Всеки тук пише за своята любов - колко болезнена или колко красива е тя всъщност.

Аз пък пиша , за "несподелената" любов ... моят баща

Лоша дъщеря ли съм?Или съм права и действията ми са правилни?

Майка ми и баща ми , нямат брак.Разделиха се преди доста години , тъй като баща ми много често не се прибираше у дома и се напиваше безпаметно.Въпреки това, той си позволяваше да забравя рожденните ми дни.Дори не дойде на бала ми, за да ме изпрати.Толкова много исках да го видя сред тълпата, да се гордее с мен.Често забравяше с месеци,дори години да ме потърси.Преди 1-2 години се разболя.Тогава се сети за мен.Отидох в болницата и за първи път осъзнах,че мога да го изгубя.Обеща ми никога повече да не пие , но ...

Една вечер след изписването му, той ми се обади мъртво пиян.В последствие научих , че е изгубил работата си и се е върнал в родното си село.Живее на прага на мизерията и продължава да пие.

Преди месец ми позвъня - каза , че е в болица.Много е зле.Стори ми се пил, но от шока се побърках.Плачех и се обвинявах.После от негови близки разбрах,че не е бил в никаква болница - просто ме е излъгал.

Днес ми остави съобщение в което ме умолява да вдигна.Изпратих му смс , че знам всичко и не искам да ми звъни повече.Няма да забравя последните му думи - "Не забравяй,че имаш баща!"

И така, грешна ли съм , че не искам да чувам баща си?Защото се чувствам ужасно.Сърцето ми се къса , докато гледам как телефонът звъни.Но не мога вечно аз да прощавам и да правя компромиси.Не мога да забравя ,колко болка ми причини.Не мога да забравя и лъжите му..Толкова ли лоша дъщеря бях,че се държа така с мен през всичките тези години. Страхувам се ... Страх ме е , че ще спра да го обичам.Страх ме е , че ми е толкова чужд, а ми е баща.
Колко пъти имах нужда от бащина прегръдка , а получавах само едно " Телефона на абоната е изключен ..."
Какво да правя ..