пфф ревност...

[FuCKkK13]

рядко влизам тука и теми мн не съм правила,но сега имам нужда от помощ... та така.. проблема ми - много съм ревнива.. разбирам да ревнувам от време на време ама това моето е някакво чудо.. направо вече взех да съжалявам приятеля си... който ревнува не е сигурен в себе си.. хубаво,направих си един лист и изтъкнах всички хубави мои черти,повтарям си ги всеки ден и пак не става... лошото е че си ревнувам приятеля даже от приятелите му,което е зле - знам,но не знам какво да правя... дам,не го показвам често,за да не го тормозя,но по тоя начин тормозя и себе си.. така че някакъв съвет ? (ако изобщо мога да направя нещо)


п.с. пробвах и други неща,но да не ви отегчавам..

[LadyDi]

Душице, ще ти мине. И аз бях така. Ревнувах от всичко - от приятели, от работа, от бивши гаджета, дори от компютърните игри. С времето ще се убедиш, че няма да ти избяга, че си е с теб и ще се успокоиш.
Тва, разбира се, важи, ако не го отегчиш и пропъдиш с ревниви изблици Но ти си умна, няма да го допуснеш.

[FuCKkK13]

Душице, ще ти мине. И аз бях така. Ревнувах от всичко - от приятели, от работа, от бивши гаджета, дори от компютърните игри. С времето ще се убедиш, че няма да ти избяга, че си е с теб и ще се успокоиш.
Тва, разбира се, важи, ако не го отегчиш и пропъдиш с ревниви изблици Но ти си умна, няма да го допуснеш.

ммм те не са изблици.. т.е. често си остават за мене.. ревнувам,но не му казвам щото ми е ясно,че това ще го тормози.. просто и аз не знам.. моето е ненормално направо ..

[xXxPETYAxXx]

И аз съм имала периоди, в които съм била доста ревнива, но от приятелите му примерно да го ревнуваш- то това не е ревност, а направо чувство за собственост. Та както и да е това не знам как се оправя.
При мен стана така, че просто разбрах едно - от ревност полза НЯМА. По-скоро само вреди. Както на теб, така и на отношенията ви. Прекалената ревност може да отблъсква хората, все пак едва ли не е липса на доверие.

[LadyDi]

ммм те не са изблици.. т.е. често си остават за мене.. ревнувам,но не му казвам щото ми е ясно,че това ще го тормози.. просто и аз не знам.. моето е ненормално направо ..

Това имах предвид и аз.

Няма универсална рецепта, трябва сама да се пребориш с това. Още повече, щом си даваш сметка, че не е рационално. Някои неща просто трябва да бъдат приети. В твоя случай - човекът ти никога няма да е като теб, няма да изразява емоциите си така както искаш, няма да ти отделя всичкото внимание, което искаш. Когато проумееш, че това, което ти дава е най-доброто, на което е способен в момента, ще се почувстваш по-добре.
Но това няма да се случи като счукаш 100 гр. динени семки със студена вода и ги пиеш по 3 пъти на ден преди ядене (сеш' се, няма рецепта).

[xXxPETYAxXx]

"Защото ако няма повод за ревност, да се ревнува е глупаво, а когато вече има повод, е късно."

[ShtrudeL]

Всяко действие породено от ревност не води до нищо хубаво.

Аз правя така: т.е. мисля си...: "Държа" човека до мен свободен и осъзнавам, че хората не си принадлежат. Ще ме заболи ако е мил с друга, ако прави с нея същите неща, каквито и с мен, ако, ако, ако... Но аз не мога да го променя и не искам, защото не мога да унищожа нещо, което си е зародено в главата му, което му идва от вътре. Да, ужасно е затормозяващо, но искам да съм добра и вярвам, че съм. Давам му душичката си в ръцете му. (с тая връзка се сетих за нещо, което ще постна накрая*)
Първата ми проява на ревност беше, когато видях първото си човече да гушва негова приятелка. Да, адски тъпо е сега като си спомня, но тогава се разплаках. Не казах нищо, но ми стана гадно. Минаваше време и си казах, че не искам да се тормозя с такива неща, а обикновено хората се гневят когато изпитват ревност, това май е най-основното, което НЕ изпитвам.
Сама ако не се 'излекуваш' от това, няма кой друг да ти помогне, а това изисква да се познаваш много добре.

* Пеперудата не пита цветето: „Друг целувал ли те е вече?”. И цветето не пита: „Задиряла ли си друго цвете?”

