- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Искате ли да имате деца?
Не веднага, разбира се.В последно време започнах прекалено често да засичам хора, които твърдо казват, че не искат никога. Попринцип, планирате ли един ден да имате деца? И какви са доводите ви?
Lasiodora striatipes
Grammostola rosea
Cyclosternum fasciatum
Brachypelma emilia
Acanthoscurria geniculata![]()
Радослав![]()
Разбира се, че искам. Не мисля, че това е смисълът с главно С на живота, ама е едно от нещата, които го осмислят. Хората, които не искат за мен са пълни самогъзници и егоисти.
Не си се представям с дете. Не смятам, че бих била добра майка. Липсва ми всякакъв майчински инстинкт, нервите ми се опъват в присъствието на деца, нямам подход към тях. Не мога да си представя аз да бъда отговорна за живота, здравето и бъдещето на човешко същество.
Ако в бъдеще ми се промени нагласата може и друга песен да запея, но на сегашния акъл - не, не искам деца.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Каквото и да ти липсва,то ще си дойде на мястото,след като видиш отрочето си на бял святТогава съвсем изведнъж то ще бъде най-важното в живота ти,а отговорността ще дойде от самосебеси
Аз лично бих искала да имам някой ден,надявам се в близките 3-4 години,ако съм все още със сегашния си приятел.Искам да оставя нещо след мен,да има нещо,за което ще живея и ще дам всичко за него,а именно за детето си (надявам се да е едно) .. Живот и здраве пък ще видим,каквото дойде
![]()
TheBeliever, само да започна с това, че абсолютно мога да те разбера и нито искам да те осъждам, нито нищо. Когато прочетох първото ти мнение, а именно цитираното, ми напомни за много близка моя приятелка, с която бяхме в един клас в гимназията. Тя имаше същите възгледи като теб, ако не и по - крайни. Аз по - нервно и нетърпеливо същество от нея не познавам, колкото и да я обичам. Преди да се омъжи беше със сегашния си съпруг около 2 години и забременя. Както и да е...роди детенцето си и когато отидох на погачата тя ми сподели, че не може да повярва, че това е тя. Още си спомням думите и - " Аз едва изтърпявам човек до себе си и не мога да повярвам, че когато Митко (бебето) ме буди по 5 -6 пъти през нощта не изпитвам грам нервност, а напротив." Това, което написах не е с цел да ти кажа иносказателно, че ако забременееш нещата ще се променят, просто исках да ти го споделя, защото много ми напомняш на нея
Иначе, аз за себе си мога да кажа, че много искам деца...работя с деца и ги обожавам, колкото и трудно да е понякога. Това за мен е много голяма мечта и се надявам да мога един ден безпроблемно да забременея и да родя едно съкровище.
Аз обожавам децата,те ме харесват и имам майчински инстинкт (както майка ми и сестрите ми).Аз съм от семейство с 4 деца и искам да имам едно голямо и задружно семейство.Отговорът ми е да,искам да имам деца.
Не знам.
Никога не съм си се представяла с дете. Не мисля, че ставам за добра майка.
Прекалено много се притеснявам и сигурно ще задушавам детето си с моето присъствие около него.
Около мен винаги има деца и виждам как с годините се изменя и отношението ми към тях, но непохватността и объркването си остават.
Преди избягвах около мен да има деца, защото се чувствах не на място. В последно време обаче се радвам на компанията им малко повече. Обаче не мога прекалено дълго да се занимавам с едно дете. Тичам по него, грижа се за него, но мине малко време и усещам нуждата да се освободя от отговорност и да помисля за себе си, да изляза някъде, без да мисля за него.
Да не говорим пък какво ще е това човече 24/7 да е с мен и аз да поемам пълна отговорност за него.
Котката ми като се разболее и аз се паникьосвам, а ако става въпрос за малко човече направо ще полудея.
Предполагам, че на тези години съм точно в периода, в който съм между ЗА и ПРОТИВ и е пълна каша в главата ми.
Истината е, че бих искала някой ден да имам дете, но при условие, че до мен има мъж, който има железни нерви и е готов да бъде до мен и детето, когато аз получа някой нервен срив.![]()
И спря да се върти за миг земята..
искам, да.
искам да мога да си го позволя.
защо? защото имам прекрасни гени и вярвам, че мога да създам и отгледам смислен, плътен, ценен Човек, от най-изчезващия вид;
Искам, мда.
Разбирам се чудесно с малки дечица, и те много ме харесват. Обичам да се занимавам с тях, обичам да ги разсмивам, да се грижа за тях. Работила съм като детегледачка, обожавах тази работа. Вярвам, че ще се справя чудесно като майка.
Живея самостоятелно с брат ми на толкова години и се справям страхотно с всички домакински работи, както и с грижите около брат ми, така че вярвам че няма да имам никакви проблеми с отглеждането на няколко дребосъци.
Пък и страшно много искам близнаци - баща ми има сестра близначка, аз съм с брат близнак, иии страшно искам това да продължи и аз да си родя 1 двойка близнаци и да им се радвам страшно много.
