Трудно ми е,но може би така е най-добре :)

[Teenhelp1]

Здравейте пускал съм и други теми по този въпрос и съм се справял някак си,но този път е малко по-различно (предполагам) иска ми се да споделя,но и на съвет няма да откажа.

Става въпрос за приятелката ми 2 години сме вече заедно доста неща се случиха и запазихме връзката си,но напоследък
(няколко месеца) се държи гадно.Аз си търпя защото винаги е била до мен особено в трудните моменти.
Да, но вече ми писна и не издържах защото тя ми е опората и да се държи така според мен не е добре пък и на мен ми стана ужасно гадно.
Това държание се изразява като незаинтересованост отказва да се видим, казва ми нека си домъчнеем пък не бяхме се виждали от 20 дена и повече отидох само за рождения и ден и то за малко нямала време...Бяхме се уговорили да идем на отидем на басейн и на скоро я питах остава ли уговорката и тя ми казва ''не''. Аз я попитах защо и тя каза ''щот така''.
И като си пишем защото очевидно не се виждаме...Постоянно се ядосва винаги съм я ядосвал дрън дрън мрън мрън ...пък аз гледам винаги всичко да е наред даже твърде много отстъпвам за да не се караме.
Сутрин като и пиша след като стана ''добро утро мила'' и целувки или нещо подобно тя ми отговаря и повече не се сеща за мен.Днес ми писна и реших да видя дали ще ми пише след няколко часа ми писа ''защо не пишеш'' аз отговорих ''ами ти ? '' и почнахме да се разправяме.
Преди си ми пишеше нормално след като й пиша. Питал съм я защо се държи така и тя отново ми отговаря ''щот така'' и се ядосах няма да ми се прави на голяма работа.Скарахме се и тя ми се оправда,че не можела да търпи баба и постоянно и правела нещо (с това ми се оправдава винаги ама тая баба всеки ден да го прави едва ли виждал съм не ми се струва такъв човек говорят си нормално), да ама това стана когато тя беше на село и ми се оправда,че била сама с другата баба и се депресирала и нямала какво да прави...Доста се усъмних...
Като се скарахме тя пак не отстъпи мисля и аз да не го правя няма промяна от месеци аз вече не издържам нещастен съм гледам да не се караме и отгоре на това тя се държи лошо с мен внимавам какво и пиша да не я ядосам.
Все едно не съм я познавал преди беше толкова добра и се държеше много добре винаги ме търсеше.
Може да кажете,че съм и омръзнал,но се съмнявам,че е това сигурен съм,че изпитва чувства към мен.
Мислех,че тя ще е,моето момиче, но може и да не е не знам и аз вече...

Сега сме скарани (разделени) аз няма да отстъпя нито пък ще й се моля защото аз не съм виновния в случая аз винаги гледам всичко да е наред като не оценява да си върни.Ако иска да се държи както трябва тя да ме потърси ако не довиждане.
Другия проблем е,че се чувствам доста самотен гледам да не се депресирам,но просто чувството ми е гадно рядко излизам защото рядко се събираме(тези,които излизам),а като се съберем поне не мисля за проблемите има яко смях пък и може да цъкнем едно ''мачле'' и се разнообразявам и не мисля за това.

Между другото тя ми е много ценна единствено тя се държеше страхотно (и е всичко за мен) с мен за разлика от родителите ми и приятелите ми преди да я срещна нямах желание за нищо бях ден за ден тя промени живота ми.Страх ме е това чувство да не се върне изцяло защото малко по малко усещам,че се връща.

Чудя се следното:
1.Правилно ли съм постъпил ?
2.Заслужава ли си да продължавам ? (за,което се съмнявам аз самия не мога колкото и да я обичам и ценя просто не мога повече така)
3.Вашите мнения.
4.Окуражаване. (if possible)

~Thank you for reading~

[unbreakabl3]

Не искам да те разстройвам, но според мен си й омръзнал. Аз се държа по същия начин напоследък с моя приятел, с когото сме от три години заедно.. Не че не го обичам, но може би сивотата, еднообразното ежедневие, фактът, че правеше всичко, каквото поискам (демек липсата на предизвикателство, на тръпка) убиха всякакви любовни чувства в мен и остана само приятелското..

[Teenhelp1]

Често казано и мен ме съмнява да не е това и аз й дадох всичко,което тя искаше след време...

