Еми просто искам малко да си излея душата, защото вече не остана никой на който да разчитам и вярвам. Приятеля ми се държи отвратително с мен и не знам защо продължавам да му тичам след задника прави ме яко на луда всеки ден плача а той ми казва харесва ми да те гледам как плачеш. Когато се чувствам зле и му споделям той се залива от смях и ми казва има ли някой по прецакан от теб... Знам ще ми кажете говори с него еми говорих ама нищо не се промени а само започна да ми се хили по силно. Трябва да му се моля да излезнем и бтв виждаме се 2-3 пъти в седмицата ако аз отида при него, вечер трябва да му се моля да ми каже, че ме обича и какво ли още не.. и аз самата не знам защо го търпя...
Просто исках да си излея душата пред някой, защото се чувствам толкова сама и наранена и няма никой към който да се обърна. Семейството ми се държи още по гадно постоянно за всичко ми се крещи, обиждат ме и какво ли още не...