- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Едно пътуване, което промени целия ми живот...ако имате време прочетете :)
Ии така..преди да започна искам да кажа едно нещо:
Не ме нападайте с коментари от рода:„Много си малка за такива глупости„;„Какви са тези приказки бе?!Хахахха!!„;„На 13 години, а си намерила „ГОЛЯМАТА„ си любов...абе я слез на земята„ и т.н.Е да,няма да ви съдя ако го кажете, защото от части сте прави, та аз дори си го мислих преди време абсолютно същото!!Но все пак-замислете се-всеки е бил на 13 и всеки е е мислел, че живота му е труден или,че е открил голямата си любов и сега като погледнете назад си мислите:„Колко глупав/а съм бил/а„...при мен е същото, но в началото си МИСЛЕХ че съм открила „любовта на живота ми„ а сега съм сигурна, че съм я намерила
Ами нека да започна първо с едно пътуване-до Лондон.Да уникален град,уникални хора,ужасно време бла,бла,бла..Много хора биха се радвали, че отиват в Лондон, но не и аз!Защо ли?!?Защо щяхме да живеем там!!Всичките ми приятели,роднини..целия ми живот оставаха в България...само аз и майка ми-в Лондон(наще се разведоха месеци 2 месеца преди преместването..).Да апартамента беше хубав,близо до London eye, но просто не можех да приема този факт че живея в Лондон.И така минаха няколко месеца-аз всеки ден излизах в един парк и там рисувах,слушах музика и просто можех да се отпусна на това мястоНай-много се радвах за майка ми-намери доста хубава работа, която не я преуморяваше;намери си доста симпатични приятели..абе живееше си живота човека
А аз-пълна противоположност:нямах приятели,стоях сама,почти не говорех,много плачех,но спрях за да не тревожа майка ми..ето, че свърши лятото и почнахме училище.Мама беше много въодушевена от този факт, а аз..ами едва се сдържах
да не се разрева, защото ако училищата бяха като българските(нищо лично) щяха да ми скапят живота!Докато майка ми ме караше към училището, аз си мислих как ли ще ми мине деня,как ли ще ме възприемат и въобще не осъзнава х че това ще бъде много важен ден в моя живот..
Бях много подранила и стоях сама в класната стая.Тогава дойде ТОЙ..свих се в ъгъла надявайки се че няма да ме видим,но това беше много тъпа постъпка защото бяхме само аз и той в стаятастояхме в неловка тишина(той слушаше музика а аз като най-големия идиот гледах в една точка
)..по-едно време видях светкавица.Обърнах се на дясно и видях ,че е снима с доста хубав апарат (
).Като разбра че съм го видяла се изчерви като домат
и ми се извини.Е аз му казах че няма нищо,след което се запознахме и до края на деня станахме доста близки.Всеки ден бяхме постоянно заедно-излизахме,смяхме се,той ме учеше да свиря на китара, а аз него да рисува,снимаше ме всеки един момент че чак ми ставаше неловко и се изчервявах ужасно много
Седмици по-късно той ме извика у тях.Аз отидох и просто бях изумена!!С графити беше нарисувал на една стена „I AM SORRY BUT I LOVE YOU!„(това беше много важна стена
за нас,защото бяхме прекарали много време върху тази стена и именно там бяхме се сближили толкова
) И свирейки на китара ми пееше една любовна песен(more than this-one direction не знам дали я знаете)След като свърши ме попита дали искам да бъда „неговата принцеса„ а аз бях безмълвна(истината беше че бях хлътнала до уши още от момента в който го видях за пръв път)..той продължи че ако не изпитвам същите чувства няма да ме претиска и т.н. но аз го прекъснах мятайки му се на врата!!!
Ето НИ сега-скоро правим година заедно;двамата сме влюбено до уши един в друг;е даа минахме през разсяли,ревност и депресии но за това кратко време осъзнахме едно-НЕ МОЖЕМ ЕДИН БЕЗ ДРУГ!Пазим се като брат и сетра,забавляваме се като най-добри приятели и се обичаме като малки деца!
