Цитирай Първоначално написано от ShtrudeL Виж мнението
хм... прочетох мнения, с които не съм съгласна, или не харесвам, но разбирам. Както не обичам гъби, ама знам, че има хора, които ги обичат и че гъбите всъщност са храна и стават за ядене, просто аз не ги обичам. Хм.
Иска ми се да коментирам много неща от тук, ама са наистина много и ще се натоваря.
Като цяло не знам защо скочихте така на JoLLiE92, която мисля, че се опитва да разбере ситуацията, вместо да реагира първосигнално. Има неща, за които е права (и с което може би ме дразни), има и неща, за които не е. Например с онова, което твърдеше, че всички казвате как не бихте простили изневяра в никакъв случай, а преди това сте се заричали в любов и какво ли не. Всъщност това мислене ми се струва егоистично и някак ме отблъсква. Не казвам, че е правилно, или грешно... в тая тема всъщност всичко е толкова относително.. Аз самата не знам дали бих простила нещо такова. Всъщност сигурна съм, че бих де, защото мисля, че всичко се прощава, но мисля, че ако го преглътна и втори път, ще се почувствам наивна и тъпа. Сигурно и ще се дразня и ще ме човърка дълго време, но... ох... някак... опитвам се да разбирам случващото се... опитвам се да не реагирам тъпо... хората са ми адски интересни и искам да разбирам чувствата им. Не искам да си слушам органа в главата, а този в гръдния кош. Искам те да правят същото и да са честни пред себе си и околните. Дори мисля, че ако някой разсъждава искрено на глас за някои неща, които не ми допадат и са в противоречие с моите възгледи... мисля, че бих го почувствала по-близък и бих му имала повече доверие, какъвто и да (ми) е.
Изключително много ме отвращават моментите, в които някой се опитва да скрие нещичко, защото винаги, ама винаги ги надушвам. Не се сърдя и не правя забележки, дори си го премълчавам, но защо за бога е всичко това.. Искам да съм преди всичко приятел с човека до мен и да ми казва и неща, които не би казал на човек, който приема само като негово 'гадже'. Искам дори да сме през повечето време приятели, които могат да се лигвят заедно и да забравят, че са двойка, които могат да се гушкат без да мислят за секс, докато си пускат ръчичките по телата.. ей такива нещица искам, защото мисля, че когато двама души гледат на себе си като на 'ама той/тя ми е гадже, не искам да му/й кажа това или онова, защото ще го/я нараня...' ...и това като си го казваш в определени ситуации, стават все по-чести и някак се губи нишката на приятелството, което трябва да съществува между една двойка. И когато не съществува, почваш да страниш дори несъзнателно в дадени моменти от човечето си, търсейки онова приятелско рамо у някой друг. Тъжно е. Не искам един ден да съм просто 'жената на някой', от която този някой иска да 'избяга' за час или два в кварталното кафене, за да не му пили на главата за нещо си...
*Друг е момента, че преди време аз самата изневерих, за което не съжалявам, защото явно е, че съществото ми го е искало. (ако чуя от някой, който е изневерил, че съжалява, ще ме нарани много повече от това да каже, че не съжалява).. Друг е и момента, че когато бях с човечето си, ми беше адски тъжно и си мислех 'боже колко е добър, не ме заслужава' и какво ли не.. При мен този феномен е ужасен, защото съм адски огромна романтичка и имам чувството, че... т.е... за мен човек живее, за да обича, да чувства и да споделя чувствата си с друг... да дава това, което произвежда... А аз произвеждам много и съвършено не мога да контролирам случващото се в сърчицето си. Дори не мисля, че в любовта може да се говори за морал ...някак мръсно ми идва тая думичка, защото морала е някакъв вид ограничение и правило, а в това отношение не мисля, че трябва да съществуват такива неща, защото за бога.. човек ЧУВСТВА и ако се старае по някакъв начин да игнорира, или отблъсква чувствата си, които смята за 'грешни', някак върви срещу себе си и природата си... и при всички положения страда. И разбира се тук идва момента, в който колкото и да разбирам това, което написах... ми става мъчно, ако моето си човече се докосва по какъвто и да е емоционален начин до друга... а още по-мъчно ми е, че наистина мисля, че го разбирам...
Хм... добре ми дойде това изпразване на мислите... макар и супер зле нахвърляно, но това съм си аз така или иначе хах.. Сега важното (поне за мен) е, че не искам да повтарям неща, които биха наранили човечето до мен. Защото знам какво съм изпитвала... и би ми било ужасно болно, ако човека, който обичам да кажем, прави същото, което правех и аз с някой друг..
И наистина понякога като се замисля (както сега... оф...) ми става тъжно, защото знам, че ако един прекрасен ден най-скъпото ти попадне на човек Х, който му е интересен, с който се чувства добре и го кара да се усмихва... колкото и време да е бил с теб и каквото и да е преживял... няма да е виновен, ако в него се зароди някакво чувство, привързаност или както искате го наречете.. защото човек наистина не може да казва на душичката си какво да чувства... Мисля, че тези чувства, са единствените, които не умеем да контролираме...
Охх... *Миш, имаш нужда от готина книжка за четене..*
Приятел е този, който те критикува и сочи грешките ти.
Има и още много неща които искам да напиша, но ще се въздържа.

Напълно, съм съгласен с написаното от Щрудел.