Цитирай Първоначално написано от Chacho Виж мнението
Доколкото съм информиран според двете теории времепространството е различно. В света на квантовата механика времепространството е хаотично и грапаво, в теорията на относителността е нагънато, но гладко и причината била Хайзенбърг.
Значи някак си поради това, че е грапаво и хаотично, не биха могли минало, настояще и бъдеще да съществуват едновременно? Ясно ми е, че ако захвана да чета по-подробно вероятно ще си изясня повечето въпроси, ама така ми се искаше да има някой тук, който да е запознат с всичките тези физични неща.

Цитирай Първоначално написано от Chacho Виж мнението
А и още нещо. Във филма се говореше за пътуване във времето чрез мост между черна и бяла дупка. Но проблемът е, че за да пропътуваме през такъв мост, трябва да ни всмуче черната дупка. За да стане това, трябва да ни погълне през центъра си. И двете теории не могат да обяснят какво се случва в центъра на черната дупка, там се получава една безкрайност (или сума от безкрайности), която наричат сингуларност и е тотално сбъркана за реалистичните представи за света. Тоест, като те глътне, не се знае какво ще стане.
Аз пък разбрах, че за да се пътува във времето не се влиза в черната дупка, ами само се обикаля в орбита около нея, защото гравитацията там е много по-силна => времето тече по-бавно. И на Земята вече ще са минали много години, докато за човека, обикалящ около черната дупка - няколко часа и така можело да се пътува в бъдещето.

А това със сингулярността не го разбирам изобщо.

Цитирай Първоначално написано от Chacho Виж мнението
Колкото до експериментите на Айнщайн и Бор, грешките на Айнщайн са в микросвета, там неговата теория не работи. Затова.
Да де, то това е ясно, че не работи. Аз питах конкретно за тази машина на Клаузър. Къде е логиката в цялото нещо като тя също измерва спина, а спорът между двамата е едва ли не дали той е определен преди измерването или се определя точно защото бива измерен.