Цитирай Първоначално написано от Teenhelp1 Виж мнението
Здравейте пускал съм и други теми по този въпрос и съм се справял някак си,но този път е малко по-различно (предполагам) иска ми се да споделя,но и на съвет няма да откажа.

Става въпрос за приятелката ми 2 години сме вече заедно доста неща се случиха и запазихме връзката си,но напоследък
(няколко месеца) се държи гадно.Аз си търпя защото винаги е била до мен особено в трудните моменти.
Да, но вече ми писна и не издържах защото тя ми е опората и да се държи така според мен не е добре пък и на мен ми стана ужасно гадно.
Това държание се изразява като незаинтересованост отказва да се видим, казва ми нека си домъчнеем пък не бяхме се виждали от 20 дена и повече отидох само за рождения и ден и то за малко нямала време...Бяхме се уговорили да идем на отидем на басейн и на скоро я питах остава ли уговорката и тя ми казва ''не''. Аз я попитах защо и тя каза ''щот така''.
И като си пишем защото очевидно не се виждаме...Постоянно се ядосва винаги съм я ядосвал дрън дрън мрън мрън ...пък аз гледам винаги всичко да е наред даже твърде много отстъпвам за да не се караме.
Сутрин като и пиша след като стана ''добро утро мила'' и целувки или нещо подобно тя ми отговаря и повече не се сеща за мен.Днес ми писна и реших да видя дали ще ми пише след няколко часа ми писа ''защо не пишеш'' аз отговорих ''ами ти ? '' и почнахме да се разправяме.
Преди си ми пишеше нормално след като й пиша. Питал съм я защо се държи така и тя отново ми отговаря ''щот така'' и се ядосах няма да ми се прави на голяма работа.Скарахме се и тя ми се оправда,че не можела да търпи баба и постоянно и правела нещо (с това ми се оправдава винаги ама тая баба всеки ден да го прави едва ли виждал съм не ми се струва такъв човек говорят си нормално), да ама това стана когато тя беше на село и ми се оправда,че била сама с другата баба и се депресирала и нямала какво да прави...Доста се усъмних...
Като се скарахме тя пак не отстъпи мисля и аз да не го правя няма промяна от месеци аз вече не издържам нещастен съм гледам да не се караме и отгоре на това тя се държи лошо с мен внимавам какво и пиша да не я ядосам.
Все едно не съм я познавал преди беше толкова добра и се държеше много добре винаги ме търсеше.
Може да кажете,че съм и омръзнал,но се съмнявам,че е това сигурен съм,че изпитва чувства към мен.
Мислех,че тя ще е,моето момиче, но може и да не е не знам и аз вече...

Сега сме скарани (разделени) аз няма да отстъпя нито пък ще й се моля защото аз не съм виновния в случая аз винаги гледам всичко да е наред като не оценява да си върни.Ако иска да се държи както трябва тя да ме потърси ако не довиждане.
Другия проблем е,че се чувствам доста самотен гледам да не се депресирам,но просто чувството ми е гадно рядко излизам защото рядко се събираме(тези,които излизам),а като се съберем поне не мисля за проблемите има яко смях пък и може да цъкнем едно ''мачле'' и се разнообразявам и не мисля за това.

Между другото тя ми е много ценна единствено тя се държеше страхотно (и е всичко за мен) с мен за разлика от родителите ми и приятелите ми преди да я срещна нямах желание за нищо бях ден за ден тя промени живота ми.Страх ме е това чувство да не се върне изцяло защото малко по малко усещам,че се връща.

Чудя се следното:
1.Правилно ли съм постъпил ?
2.Заслужава ли си да продължавам ? (за,което се съмнявам аз самия не мога колкото и да я обичам и ценя просто не мога повече така)
3.Вашите мнения.
4.Окуражаване. (if possible)

~Thank you for reading~
Омръзнал си и.Или ти е сърдита за нещо.Помисли си дали има за какво, може да е нещо дребно, но ако е от хората, които се обиждат...не знам.Според мен трябва да се видите на живо, да седнете и да поговорите сериозно.Бъди сериозен и настоятелен - дано си каже каквото иска.Само така можеш да разбереш какво и е наистина (според мен).Успех!