Тия, дето казват, че никога не искат деца, по-добре и да нямат според мен.
На кака ми една позната е така, жената гони 30-така и имам чувството, че мрази децата, обича само котки. Не е няква грозна и дебела и ми е много интересно защо има такъв начин на мислене. Категорично против деца е, мисли само за котки и за външния си вид, а, и да си намери тъпкач (по нейни думи). Е, такива хора защо да се размножават?
Аз искам деца, но като му дойде времето. Сякаш искам да е възможно най-изтеглено напред във времето. Моята майка ме е родила на 28 години, някъде там не е толкова фатално. Искам максимално да се осъществя, преди да се отдам на гледане на деца. Какво толкова, че няма да съм млада майка.
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
На същото мнение съм. Искам деца (след време разбира се). Но искам преди това да съм развила себе си. Някъде към 27-28,за мен е хубава възраст.Съжалявам,че редактирам поста си,но искам да добавя нещо. Със сигурност искам повече от 2 деца. Някой сега може да ме нападне и да ми каже "Как ще се грижиш за тях,ти добре ли си" бла бла,знам,че в БГ рядко се срещат хора с над 2 деца,но аз живея в чужбина и тук да видиш хора с по 3-4 дечица (че даже и повече) си е съвсем нормално.![]()
Последно редактирано от classy : 07-25-2012 на 12:31
Вдигна си въшките ^^
Он топик: Все още съм млад и имам да уча. Мисля, че ще мога да се справя с децата, но кой ли знае. Докато не ми дойде на главата няма да разбера : ))
Майка ми има една колежка... която е на 60 мисля и на времето не е искала деца никога. Сега само се оплаква, че няма такива и е сама. Много... тъжно звучи.
Lasiodora striatipes
Grammostola rosea
Cyclosternum fasciatum
Brachypelma emilia
Acanthoscurria geniculata![]()
Радослав![]()
Искам разбира се. Семейството е може би смисълът на живота ми. Искам да имам семейството, което не съм имала. Искам щастливо семейство с любящ мъж и повъзможност поне 2 дечица. Обичам детата, разбирам се чудесно с тях. Вярвам, че ще се справя. Няма нищо по-прекрасно от това да създадеш човешки живот и после да го отгледаш... плод на нашата любов. А той би бил прекрасен баща, в това съм сигурна!
Много хубаво го написа!
Няма нищо по-хубаво от децата, обожавам ги и искам и аз да имам поне две. Ако е възможно нека да са повече. И на майка ми и на баща ми семействата са големи, с по 2 сестри и братя и като се съберат на едно място всички се получава едно още по-голямо семейство. НОООО преди това, задължително трябва да си подредим нещата, да сме финансово стабилни, защото това е огромна отговорност. Едно е да си студент, да живееш сам и да ядеш каквото ти падне, да караш на сух хляб с лютеница и друго е да отглеждаш дете. Всичко трябва да е прецизно и перфектно!![]()
някои от най-съществените хора, които познавам, нямат деца.
твърде много са променяли света и/или развивали(сег. прод.) себе си, а времето е отминало. жалко за света.
затова си умирам от кеф, когато млади интелектуални двойки създават и отглеждат поколения. раждат надежда за бъдеще.<3
Искам деца и то поне две. Мисля че бихме се справили страхотно като родители, бихме могли да ги научим на много неща, да ги възпитаме да бъдат стойностни хора.
Иначе дали скоро или след време - това времето ще реши. Не мога да разбера хората, които не искат деца - те са най - голямата радост в живота на една двойка.
Искамм , даже най-много искам да си осиновя
Но в последно време това се оказа в голямо разминаване с плановете ми за артистична реализация.. и не съм много убедена, че ще мога да му дам грижите и вниманието, които заслужава. Надали ще имам много време за семейството си (и почти никакво време за самата себе си), но така или иначе- той животът ще си реши сам. Кога, колко,..
Искам разбира се, но още ми е рано за такава отговорност.
Преди това трябва да си подредя живота и да направя куп неща, които с деца - не бих могла да си позволя.
Изгубиш ли ме, губиш всичко!! ;]
Priceless .. <3
Искам. Дори момченце искам! След 7-8-9-10 годинки (:Д), когато си имам(е) стабилна работа и доходи и сме самостоятелни, обаче. Мисля, че бих била добра майка и определено бих могла да дам добро възпитание на децата си.
Everything changes, but beauty remains ...
Ъъ... не.. аз все още не съм свикнал с мисълта, че някой ден ще трябва да остарея и, че ще трябва да съм отговорен за някой друг, освен за себе си.. т'ва не е за мен.. Естествено ще си имам най-прекрасната жена, ама не си се представям с деца поне за сега..
"Everything kills you, you're dying everyday. You're either dying everyday, or you're living everyday, and I'm living everyday."- Christofer Drew
"Imagine all the people
Living life in peace"- John Lennon
Искам разбира се. В подходящия момент и с подходящия човек.
Welcome to the Jungle...