* "Из Океанът Руми" Някога отдавна живеел в древен град Майстор, заобиколен от своите ученици. Най-способният от тях се замислил веднъж:-А има ли въпрос, на който нашият Майстор няма да може да отговори.Той отишъл на зелената ливада, хванал най-красивата пеперуда и я скрил в дланите си. Усмихвайки се, той отишъл при Майстора и го попитал:-Кажете, каква пеперуда имам между дланите си-жива или мъртва?Той здраво държал пеперудата и бил готов във всеки един миг да я смачка заради своята истина.Не обръщайки дори глава, за да погледне ученика, Учителят отговорил:-Всичко е в твоите ръце.
/за това говоря/

[FuCKkK13]

Това имах предвид и аз.

Няма универсална рецепта, трябва сама да се пребориш с това. Още повече, щом си даваш сметка, че не е рационално. Някои неща просто трябва да бъдат приети. В твоя случай - човекът ти никога няма да е като теб, няма да изразява емоциите си така както искаш, няма да ти отделя всичкото внимание, което искаш. Когато проумееш, че това, което ти дава е най-доброто, на което е способен в момента, ще се почувстваш по-добре.
Но това няма да се случи като счукаш 100 гр. динени семки със студена вода и ги пиеш по 3 пъти на ден преди ядене (сеш' се, няма рецепта).

знам,че няма рецепта,просто исках да чуя някой как се е справил с такъв проблем,но явно ще трябва да изчакам да мине време и да спра да обръщам толкова много внимание на някои малки неща.. и все пка благодаря мерси и на другите

[LadyDi]

знам,че няма рецепта,просто исках да чуя някой как се е справил с такъв проблем,но явно ще трябва да изчакам да мине време и да спра да обръщам толкова много внимание на някои малки неща.. и все пка благодаря мерси и на другите

Аз така се справих. Преборваш се със себе си и с времето нещата се нареждат.

[Chacho]

Куца ти самочувствието. Цялата работа е от собствената ти неувереност. В себе си. Може би съм намеквал нещо измежду дребнавите бъзици, които съм ти пускал. Отпусни се малко и си разчупи мисленето. Не е само до гаджето, плашлива си като цяло.

[FuCKkK13]

^ между плашлива и чувствителна има огромна разлика.. и сега поне ми го кажи сериозно не на бз. - от малкото хора съм,които разбират градивната критика

[Chacho]

По наблюдения съм останал с впечатлението, че си неуверена в себе си, трудно си изказваш мнението, бягаш от конфликти. Когато си сигурна в себе си, държиш живота си под контрол и не те е страх от непредвидимото, ще изчезне и чувството, което те тормози. Притесняваш се какво се случва с приятелят ти когато не е с теб? От една страна си имай вяра, че имаш нужните качества да го задържиш. От друга - каквото и да се случва, правиш всичко, което можеш, за да са наред нещата. Но не всичко зависи от теб. Не трябва да те е страх от този факт.

[FuCKkK13]

^ ахамс.. мерси.. иначе бягам от конфликти защото просто не съм такъв човек.. обичам да споря на интересни теми,да развивам тези,но не и да споря за простотии и т.н. .. за това,че си изказвам трудно мнението - може би и това трябва да поправя.. за приятеля ми - не,не се притеснявам нито се страхувам.. и точно това ме притеснява.. че имам такова доверие,а ревнувам.. това не е нормално и звучи абсурдно,но е така.. и от последните изречения - т.е. да вярвам в качества си,но да не разчитам изцяло на тях и да полагам все пак някакви усилия ?

[Amore-Mio*]

Просто погледни реално на нещата. Без да се вкарваш във филми и да тормозиш себе си, и него. Той е с теб! Това нищо ли не означава за теб? Пък и ако ще се почувстваш по-добре: говори с него. Обясни му всичко, как се чувстваш така. Но направи всичко възможно, за да отмине този период, колкото се може по-бързо! Да, просто един период е, най - вероятно. При мен беше същото, но след време вече не съм чак толкова. Случва се пак, но това си ми е в характера. Доказали сме се, че се обичаме и че няма защо да се страхуваме , че ще срещнем други и ще се оставим.

От колко време сте заедно всъщност?

[marilyn]

Куца ти самочувствието. Цялата работа е от собствената ти неувереност. В себе си.

Съгласна съм. А истината е, че само ти можеш да си помогнеш.

[anonymous708973]

Куца ти самочувствието. Цялата работа е от собствената ти неувереност. В себе си.

То хубаво, ама си нямаш идея колко е смешно отстрани няква смешна мадама да си въобразява, че е уникална и изобщо да не ревнува, щото е със супер самочувствие. Сещам се за оная Кики от "Острова на изкушението". Тъпа и грозна, ама... "Аз не се притеснявам от изневяра, той Андрей не харесва жени с големи цици." Пхах.

Просто се сетих. Дълбоко вярвам, че ревността в умерени дози е полезна и нормална за всяка връзка. Подчертавам, че не говоря за крясъци, изблици и ултиматуми.