[DisappointedDreamer]

Правилно си постъпил. Не знам какъв и е проблема. Аз не бих продължила - такова отношение спрямо мен много бързо би ме отказало. Но пък по думите ти сте заедно от 2 години и тя преди не е била такава. Защо не я попиташ директно какъв и е проблема, без лъжи - стресирана ли е, нещо я притеснява, друг ли има?

[PyCoKoCkA93]

Ох,душице златна,някои неща от темата все едно аз съм ги писала.И при мен не се сещат по ден-два да пишат или звъннат,но забравя ли,или нарочно не звънна,тежко ми и горко (преувеличено,разбира се ).Някои хора просто са си такива.Днес попитах защо правиш така и със сигурност се убедих,че тези действия не означават,че не ме обича или не ме иска.Но да не се видим 20 дена...това НИКОГА не е било.Има нещо гнило тук в цялата история.Колкото и да кажем,да е самостоятелна бойна единица и да не иска 24/7 задушаване,почти месец да не се виждате си е направо брутално.И след това да няма страстни целувки и бурен секс при виждането...намирисва ми на тактичен начин да те принуди ти да направиш първата крачка на темата "Проблемът не е в теб,а в мен..." От баща ми знам една много хубава приказка:"В една връзка винаги има доминиращ и подчинен,важното е да намерите златната среда,която да устройва и двама ви".При мен е същата история.Аз съм тази,която прави повечето отстъпки и преглъща дребните неща,а той е властният,командващият.Гру бо казано,разбира се.Това си зависи от характера на човек.Както на мен,явно и на теб това ти е в природата.Бас ловя,че си спокойна,анализираща,роман тична и чувствителна натура,която е готова да склони глава за някои неща,които възприема за глупости,и затова предпочита да се "признае за виновен" и да е над нещата...В това няма толкова лошо,защото ако няма хора като нас,всеки ще иска да е най-най,газейки и мачкайки всичко,включително и половинката си,за да изпъкне.Това не е лошо качество,стига да знаеш,че от време на време се изисква и твърдост за важните неща.И точно тук идва отговорът на единия ти въпрос "Да,правилно си постъпил,като си я отрязал".Поведението и към теб е унизително и жалко,и не трябва да се чувстваш виновен,че в момент,когато отстояваш достойнството си,си бил по-груб.Ако има истински чувства към теб,това няма да я изгпни,а ще я накара да се замисли и да те потърси.Но най-важният ми съвет към теб е на първо място да не я търсиш преди тя да осъзнае грешката си и да ти се обади,и чак след това да поговориш ясно и директно с нея.Питай я директно дали е щастлива с теб или иска свободата си,за да продължи напред.Да,знам,че е адски трудно и много боли.Даже мислейки си го,ми става гадно,ако и на мен ми се наложи да провеждам такъв разговор,но съм убедена на 100%,че ако съм изцяло в твоето положение,ще действам смело.По-добре да знам истината,колкото и болезнена да е тя,вместо да продължавам да живея в лъжа и илюзия...Пожелавам ти успех и като безкрайна романтичка се надявам да има положителен финал,но хората и ситуациите са различни.Каквото и да се случи,със сигурност ще бъде в пъти по-добре от сегашното положение.

[LadyDi]

Давайте си годините, моля.
Възрастта (и размера, ма тва е друга тема) ИМА значение

[Teenhelp1]

