Здравйете , отдавна не бях писала в този раздел , но дойде и това време. Моят проблем се изразява в това , че от много малка изпитвам страх от самота и този страх продължава да ме преследва дори на 17 години.Проблеми в любовта наистина имам не са толкова сериозни , но явно това много ми повлиява. Не получавам достатъчно внимание.Проблема е , че приятеля ми има големи проблеми с нервите , на антидепресанти е , изпада в нервни кризи и това ме спира , да му изкрещя , за му повиша тон ,веднага скача и се пали и се караме..Късали сме няколко пъти . Дори докато съм с него постоянно ме навява мисълта , че той един ден ще е с друга и това ме побърква и ме избива на рев , всеки ден го мисля постоянно , аз го обичам толкова много и не знам защо си мисля такива работи.Не искам да ме оставя и като започна да страдам за това рева с часове.С родителите ми когато се разделям , като съм била на екскурзии също съм била така ,но не чак толкова.А като малка най - много . На 4 все още плаках когато ме оставяха в детската градина и гледах прозореца как майка ми си отива.До 5 клас исках да спя на отворена врата , и да бъде отворена вратата и на родителите ми , исках да имам усещането ,че са близо до мен , спях и със сестра ми на едно легло , ама това не помогна.Ревала съм на вратата , за да е отворена.Искам някой да ми каже , по какъв начин мога да преодолея този страх.Ако някой от вас е имал подобен проблем да сподели.Някой ще ме посъветват да отива на психолог, но не мисля че съм толкова зле за да ходя.Заради любовни драми няколко пъти изпадах в паника и стрес и се наложи да викат психолог вкъщи. Явно съм много чувствителна не знам..