ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Така мина и девети клас,дойде и това лято и се почна вече с големите глупости.
Когато излязохме в лятна ваканция се разбрахме с една нейна приятелка да се съберем две момичета две момчета и да си създада условия поне да й обясня какво имам към нея.Решихме го,излязохме във ваканция и наще ме изпратиха в един див мюсюлмански град в родопите с уговорката аз да седя там до първи август.Е да,обаче аз знаех че в съботата на онази седмица ще се събират и трябваше да съм тук в София.До този град има автобуси само в понеделник,сряда и петък.Аз заминах в понеделник.Цяла седмица мечтах за съботата.В четвъртък се обадих на наще и им казах че ще се връщам преждевременно.Те реагираха като опарени буквално.Скандали по час по телефона целия четвъртък.Накрая отсекох че в петък ще съм на автогара ЮГ в 12:30 и трябва да дойде някой да ме вземе.Баща ми каза да не ставам смешен и да си седя на задника.В петък,6:00 автобуса тръгна от там и в 12:25 бях вече на автогарата.Никой не дойде и се прибрах сам.На масата у нас заварих три билета за автобус до Бургас и някакви брошури за хотели.А наще и брат ми казаха че ще си седят в София през цялото време…Разбрах им плана изведнъж,доплака ми се.Разкарали са ме на 500 км за да си отидат спокойно без мене…Е,хубаво,реших че нищо чак толкова лошо не е станало.Обадих се на един приятел,който щеше да е второто момче в онази събота и той вместо да каже нещо стандартно от типа на как пътува например той още като ми чу гласа каза че като чула ТЯ че в съботата ще идвам и аз категорично отказала.Помислих че е някакъв майтап и че е невъзможно.По-късно праз деня отидох до тях и както си седя в стаята му а него го нямаше тогава на скайпа се появява онова момиче с което трябваше да сме на другия ден.И от дума на дума,без да разбира с кого всъщност говори изцедих от нея куп глупости-как съм един ненормален психопат,който само тормози горкото момиче,как имам не нулев ами отрицателен шанс с нея и тнт..Прилоша ми.Оня като се върна и като разбра какво е станало се хвана за главата,но късно…Нахока момичето в скайпа и излязохме от тях.Направих няколко опита да ходя,но краката не ме държаха буквално,въпреки че още не бях осъзнал напълно ситуацията.До към 7 моя приятел беше с мене.След това не знам какво съм правил цяла нощ,не съм се прибирал,не съм спал и не съм пил със сигурност.Беше ми ужасно зле.В събота сутрин в 9 този същия приятел ме намери на една спирка на 120 в някакво почти безпомощно състояние и май цяла нощ там съм седял…не знам.Ходихме напред-назад и се поразсеях.Следобеда се събрахме тримата,дойде и другото момиче.ТЯ се обади по едно време,прати ни поздрави.Тогава аз реших да ги питам за нейното мнение за мен и защо са решили че нямам шанс с нея.Резултата ме шокира.Оказа се че онзи „приятел”,интриганта,е говорил за мен две години поред постоянно купища лъжи,от които излизат ужасни неща..Толкова ужасни че не искам да ги казвам тук.Излиза че моето момиче,заради което аз отказах на още 3 други,за което бих дал всичко на света,което обичам повече от живота си и което никога не бих наранил по никакъв начин го е страх от мен.Ама буквално.Тя си мисли че я следя,че искам да я изнасиля (ох,трудно ми е да пиша дори),че искам да я убия,че изпитвам някакъв извратен фетиш към нея,че я мразя и искам да я нараня…Е,направо ми падна ченето тогава!Излезе че тя ме мрази,че съжалява че ме познава,че бяга от мен,че не иска да има нищо общо с мен,камо ли пък за приятелство и любов,че я е страх до смърт от мен,че сънува кошмари в които й правя ужасни неща,че искам да я убия…(ох,повторих го това с убиването)
…..
Тогава взех че се ужасих аз самият.
За мен тя е всичко на света.Имах цели две години да го осъзная достатъчно и съм напълно сигурен че ТЯ е момичето…
Междувременно казах на приятелите че се отказвам от нея.Ами всъщност най-добре е да се откажа,защото за мен не е важно как и с кой тя е щастлива а че е щастлива и ако тя би била щастлива без мен с голямо удоволствие ще я оставя да бъде щастлива..Е да,обаче тя по никакъв начин не е щастлива.Оня големия който тя харесва пет пари не дава за нея,нарича я куха лейка и тнт и общо взето нейното положение е същото като моето.
Сега обаче се случи нещо много интересно-тоя големия завърши 12-ти клас и се разкара тая година и нищо вече не го свързва с нашето училище и НЕЯ.Другото хубаво нещо е че интриганта на който дължа незавидното си положение също се разкарва тая година и догодина ще е в друго училище.Лошото обаче е че ТЯ по никакъв начин не иска да общува с мен и не мога да й обясня какво всъщност е станало.Много ми е интересно и как е повярвала на такива неща за мен?!На мен ми говориха че ТЯ пък е много двулична,че става досадна след време и тнт,но аз не вярвам и думичка на интригантите-знам че тя не е такъв човек.
Сега към питанията ми:
1.Хора,напоследък се чувствам много зле физически и психически.Не мога да спя,не съм гладен почти през цялото време,вчера ми тече кръв от носа,от ушите почти цяла нощ.Един мой братовчед ми даде антидепресанти и сега се чувствам по-добре,но докога?Как да изкарам лятото без да ми стане нещо?
2.Като тръгнем пак на училище как да я накарам да говори с мен?Как да й обясня че дори не искам любов от нея-само искам да си изчистим сметките поне за да не ме мисли за някакъв,какъвто аз не съм.Много ми е болно заради това,защото нейното мнение е най-важно за мен.Другите не ме интересуват.
Благодаря ви предварително че ми прочетохте глупостите…
Извинявам се ако има на места лош правопис и че текста е несвързан.