Здравейте на всички!
Искам да ви кажа какво се случва в живота ми напоследък,но първо искам да благодаря на всички които се отзоват и на хората създали този прекрасен форум!
Историята е дълга,дано не ви дотегне.
С нея се познаваме още от мънички-бяхме в един клас първи клас и все сме били в добри отношения помежду си.Тя е голям сладур още от мъничка-има много интересен характер,умна е,пък и е хубава.И така,всичко точно,просто приятели сме си били години наред.Изведнъж за малко се разделихме поради смяна на училища,но когато отидох преди две години в осми клас на нашето си училище бях приятно изненадан да я видя в моя клас…И тогава почна голямата любов…От години не я бях виждал на живо и изведнъж като я видях просто ме преряза мисълта-това е моето момиче!И почнах обработката-стараех се да бъда максимално нежен и да не изглеждам груб по никакъв начин,стараех се като се опитам да я поканя някъде да изглежда много неглиже едва ли не просто така без някакви особени чувства.Имах чувството че и тя ме харесваше тогава-все казваше че съм станал много голям,че чак сега виждала колко хубави очи имам (сини са и много момичета са ми го казвали),че трябва да си търся приятелка вече и тнт…И един ден взе че стана!Питам я какво ще прави в петък,тя казва нищо,подхвърлям нещо за кино че имало хубави нови филми и тя каза заведи ме.Върховната радост на живота ми беше тогава-два месеца след като се влюбих в нея.Тук искам да вметна че аз не съм имал по никакъв начин някакви сексуални мераци или фантазии с нея-напротив,ако щете вярвайте,не мога да си представя как правя секс с нея-някак тази чистота,която тя притежава (девствена е) не бих я развалил-ще се чувствам като прасе.Както и да е,това се случва в час.В междучасието отива един,който ми се пише „приятел” и който в последствие прецака животите на няколко човека,включително и моя отива при нея и й казва да не ходи с мен никъде защото аз ще я зарежа някъде да плаща всичко (абе нали знаете-бомба му казват) и само ще страда от мен.Тя се замисли тогава,докато аз усилено ръгах оня боклук в ребрата да не ми прецаква нещата-ми не е негова работа.Плюс това аз точно на това момиче никога не бих причинил нищо лошо каквото и да направи.Абе просто исках да изкараме добре с нея и нататък квото ще да става.А тоя „човек” е пълен гадняр-постоянно плете интриги,говори на хората пълни глупости и си мисли че е много смешно.Живота му се прецака,баща му ги заряза и от тогава стана пълно лайно,поне аз така си го обяснявам,въпреки че и на мен ми е било това на главата и не се промених ни най-малко към по-лошо.Както и да е,петък дойде,привиках я в коридора още преди първия час-толкова съм бързал да чуя още един път нейното да.Питам я остава ли уговорката и отговора беше не.Изведнъж ми причерня-нали знам кой е виновен.Казах й че не съм такъв човек,а тя вика нищо лично,просто нямам време днес…някой друг път!Е,да,ама друг път така и не дойде.Каних я още сто пъти поне,но от тогава тя започна да дава някакви двусмислени отговори от типа на не знам и нямам време точно сега.Опитах се да говоря с тоя боклук,а той каза че по принцип не я харесвал но само заради мен би тръгнал с нея-щот съм я бил харесвал.Тогава бях извън себе си от яд,вярвайте ми.Работата се уталожи но всички изведнъж разбраха че я харесвам,започнаха да ни бъзикат и да ни занасят,но тя не реагираше нито с отричане нито с потвърждение.Просто пренебрегваше всичко.Така мина осми клас.Дойде лятото,нищо не се промени дотогава,тя замина при баба си на село,аз останах тук в София както си ми е традиция-наще нито имат кой знае колко пари,нито биха ги дали за да ме заведат някъде.Но това е друга тема.Едвам преживях лятото-беше ми много тежко да не я виждам,да не чувам гласа й и да знам че е далеч от мен.На 2-ри август 2011 обаче взе че стана нещо интересно-едно момиче от квартала ми предложи да ходим и се опита да ме целуне.Е да,ама аз нали си харесвам НЕЯ?Сега тази нещо не влиза в плановете.Не че е грозна или глупава,просто тя не е моето момиче.И какво направих-отказах на онова момиче да ходим.Казах й че очаквам нещо да се случи и просто сега не е моментът.Тя прие това много добре,каза че ще си останем приятели и всъщност и до днес е така.
И така,дойде 15-ти септември 2011,тръгнахме пак на училище.С голямо задоволство констатирах колко хубава е станала тя през лятото-ами така си и беше бе хора…И пак почнах да се въртя около нея,хранех големи надежди.По едно време си пишехме бележки в часовете и се разбра нещо интересно-тя каза че си е намерила приятел…Опаааааааааа…Мно го тъпо ми стана.Нямате представа как се почувствах.Тогава й казах че може да разчита на мен като приятел и дотам.На другия път обаче тя ме попита дали съм правил секс.Ами отговорих й.Тя каза че отказала на няколко момчета които нахалствали и аз направих една голяма глупост-казах й че бих го направил с нея.Тя на пръв поглед не реагира въобще-просто смени темата.
И така,всичко си вървеше някак си докато един ден не научих че тя никакъв приятел си няма а просто харесва някакъв от големите който аз го познавам и който е пълно прасе и по нищо не отговаря поне на моите критерии за свестен човек.Изведнъж пак почувствах че пак имам някакъв шанс.И пак започнах да се опитвам да направя нещо,но този път въобще даже не обръщаше внимание.На рождения й ден и купих цветя-едно мерси не каза………Междувременно отказах на още две момичета..
(ТЕКСТА ПРОДЪЛЖАВА ВЪВ ВТОРИЯ ПОСТ ЗАЩОТО СЕ ОКАЗВА ПРЕКАЛЕНО ДЪЛЪГ)