Ох,душице златна,някои неща от темата все едно аз съм ги писала.И при мен не се сещат по ден-два да пишат или звъннат,но забравя ли,или нарочно не звънна,тежко ми и горко (преувеличено,разбира се ).Някои хора просто са си такива.Днес попитах защо правиш така и със сигурност се убедих,че тези действия не означават,че не ме обича или не ме иска.Но да не се видим 20 дена...това НИКОГА не е било.Има нещо гнило тук в цялата история.Колкото и да кажем,да е самостоятелна бойна единица и да не иска 24/7 задушаване,почти месец да не се виждате си е направо брутално.И след това да няма страстни целувки и бурен секс при виждането...намирисва ми на тактичен начин да те принуди ти да направиш първата крачка на темата "Проблемът не е в теб,а в мен..." От баща ми знам една много хубава приказка:"В една връзка винаги има доминиращ и подчинен,важното е да намерите златната среда,която да устройва и двама ви".При мен е същата история.Аз съм тази,която прави повечето отстъпки и преглъща дребните неща,а той е властният,командващият.Гру бо казано,разбира се.Това си зависи от характера на човек.Както на мен,явно и на теб това ти е в природата.Бас ловя,че си спокойна,анализираща,роман тична и чувствителна натура,която е готова да склони глава за някои неща,които възприема за глупости,и затова предпочита да се "признае за виновен" и да е над нещата...В това няма толкова лошо,защото ако няма хора като нас,всеки ще иска да е най-най,газейки и мачкайки всичко,включително и половинката си,за да изпъкне.Това не е лошо качество,стига да знаеш,че от време на време се изисква и твърдост за важните неща.И точно тук идва отговорът на единия ти въпрос "Да,правилно си постъпил,като си я отрязал".Поведението и към теб е унизително и жалко,и не трябва да се чувстваш виновен,че в момент,когато отстояваш достойнството си,си бил по-груб.Ако има истински чувства към теб,това няма да я изгпни,а ще я накара да се замисли и да те потърси.Но най-важният ми съвет към теб е на първо място да не я търсиш преди тя да осъзнае грешката си и да ти се обади,и чак след това да поговориш ясно и директно с нея.Питай я директно дали е щастлива с теб или иска свободата си,за да продължи напред.Да,знам,че е адски трудно и много боли.Даже мислейки си го,ми става гадно,ако и на мен ми се наложи да провеждам такъв разговор,но съм убедена на 100%,че ако съм изцяло в твоето положение,ще действам смело.По-добре да знам истината,колкото и болезнена да е тя,вместо да продължавам да живея в лъжа и илюзия...Пожелавам ти успех и като безкрайна романтичка се надявам да има положителен финал,но хората и ситуациите са различни.Каквото и да се случи,със сигурност ще бъде в пъти по-добре от сегашното положение.