Ох,душице златна,някои неща от темата все едно аз съм ги писала.И при мен не се сещат по ден-два да пишат или звъннат,но забравя ли,или нарочно не звънна,тежко ми и горко (преувеличено,разбира се ).Някои хора просто са си такива.Днес попитах защо правиш така и със сигурност се убедих,че тези действия не означават,че не ме обича или не ме иска.Но да не се видим 20 дена...това НИКОГА не е било.Има нещо гнило тук в цялата история.Колкото и да кажем,да е самостоятелна бойна единица и да не иска 24/7 задушаване,почти месец да не се виждате си е направо брутално.И след това да няма страстни целувки и бурен секс при виждането...намирисва ми на тактичен начин да те принуди ти да направиш първата крачка на темата "Проблемът не е в теб,а в мен..." От баща ми знам една много хубава приказка:"В една връзка винаги има доминиращ и подчинен,важното е да намерите златната среда,която да устройва и двама ви".При мен е същата история.Аз съм тази,която прави повечето отстъпки и преглъща дребните неща,а той е властният,командващият.Гру бо казано,разбира се.Това си зависи от характера на човек.Както на мен,явно и на теб това ти е в природата.Бас ловя,че си спокойна,анализираща,роман тична и чувствителна натура,която е готова да склони глава за някои неща,които възприема за глупости,и затова предпочита да се "признае за виновен" и да е над нещата...В това няма толкова лошо,защото ако няма хора като нас,всеки ще иска да е най-най,газейки и мачкайки всичко,включително и половинката си,за да изпъкне.Това не е лошо качество,стига да знаеш,че от време на време се изисква и твърдост за важните неща.И точно тук идва отговорът на единия ти въпрос "Да,правилно си постъпил,като си я отрязал".Поведението и към теб е унизително и жалко,и не трябва да се чувстваш виновен,че в момент,когато отстояваш достойнството си,си бил по-груб.Ако има истински чувства към теб,това няма да я изгпни,а ще я накара да се замисли и да те потърси.Но най-важният ми съвет към теб е на първо място да не я търсиш преди тя да осъзнае грешката си и да ти се обади,и чак след това да поговориш ясно и директно с нея.Питай я директно дали е щастлива с теб или иска свободата си,за да продължи напред.Да,знам,че е адски трудно и много боли.Даже мислейки си го,ми става гадно,ако и на мен ми се наложи да провеждам такъв разговор,но съм убедена на 100%,че ако съм изцяло в твоето положение,ще действам смело.По-добре да знам истината,колкото и болезнена да е тя,вместо да продължавам да живея в лъжа и илюзия...Пожелавам ти успех и като безкрайна романтичка се надявам да има положителен финал,но хората и ситуациите са различни.Каквото и да се случи,със сигурност ще бъде в пъти по-добре от сегашното положение.

Wait whaaat ? ВРАЧКАААААА !! Да знам,че си в същото положение г/д прочетох темата ти.Най-вероятно щях да ти дам някой ''не много смислен'' съвет за това не се и опитах доста ти е трудно и на теб.
Нямаше такива неща като страстни целувки и т.н имаше ама не се ''награбихме'' видяхме се за малко. Права си такава натура съм колкото и да не ми се иска.Така и мисля да направя.
Мерси за коментара.

[Teenhelp1]

Давайте си годините, моля.
Възрастта (и размера, ма тва е друга тема) ИМА значение

Аз - 18
Тя - 16

[LadyDi]

Аз - 18
Тя - 16

Тогава:
1. Правилно си постъпил.
2. Не си заслужава.
3. Омръзнал си ѝ и се чуди как да те разкара (съжалявам).
4. Морето е пълно с риби.

[Hiphoplove]

Дали не е възможно да се е загледала по друго момче? Да ти кажа - бъди настоятелен. Срещни се с нея и говорете докато ти каже, че не иска да е с теб. Направи ли го, по-добре да забравиш за нея. Тя по-късно може да съжалява като осъзнае какво е направила, но за жалост човек осъзнава какво е имал, чак когато го загуби.

[draid]

Правилно си постъпил, игнорирай я възможно по-бързо. Има не малка вероятност да ти е изневерявала или да го прави и сега.

[PyCoKoCkA93]

Wait whaaat ? ВРАЧКАААААА !! Да знам,че си в същото положение г/д прочетох темата ти.Най-вероятно щях да ти дам някой ''не много смислен'' съвет за това не се и опитах доста ти е трудно и на теб.
Нямаше такива неща като страстни целувки и т.н имаше ама не се ''награбихме'' видяхме се за малко. Права си такава натура съм колкото и да не ми се иска.Така и мисля да направя.
Мерси за коментара.

Май съм добра в спасяването на чужди връзки и разрешаването на чужди проблеми,ама в собствената ми съм безнадеждна романтичка Още веднъж успех,каквото и да се случи, и ще чакаме да видим развоя.

ПС:Дано не ти давам напразни надежди,но щом си толкова време с нея и си убеден,че още има чувства към теб...директният ти въпрос ще я жегне и ще я накара да си спомни всичко хубаво,което имате заедно и което може да загуби.Нещо ми подсказва,че нещата между вас няма да приключат така.Стискам палци

[xXxPETYAxXx]

В правилната посока гледаш...Тя тактично иска ти да я зарежеш ти нея, за да не й е още по-гузно. Вероятно вече не изпитва същите силни чувства към теб, както преди. Може даже и друг да има (3 седмици да не се виждате утф) Не се занимавай с нея повече и толкова. Поговорете да, но разговорът ви да не е някакъв сърцераздирателен изпълнен със спомени. Спомените са си минало и толкова. Връзка на спомени не се опира!!! Кажи й, че е охладняла към теб, че вече не е същата, не е момичето, на което можеш да се опреш и толкова. Скъсай с нея просто, явно само те размотава.

