Против всякакви такива своеволия. Щом сме заедно, щом се обичаме, значи можем да си държим краката затворени. Когато знам, че нещо би го наранило, за нищо на света не бих му го причинила за 30мин кеф (ако са и толкова де). Очаквам същото и от него. Тези неща стават патология. Вярвам, че тръпката да изневериш не е малка. Като минава безнаказано всеки път, ще спре да брои колко са тези тръпки. Не искам мъж, който обикаля насам натам и ебе някакви момиченца, защото, видите ли, имал нужда от разнообразие. Разнообразие и аз мога да му дам. На абсолютно всякакви неща съм навита стига да съм с него. Ама навън - не. Нито искам да лепна някоя венерическа болест от него, щото се е почувствал в рутина, нито имам желание един ден да научавам за разни многобройни изневери. И не вярвам, че има тайни, които не излизат наяве. Рано или късно всичко се разбира. Би ми дошло малко в повече на егото и би убило всякакви истински чувства към този човек. Връзките не се базират само на това двама души да са заедно ей така. Би следвало да има отдаденост и някаква принадлежност. Не иде реч за чувство за собственост. А точно някакво усещане, че сме двамата. Всичко останало губи от целия смисъл. За мен не е мъж този, който си е намерил нам си колко жени, а този, който е способен наистина да бъде с една и да бъде баш МЪЖ с главни букви за нея. Вярвам и че това велико разнообразие го търсят хора, чийто живот иначе е празен откъм интересни неща, а това си зависи от тях самите. Не от другия. Дали като съм се запалила по нещо супер интересно ще седна да размишлявам за това кой колко секси бил и колко ми е еднообразно? Не виждам такъв вариант.