Исках да споделя :)

[Dannue]

Здравейте, пиша тази тема, за да споделя една моя лична история, възползвайки се от анонимността на форума (Всмисъл, че близките ми приятели няма как да ме разпознаят или намерят тук)
Януари месец тази година се запознах с едно момче от моето училище. Първоначално той беше много настоятелен, постоянно ме търсеше и искаше да излизаме, а тогава аз не проявявах огромен интерес. Наскоро беше скъсал с приятелката си, а аз още бях назад с информацията и даже се възмущавах, че обвързано момче ме сваля така.
Както и да е, когато разбрах, че е необвързан и излязох с него и видях как мило се държи с мен и колко приятно си прекарваме, отвърнах на интереса му към мен и започнахме да си заформяме, както се казва 'игра'. На всички ви е познато - разговори за какво ли не с часове, закачки, намеци и т.н. Аз обаче бях отхвърляна и преди и гледах чувствата ми да не стават силни към него, един вид защитна реакция. Обаче се провалих в тази си мисия - постоянно излизахме, оставахме след училище, в междучасията се усамотявахме някъде... Имам толкова спомени с него, всеки един - безценен, но не искам да ги споделям, за всеки случай ако някой от познатите ми види това, а и те не са толкова важен детайл към историята.
Та така, неусетно се влюбих в него и дори не исках да си го призная дори пред себе си, отричах. По принцип съм такъв човек, че не обичам да изказвам и показвам емоциите си пред други хора. Вече бяха минали около 4 месеца от запознанството ни, но още не се бяхме целунали, може би все не улавях момента ли, не знам, просто така стана. И ето един ден, той ме покани на рождения си ден. Отидох, разбира се и още в първия час на купончето обърнах две чашки Джони, за да си влея сила и да ми паднат малко задръжките, бях се заклела на този ден най-сетне да раздвижа нещата. И ги раздвижих, и то как. Награбихме се без дори дума да си кажем. Дори не помня как стана, но беше най-невероятната от всички други забивки. Този ден си ми остана един страхотен спомен, по много причини и си мислех, че ще е заветната точка, тоест - оттам насетне ще сме двойка. Когато го попитах дали иска нещо повече, той ми се извини поне хиляда пъти и ми обясни, че засега искал да си останем само приятели, които се забиват occasionally.. Е, меко казано се разочаровах, но се направих, че не ми пука и оставих всичко така, както беше.
След това всичко продължи по старому, докато не се запознах с един много добър приятел на въпросното момче, който изнудих да ми разкрие малко информация за него. И ето как разбрах, че в деня, в който се бяхме забили, след като аз си бях тръгнала, той беше забил още две. Усетих нещо да ме свива под лъжичката, но не си признах и продължих да го изнудвам за информация. Тогава разбрах, че момчето е излъгало някакви негови приятели, че съм му духала във въпросния ден. И прочее факти, забиващи се като иглички в съзнанието ми. Стана ми много гадно, но естествено не го показах пред приятеля му. Започнах да се държа по-резервирано и отдръпнато с момчето, което го накара, естествено, да ме търси повече. Виждах, че има смучки по врата, от други момичета, а от приятеля му разбрах, че не е спирал да се забива с други през цялото време. Всичко това ми се натрупваше, докато един ден приятеля му не ми каза, че според момчето съм станала много лесна и предвидима, не съм му била интересна и т.н. А на следващия ден ми обясни, че му е 'минало' и пак ми се кефел. Тогава избухнах... Държеше се като пълно дете! Недорасляк, както насмешливо му каза една приятелка. Мразех този вид поведение и мразех това, че си помислих, че е различен, видях го в друга светлина. И все пак, продължих да се държа, което беше огромната ми грешка. След периодите на игнориране от моя страна, поомекнах и пак започнах да поддържам същите отношения с него. Не знаех защо го правех, знаех, че беше грешка, но някак си не можех да го пусна. Когато си уговорихме среща един ден, ми върза тенекия и тогава за мен чашата преля. Подминавах го в училище, не му говорех, не му пишех, не му се обаждах... Дори не отразявах съществуването му. Нямаше и два дни и започна да ме търси и да ми се извинява напористо... И да, знам, ще ме помислите за глупава, но... Простих му. Продължихме 'играта' си, но нищо не беше както преди, все по-малко ме търсеше, спряхме да излизаме... но всяка седмица разбирах от този или онзи за забивките му от уикенда. Болеше, но продължавах. И ето една вечер се прибрах и когато отворих компютъра, разбрах, че е обвързан. По случайност знаех и коя е. Беше като удар под кръста. Знаех, че един вид си играеше с мен, но това беше прекалено... Нали не искаше обвързване? Какво по дяволите ставаше... Не беше честно. Стегнах се и реших, че колкото и да бяха силни чувствата ми към този човек, трябваше да го забравя някак си... Спрях да си контактувам с него, но не помогна. Все още ми е в ума, а наскоро ми се обади 'да ме чуе' и доста от спомените ми се върнаха. Чувствам се зле, не заради него, а най-вече, че си позволих да си падна по него, когато знаех, че ще стане така.
Какво мислите? Исках просто да споделя, но се чувствайте свободни да споделите мнение и съвет...

