Първата ви среща ? :))

[LazarBg]

Тук може да разкажете как е минала първата ви среща, с момиче с момче все тая

[psychopath]

Първата ми среща по принцип ли или някаква първа среща с някакво момиче?

[LazarBg]

Първата ви по принцип

[IseeDEADbodies]

И като ти споделим тази "безценна" информация какво ще стане ? Има награда за най-трогателна история ? Ще получиш некакъв безценен съвет, урок, опит ? Силно ме съмнява... Аман от темички лишени от смисъл.

[Amore-Mio*]

Какво просто ви пречи да отговорите, не ми е ясно? Ако темата не ви харесва - просто не пишете нищо. Или просто си трупате мнения?

По темата:
Като се сетя, направо по - скоро смешно ми става. Бях супер притеснена. И доста време, наистина доста дълго време си мълчахме. Само от време на време си задавахме по някакъв въпрос и това е. Отговор с да и не. Ха - ха. Изобщо, ужас си беше.

[Hilary_]

Първата ми среща с момче? Типичен сценарий - кино, пуканки, държане за ръце, гушкане в салона .. целувката, която ВИНАГИ ще помня. (добре, че в киното беше тъмно, че цялата бях почервеняла) .. и ударите на сърцето ми, чуващи се в ушите .. аааааа колко наивност .. хах

[marilyn]

Мммм странно. Разходка в парка и натискане на една пейка...

[3oPuTy]

Най-интересната ми първа среща беше преди около 6 години Беше си буквално "първа среща",защото тогава се запознахме
Той беше нов в квартала,а и в града де.Още на мода бяха чатовете в mIRC.Веднъж ми писа редовното "zdr,asl pls" После се заговорихме и ме попита от кой квартал съм.Обясних му и го попитах защо пита точно това,при което ми отговори,че по целия първи етаж в блока му пише "Зори",нооо ми спомена името на блок,близо до моя.Зачудих се "Кое ли е пък това Зори в точно този блок?Явно има някоя нова?" ... След няколко дни въпросния ми се включи отново с думите "Ей помниш ли ме?Нали ти бях казал,че живея еди-къде-си ... Оказа се,че не съм запомнил правилно адреса - моя е еди-кой-си" и аз стоя с един опасен поглед О.О Оказа се,че ми е комшия Помоли ме да се запознаем,защото все още не познаваше никой в града,а и съквартиранта му го нямаше.Казах му да звънне на вратата като се прибира и ще се запознаем,но господина беше прекалено срамежлив и се разбрахме да ми пусне сигнал като е пред блока (хммм,пък може и да е целял да ми получи номера )
Бях доста скептично настроена,но и се вълнувах ... В един момент телефона ми извибрира и аз замръзнах пред вратата!После поех въздух и излязох (по принцип не обичам срещи с непознати,които дори на снимка не съм виждала).Леле като го видях само дет' не ми падна ченето о.О Такъв красавец - страхотна усмивка,трапчинки,едни красиви очички,перфектно тяло,а гласа му ... Лелеее имаше уникален глас <3
Тааа запознахме се и се заприказвахме ... Гледах да го оставя само той да говори,защото бях сигурна,че ако кажа нещо ще си оплета езика Тааа полафихме около 20-30мин. и се прибрахме.
След този разговор започна най-красивата приказка в живота ми,която аз потъпках заради "Първата ми голяма любов" :@ До ден днешен съжалявам,че с лапешкия си акъл реших да се върна при онзи,а не останах с момчето,с което се чувствах себе си.
Преди половин година го видях (за първи път от 5 години) и осъзнах,че след толкова време аз все още изпитвам същото силно привличане към него,но за съжаление в момента можем да сме само приятели.Нищо,на мен и това ми стига,защото е уникален човек.
Между другото наскоро ми призна,че около седмица е пишел на всички "Зори"-та в mIRC с надеждата,че ще открие тази своя съседка,чието име беше изписано на стената ... ХаХ,каза ми,че се радва,че не се е отказал и че си е заслужавало чакането и търсенето <3

...........................

Оффф,много дълго стана,но като се сетя за тази случка и започвам да говоря/пиша надълго и нашироко Сори

[SmilezZz]

Не особено сполучлива.

[mechone]

Злееее. Не искам да си спомням. Този беше мега зле...

[classy]

Първата ми среща беше на 6 годинки. Бях тръгнала на училище една година по-рано и имаше едно момченце в клас,което беше много мило с мен. Всеки ден бяхме заедно,държахме си ръчичките и даже си спомням,че тръгнах на някаква занималня заради него.Един ден събрах сили и го попитах дали иска да отидем в библиотеката. (Много обичах да ходя там в 1 и 2 клас) и нали отидохме и аз бях много нервна и през цялото време го замерях с някакви стари плюшени играчки и го мацах по лицето с бойчки и накрая като дойдоха родителите ни да ни вземат и той ме цунка по бузката. Много смешно ми става като се сетя,но си ми остава спомен.

[Hayashi]

Не си спомням, по дяволите! ;w;

[Wednesday666]

Хаха, забавно беше. Осми клас - много се бях притеснила, но пък беше забавно. Жалко, че с този човек вече нямам връзка

[wankata7]

Киснене на една пейка 1 час .Казахме само как си и това е 1 час гледане и изгниване

[valdesbg]

Първата среща евър или първата среща със сегашната ни половинка?

Ако е едно - басеин парти, почнах с репликата "Не стой като наказана", ако е две - сегашната ми приятелка я изведох в борисовата с биричка, гушнахме се и се целунахме

[fenastz]

О, зле беше

[PyCoKoCkA93]

Колкото и да ме е срам да си призная...НЕ ПОМНЯ

[psychopath]

Първата ми среща с момче? Типичен сценарий - кино, пуканки, държане за ръце, гушкане в салона .. целувката, която ВИНАГИ ще помня. (добре, че в киното беше тъмно, че цялата бях почервеняла) .. и ударите на сърцето ми, чуващи се в ушите .. аааааа колко наивност .. хах

ааааа колко клиширано : )

[PyCoKoCkA93]

^Затова се нарича клише...Защото действа в някаква степен,колкото и да не искаме да си го признаем.Подсъзнанието е голямо нещо

[psychopath]

Нещо не ти схващам идеята на поста. : )