[Teenhelp1]

Мисля да поговоря с нея както казвате,но ако ме изобщо ме потърси тя първа.

[Amore-Mio*]

Според мен си постъпил правилно. И ми се струва абсолютно безсмислено да се опитваш да поправяш нещата и всичко да е наред, но да не виждаш същото в замяна. Някак си ми се струва, че връзката ви отдавна е изчерпана. А ти щом нямаш вече сили и желанието да продължиш - то е ясно какво е решението.

*

И спокойно. Сигурна съм, че си имаш приятели или поне познати, с които можеш да излезеш. Когато не можеш да се събереш с компанията, звънни на някой друг и така. Не се затваряй в себе си. Не се депресирай. Разбирам те, че ти е трудно и самотно в момента, след такава дълга връзка, но трябва да се справиш.

[Teenhelp1]

Тя ми писа каза,че не съм и помагал и подкрепял пък аз съм винаги до нея както и тя може и да не съм най-добрия в утешаването,но все пак се опитвам да я утеша и да я подкрепям.
Питах я дали е щастлива с мен и тя каза ''да до момента в,които спря да ме приемаш такава каквато съм'',а тя се промени както и отношението й към мен.Както споменах в началото все едно е друг човек.Едва ли тя ще отстъпи,но и аз няма не съм виновния стига толкова с отстъпките от мен.

[SisiStrange]

Питах я дали е щастлива с мен и тя каза ''да до момента в,които спря да ме приемаш такава каквато съм'',а тя се промени както и отношението й към мен.

А тя какво точно очаква? Да приемеш положение, в което ти като човек я питаш нещо, а тя ти отговаря с: "Щот така" ли? Ти да не си изтривалка? Правилно си постъпил. Не си струва ядовете.

[PyCoKoCkA93]

http://vbox7.com/play:fdfb10ee50
http://vbox7.com/play:fc4eaff942

Поздрави я с тeзи песни и и кажи да си избере една от двете.Дано схване посланието...

Не знам дали слуша чалга,но тези песни казват много.

[Amore-Mio*]

Тя ми писа каза,че не съм и помагал и подкрепял пък аз съм винаги до нея както и тя може и да не съм най-добрия в утешаването,но все пак се опитвам да я утеша и да я подкрепям.
Питах я дали е щастлива с мен и тя каза ''да до момента в,които спря да ме приемаш такава каквато съм'',а тя се промени както и отношението й към мен.Както споменах в началото все едно е друг човек.Едва ли тя ще отстъпи,но и аз няма не съм виновния стига толкова с отстъпките от мен.

Просто не си струва да се нервиш за глупости. Извинявай, обаче това си е направо .... ужас. Тя да не би да очаква да й тичаш след гъза и да се съгласяваш да не се виждате с месеци наред ли? Хайде, стига.

[SlowDownBaby]

При мен случая беше същия,но в случая аз се държах като нея.Бяхме 2 години заедно,и последните няколко месеца се държах дръпнато,грубо и сърдито,не звънях и не исках да го чувам,но не исках да се разделяме просто защото не исках да съм сама...НО аз си имах повод за това държание,и му го бях казвала,въпреки че той го отричаше..Ние не излизахме,стояхме само вкъщи (това през целите 2 години ) не излизах,не говорех с други момчета (следователно и не излизах с тях ) ,а от друга страна той дори не ми обръщаше нужното внимание когато съм с него,а когато не съм звънеше постоянно за да пита с кой съм,къде съм,кога ще се прибера,защо не му звъня,защо бързам да затворя и тн....Та сигурен ли си,че проблема не е в теб и просто не го забелязваш ?

[Teenhelp1]

Едва ли е в мен аз се опитвам всичко да е наред и тя да е щастлива.Винаги й обръщам внимание.

[sweetycherry33]

Здравейте пускал съм и други теми по този въпрос и съм се справял някак си,но този път е малко по-различно (предполагам) иска ми се да споделя,но и на съвет няма да откажа.

