Kогато се влюбиш, подсъзнателно си наясно, че ще страдаш. Трябва да си мазохист, за да си готов да обичаш толкова силно, но пред лицето на любовта това не е важно. Не ни интересува колко ще страдаме и дори почва да ни харесва, но не си го признаваме. Всъщност споделената и несподелена любов си приличат - и при двете я има частта със саможертвата, която често се оказва напразна. Неизбежно е. Понякога е по-добре да оставиш нещата така, друг път да се бориш докрай, твърде неясно и докато не се окажем в края на тунела, не разбираме нищо. И да си блъскаме главите, и да си загубим времето и усилията - животът е непредсказуем. Някои неща едва ли някога ще разберем. Живей си и не се поддавай на емоциите чак толкова, колкото и трудно да е. Времето е отговорът на почти всички въпроси.