
Първоначално написано от
Chacho
О, да, в брачните двойки достига безграничност този абсурд. Ако не давам на половинката си това, което иска и не отиде да си го потърси, то това ще създаде напрежение и ще се отрази зле на брака ни. По-добре да тича без да знам и да ни е здрава връзката. Кравешко примирение. Защо да не те и бие човекът до теб, а ти да се примиряваш? Защо да не краде, бие, пие, убива? Важното е да те лъже.
Времето минава, животът те мачка, а волята ти малко по малко се изпарява. Борбите ти се превръщат в компромиси, ентусиазмът в примирение и изведнъж се оказваш вечно търпящият мъченик, без дори да си се усетил. И ти тежат годините, и те е страх от промяна. Може да съм заблуден младок, но майната им на хората с 3 пъти повече житейски опит, които нямат капчица воля. Майната им на тия, дето свеждат глава и се страхуват да погледнат напред. Цял живот са ме учили, че герои са тези, които са готови да дадат всичко от себе си за някоя висша кауза; които са си жертвали животите за нашето бъдеще; които са вървяли всяка божа секунда напред въпреки обстоятелствата и никога не са се поколебавали; хора като всички нас, които обаче са имали смелостта да действат и не са се пречупили. Е не мога да сложа на същата везна някакви хорица, които видиш ли са се оженили и бракът им идва прекалено тежко предизвикателство.
Имаше едно детско, в което възрастните се присмиваха на едно младо момче избрано на ръководен пост, заради неопитността му. След много подмятания момчето им отговори с въпроса: "Така и не разбрах, кога се предадохте?"