годинка. От тогава живеех с майка ми. И при мен ги имаше моментите ела в еди колко си часа, еди къде си, аз отивам, а той не идва, или разберем се и винаги в последния момент някаква работа му излизаше. Най-фрапантното в случая е, че живее през 1 БЛОК ОТ НАС. Можеше да ме вижда, когато поиска, но явно не искаше. Също, едва, едва, му се откъсваха 70 лева на месец за издръжка и ги даваше след поредното дело, защото иначе се правеше на приятно разсеян. И мен ме е лъгал много пъти, а най-голямата му лъжа беше, че е болен от рак и това ми го каза на КОЛЕДА. Искаше да му простя за държанието му досега и че вече това щяло да се промени. Викам ок, прощавам ти.(разбира се не му простих, ама хайде от мене да минеше) Та от тогава всичко седи по-абсолютно същия начин както преди. Някои хора, не заслужават да се наричат родители. Родител е този, който те отгледа и възпита, а не този, който те е направил. Лесно е да направиш едно дете, съвсем друго е да го възпиташ и отгледаш. И моя баща намираше вината само в другите, но не и в себе си. Казваше, че не съм го търсил и не знам си какво, а това не беше вярно. Та мисълта ми е, че едва ли ще се промени, а ако го направи шанса е много, много малък дори клонящ към нула. Не се чувствай виновна за състоянието му и държанието му. Не си му длъжна на този човек с нищо. Гледай себе си и хората, които те обичат.

[an0n1mna]

Сигурно ти е много болно и с право, той ти е баща въпреки всичко, това е факт. Честно казано, ако бях на твое мястo нямах представа как щях да постъпя.. просто се дръж и не се натъжавай.

[notlike]

Баща ти е боклук. Няма да се обиждаш, но го търпиш, защото не е добре и го съжаляваш. Трудно е да го обичаш, той се е изгаврил буквално с теб и ти е провалил отчасти целия съзнателен живот. Не мисля, че го заслужаваш - трябва да продължиш напред. Нарочно казвам такива тежки думи, защото за теб ще по-добре да се откъснеш от него и да се развиваш без той да се спъва. В момента има изгода от теб. А за фразата "И все пак не забравяй, че имаш баща" не може ли да има обратен отговор "И все пак не забравяй, че имаш дъщеря". Значи той си е позволил да те пренебрегне, а ти - не. Той е егоист, защо му позволяваш да бъде част от живота ти? Аз имам роднини, които са абсолютни егоисти, затова и им бих игнор. Не ми пука какви са ми, важното е какви са като ХОРА. Когато оценяваш един човек по това каква е неговата същност, а не какъв ти се пада, тогава ще се чувстваш щастлива. Успех

[mech7a7elka]

Последно вчера разговарях с него.Не стигнах до някакъв конкретен отговор, както винаги...За това му казах , да не ми звъни вече.Писна ми да звъни пиян и да твърди,че ако умре аз ще съм виновна.Не знам дали постъпих правилно и ми е адски тъжно.Изобщо, дали някога ще си спомни за мен и дали ще осъзнае,че все пак някъде на този свят има дете.

[Tyler The Creator]

Благодаря ти. Припомних си колко обичам семейството си.

[mech7a7elka]

Радвам се

[SisiStrange]

Не съм чела предните коментари.

Това, което си причиняваш е напълно излишно.
Моят баща ни заряза, когато бях на 3. При него не беше алкохол (заради изкарана жълтеница), но беше пълна безотговорност, женкарство, мързел и още тон такива. Имаше хубава работа (в министерството), майка ми е страхотна жена и дете, и дом. То колко жени бяха. Не се прибираше вкъщи с дни. Уволниха го. Идваше си в нас само, колкото мама да го нахрани и да спи. Какво да ти кажа... Аз се радвам, че си е заминал. Такъв човек реално трябва ли ми за пример? Или за присъствие? За какво би ми бил всъщност? Да съсипва майка ми и после да се бие в гърдите какъв е мъж? За чии? Баща-дъщеря е невероятна връзка, която е много жалко, че никога няма да изживеем. Но тя си струва, когато е с истински човек. Не с подобие на такъв.
И моя на няколко пъти се сеща и звъни. Защо съм била забравила татко си. Каква дъщеря съм била... Не искам ли да идем на риба и прочие. Като малка на няколко пъти ходих. Ми нищо особено не беше. Не ме познава като човек. Проспал е 16 години все пак. Няма за какво да си говорим. Той знае само за политика да говори и как за всичко му е виновна държавата. После иска да лови риба в тишина и накрая се напива за приспиване. С времето спрях въобще да се занимавам. Вече го виждам точно за 2 минути месечно, колкото да си взема издръжката. Прецених, че не ме заслужава и няма смисъл да си късам нервите за такъв човек. Според мен за теб ще е полезно да направиш същото.

[mech7a7elka]

Аз не искам от него нищо.Когато е трябвало, не ми е помагал.Искам само да се държи, като нормален родител.Да се интересува от мен - нищо повече.Май за него е прекалено, обаче ...

[SisiStrange]

^ Именно. Искаш нещо, което няма как да постигнеш. Той, ако е бил нормален родител е щял да бъде до теб, когато е трябвало. Рано или късно ще се поинтересува от теб, когато има нужда някой да го гледа на старини. Дотогава ти си реши дали си струва. Хората не се променят толкова късно.

[mech7a7elka]

Явно моето си е загубена кауза ...Просто понякога ми се иска, да вярвам,че един ден - той ще бъде моят татко , а не един непознат.Може и за ме използва разбира се ...Един ден като остарее.Но аз се познавам и надали бих отказала,което е другият проблем

[SisiStrange]

И аз съм пред тази дилема още. Не знам как ще реагирам.