[Chacho]

То хубаво, ама си нямаш идея колко е смешно отстрани няква смешна мадама да си въобразява, че е уникална и изобщо да не ревнува, щото е със супер самочувствие. Сещам се за оная Кики от "Острова на изкушението". Тъпа и грозна, ама... "Аз не се притеснявам от изневяра, той Андрей не харесва жени с големи цици." Пхах.

Просто се сетих. Дълбоко вярвам, че ревността в умерени дози е полезна и нормална за всяка връзка. Подчертавам, че не говоря за крясъци, изблици и ултиматуми.

Това освен самочувствие е и заблуденост. Сама се залъгва дамата. Нямам предвид да си помисли, че е джанката на тортата и всичко ще й е наред. По-скоро да мисли позитивно, да вярва в себе си и да приема неуспехите.

[FuCKkK13]

Amore-Mio* много...

[Hilary_]

Всичко идва от неувереността ти.
Преди време някъде четох, че една жена е заплаха за теб, само когато ти й позволиш да бъде заплаха.
В този ред на мисли .. защо си губиш времето/разваляш настроението, вглеждайки се в някоя си .. ?
И другия момент .. дори да имаш повод, мислиш ли че ревността ти би го спряла?
Остави списъка. Обърни повече внимание на себе си и твоите интереси, а не на това с кой е той и какво прави.

[FuCKkK13]

Всичко идва от неувереността ти.
Преди време някъде четох, че една жена е заплаха за теб, само когато ти й позволиш да бъде заплаха.
В този ред на мисли .. защо си губиш времето/разваляш настроението, вглеждайки се в някоя си .. ?
И другия момент .. дори да имаш повод, мислиш ли че ревността ти би го спряла?
Остави списъка. Обърни повече внимание на себе си и твоите интереси, а не на това с кой е той и какво прави.

по-горе написах,че му имам доверие и не мисля мн какво и с кой прави.. за поводите - едва ли приятелите му са повод да ревнувам,но аз ревнувам.. за това и направих темата.. ревността ми не се свежда до някакво момиче или няколко момичета ами е направо като болестно състояние.. и все пак след като прочетох коментарите в темата мисля по малко по различен начин и мисля,че ми трябва малко време и ще се оправя.. благодаря иначе

[mech7a7elka]

Хубаво е , че сама осъзнаваш , че имаш проблем с ревността.Незнам приятелят ти дали има проблем с това, защото тогава ще доиде същинският проблем.Иначе и аз съм имала такива моменти , но се спасих от тях , като му казах,че ако някога му писне от мен , винаги може да ми каже.Бих се справила с това, повече от колкото да се терзая по цял ден, какво прави и с кого. Един вид ревността е да чувстваш несигурност в чувствата на другият.Трябва да преодолееш това

[Hilary_]

по-горе написах,че му имам доверие и не мисля мн какво и с кой прави.. за поводите - едва ли приятелите му са повод да ревнувам,но аз ревнувам.. за това и направих темата.. ревността ми не се свежда до някакво момиче или няколко момичета ами е направо като болестно състояние.. и все пак след като прочетох коментарите в темата мисля по малко по различен начин и мисля,че ми трябва малко време и ще се оправя.. благодаря иначе

След като ревността ти е неоправдана свеждам проблема само в липсата ти на лични занимания.
Ако има неща/ангажименти, които да те разсейват, няма да го мислиш толкова.

[FuCKkK13]

След като ревността ти е неоправдана свеждам проблема само в липсата ти на лични занимания.
Ако има неща/ангажименти, които да те разсейват, няма да го мислиш толкова.

ммм от 2 седмици през деня не ми е толкова напрегнато така че не мисля че и това е проблема и все пак ще гледам да правя както преди повече неща и както ти каза да не гледам толкова мн хората, които пораждат тая ревност у мен

[FuCKkK13]

Хубаво е , че сама осъзнаваш , че имаш проблем с ревността.Незнам приятелят ти дали има проблем с това, защото тогава ще доиде същинският проблем.Иначе и аз съм имала такива моменти , но се спасих от тях , като му казах,че ако някога му писне от мен , винаги може да ми каже.Бих се справила с това, повече от колкото да се терзая по цял ден, какво прави и с кого. Един вид ревността е да чувстваш несигурност в чувствата на другият.Трябва да преодолееш това

мерси.. ами както казах от доста време сме заедно така че мисля,че все пак не прекалявам.. иначе и аз за това направих темата щото съм решила да се справям с проблема

[an0n1mna]

Ревността няма решение, дори да имаш доверие... нея си я има, тва е нещо несъзнателно и аз съм много ревнива, това е щото държиш много на човека до теб и те е страх да не го загубиш, макар че е доста дразнещо, но в случая няма какво да се направи.