Става въпрос за приятелката ми 2 години сме вече заедно доста неща се случиха и запазихме връзката си,но напоследък
(няколко месеца) се държи гадно.Аз си търпя защото винаги е била до мен особено в трудните моменти.
Да, но вече ми писна и не издържах защото тя ми е опората и да се държи така според мен не е добре пък и на мен ми стана ужасно гадно.
Това държание се изразява като незаинтересованост отказва да се видим, казва ми нека си домъчнеем пък не бяхме се виждали от 20 дена и повече отидох само за рождения и ден и то за малко нямала време...Бяхме се уговорили да идем на отидем на басейн и на скоро я питах остава ли уговорката и тя ми казва ''не''. Аз я попитах защо и тя каза ''щот така''.
И като си пишем защото очевидно не се виждаме...Постоянно се ядосва винаги съм я ядосвал дрън дрън мрън мрън ...пък аз гледам винаги всичко да е наред даже твърде много отстъпвам за да не се караме.
Сутрин като и пиша след като стана ''добро утро мила'' и целувки или нещо подобно тя ми отговаря и повече не се сеща за мен.Днес ми писна и реших да видя дали ще ми пише след няколко часа ми писа ''защо не пишеш'' аз отговорих ''ами ти ? '' и почнахме да се разправяме.
Преди си ми пишеше нормално след като й пиша. Питал съм я защо се държи така и тя отново ми отговаря ''щот така'' и се ядосах няма да ми се прави на голяма работа.Скарахме се и тя ми се оправда,че не можела да търпи баба и постоянно и правела нещо (с това ми се оправдава винаги ама тая баба всеки ден да го прави едва ли виждал съм не ми се струва такъв човек говорят си нормално), да ама това стана когато тя беше на село и ми се оправда,че била сама с другата баба и се депресирала и нямала какво да прави...Доста се усъмних...
Като се скарахме тя пак не отстъпи мисля и аз да не го правя няма промяна от месеци аз вече не издържам нещастен съм гледам да не се караме и отгоре на това тя се държи лошо с мен внимавам какво и пиша да не я ядосам.
Все едно не съм я познавал преди беше толкова добра и се държеше много добре винаги ме търсеше.
Може да кажете,че съм и омръзнал,но се съмнявам,че е това сигурен съм,че изпитва чувства към мен.
Мислех,че тя ще е,моето момиче, но може и да не е не знам и аз вече...

Сега сме скарани (разделени) аз няма да отстъпя нито пък ще й се моля защото аз не съм виновния в случая аз винаги гледам всичко да е наред като не оценява да си върни.Ако иска да се държи както трябва тя да ме потърси ако не довиждане.
Другия проблем е,че се чувствам доста самотен гледам да не се депресирам,но просто чувството ми е гадно рядко излизам защото рядко се събираме(тези,които излизам),а като се съберем поне не мисля за проблемите има яко смях пък и може да цъкнем едно ''мачле'' и се разнообразявам и не мисля за това.

Между другото тя ми е много ценна единствено тя се държеше страхотно (и е всичко за мен) с мен за разлика от родителите ми и приятелите ми преди да я срещна нямах желание за нищо бях ден за ден тя промени живота ми.Страх ме е това чувство да не се върне изцяло защото малко по малко усещам,че се връща.

Чудя се следното:
1.Правилно ли съм постъпил ?
2.Заслужава ли си да продължавам ? (за,което се съмнявам аз самия не мога колкото и да я обичам и ценя просто не мога повече така)
3.Вашите мнения.
4.Окуражаване. (if possible)

~Thank you for reading~

Омръзнал си и.Или ти е сърдита за нещо.Помисли си дали има за какво, може да е нещо дребно, но ако е от хората, които се обиждат...не знам.Според мен трябва да се видите на живо, да седнете и да поговорите сериозно.Бъди сериозен и настоятелен - дано си каже каквото иска.Само така можеш да разбереш какво и е наистина (според мен).Успех!

[assd]

Тогава:
1. Правилно си постъпил.
2. Не си заслужава.
3. Омръзнал си ѝ и се чуди как да те разкара (съжалявам).
4. Морето е пълно с риби.

ама въдицата ако му е къса рибите не кълват

[LadyDi]

ама въдицата ако му е къса рибите не кълват

не се бях замисляла

[assd]

не се бях замисляла

и макарите като са малки, по-трудно се въртят. как може от морски град да си и да не знаеш за риболовните такъми.