[prosto_chovek]

игнорирай, не се занимавай с него, като ти звънне или не вдигай, или отговаряй с по една дума. Намери си гаджи. Запълвай си времето с нещо интересно. Ако мислиш за това, мисли защо си го разкарала. Забрави го, не е толкова трудно

[Dannue]

Знам, че може да стане, не съм от онези 'Ох никога няма да го забравя'... Просто казвам, че е малко трудно, защото през цялото това време и дума не съм му казала, че знам толкова много за него.

[Seeker93]

Въх :/ Еми ти бая си си го изтрайвала , може би затова сега те боли повече от колкото трябва..Странно ми е , защото на твое място , вместо самосъжаление - бих изпитвал омраза и мъст за отмъщение , незнам..Всеки човек е с различно мислене.За мен момчето е глупак и рано или късно всичко ще му се върне в повечко дори.Относно теб , с времето все по-малко ще мислиш за него , докато евентуално не спреш въобще да се сещаш и т.н. Да , времето наистина лекува , но все пак си намери и някакви занимания да го запълваш , защото ако по цял ден го опяваш и то няма да ти помогне.Успех

[Wednesday666]

Имам само една дума за това момче - ПРАСЕ! Което автоматично значи, че дори не си заслужава да си помисляш даже за него. Намери си някой друг. И не позволявай повече такива подигравки, не си мълчи другия път, според мен тук ти е най-голямата грешка. Знаела си, и въпреки това си го оставила да те тъпче. Не го позволявай повече, такива като него само това чакат.

[DeviL_AsS]

Аз се чудя изобщо как си му простила,след всичките издънки.Гледай напред и се радвай,че не е обвързан с теб и не ти прави простотии на теб,някоя друга ще страда сега

[Dannue]

Благодаря ви, прави сте и ясно осъзнавам грешката си. Просто нямах достатъчно 'топки' за да му кажа всичко в очите...

[ForzaFelipe]

Момче тип "дебна да ебна" .. много са ми жалки такива индивиди,не че и аз не съм тръгвал по този път,но...Според мен нямаш какво да правиш вече с него,не се занимавай вообще,ако продължиш да дружиш с него според мен може да му се превърнеш в момиче което му е насреща когато няма кво да прави...казвам ти го като момче,не се занимавай,той не знае какво иска,но щом на теб ти е казал че не иска сериозна приятелка,а сега има,нямаш какво да правиш с него,той просто иска да си има едно на ум

[PyCoKoCkA93]

Подкрепям мнението,че той е прасе...МИНИМАЛНО.А ти,авторке,също не падаш по-долу от него.Как очакваш сериозни отношения с някой,който "забиваш"(каквото и да имаш предвид под тази дума ) за една нощ?Как очакваш той да гледа сериозно на теб и занапред,като след цялата игра и целия романс ти му се нахвърляш като гладно куче на пържола?И след това той ясно ти казва намеренията си(демек приятели с екстри/консумация,както искаш го наречи),а ти пак и пак очакваш нещо повече.еми,няма за какво да му се сърдиш.Той е бил честен и открит с теб,показал ти е намеренията си или по-скоро липсата на такива и единствения човек,на когото можеш да се сърдиш за последствията,си самата ти...

[Amore-Mio*]

Забрави го.

Разигравал те е и унижавал доста пъти.
Прав е, че си лесна.

Едни извинения и край с всичко. Прощаваш му всичко и отново се започва с унижаването ти. Сложи край на това! Той е недорасъл, мислещ само да забие някоя и да си направи поредната бройка.

[Dannue]

Благодаря на всички. Надявам се с времето да стане.

[mechone]

Под нивото ти е. Не се занимавай с боклуци, рано или късно ще му се върне, а ти пък ще срещнеш някого , на когото му пука истински за теб.