Е това е моята история!Много ще кажат че си измислям,но не е така!Споделете и вашите историиЩе ми е интересно през какво сте минали,дали сте намерили голямата си любов и въобще какво мислите, че представлява „голямата любов„
![]()
Извинете ме ако има грешки но както разбрахте от година и нещо живея в чужбина и малко съм позабравила нещата![]()
Браво, хубаво е, че си намерила такъв човек. Продължавайте да се обичате и още много любов ви пожелавам![]()
to feel your pain, you feel mine
go inside eachothers minds
just to see what we'd find .. ♥
soulless![]()
Ау, колко е сладкоооо .. Пожелавам ви да сте още много време заедно, истинската любов се среща адски трудно, и факта че сте още малки за мен не е единственото определящо нещо, ако всичко между вас е истинско, то тогава се радвам много за вас ..
Аззз .. Ами мисля, че съм открила човека за себе си
Допълва ме във всеки един аспект, никога не съм се чувствала така. Била съм и друг път влюбена, но не си спомням да е било по този начин. Искам всичко да направя за този човек, само и само да го виждам усмихнат, толкова ми стига </3 ..
Мънички сте,но поне сте изградили сериозна връзка и я поддържате,така че поздравленияМоже да не е най-голямата ти любов,но не мисля,че някой ще тръгне да те напада,по-възможно беше ако беше писала в темата си "Ние сме от едно училище,той се закача с мен,но не знам какво изпитва и въпреки това смятам,че е първата ми и най-голяма любов"
Е да,но във вашия случай не е така.Пожелавам ви още много време да сте заедно и да се радвате един на друг
![]()
Извинявайте че го пиша тук но в Лондон в момента е невероятно-олимпиадата,вълнението-ВСИЧКО!А откриването го гледах на живо и не бях виждала подобно нещо!Честно!!Феномен!!!Пожелавам на всеки да види такава красота някой ден
![]()
Симпатично момиче ми се виждаш, но защооо, защоо тоя тъп аватар?Шегата настрана - хубава история, радвам се за вас. Един път да няма тема, в която някой да се оплаква.
![]()
nigga stole my bike
Нямах предвид,че не вярвам радвам се за теб,че си в Лондон,а не в нашата умряла държава и си намерила свястно момче,че даже и като на филм.
Ако имах възможност веднага щях и аз да се махна тук не ми се живее изобщо.Хората са бездушни и безмозъчни (има и изключения,но доста рядко).![]()
Искам да ви питам-при вас как мина запознаването на половинката с родителите ви?При нас беше много добре,защото майка ми го харесваше още от самото началоА кога той ме запозна с техните много се притеснявах
и когато отидохме у тях и майка му ми казва-„спокойно не хапем
„ и сега по цял ден сме у тях или у нас и просто е невероятно!Никога не съм била по-щастлива! ^^
Малко фейк ми се струва ама айде! Ако темата е сериозно е адски якоЗавиждам ти,че живееш в Лондон,мечта ми е ^^
(и между другото- more then this <3)
Уууу тва е адски якото..пожелавам ти оттук нататък мноого любов и мноого малко разочарования..за мен перфектния вариант не е винаги като твоя, важното е да си намериш някой който да те обича и ти него..независимо какъв е... Иначе относно моята дълга история, ще я кажа накратко: една фалшива, изценирана любов..докато от моя страна беше истинска..както и да е, и мойта история е някъде в съседните теми хД
П.П. Наистина както споменаха за аватара..-.-
Хора зарежете аватарако ви пука
![]()
Kamikazeto това е много тъжно!Аз съм напълно против за фалшивата любов!!!Ужасно е!!!!!![]()
За раздялата ли?..ами най-хубавото беше че имаше съгласие и от двете страни и всичко мина за няколко днив интерес на истината плаках много повече преди когато си крещяха всеки ден..имах чувството че аз бях виновна за това
изпаднах в депресия,почти не спирах да плачех,в училище ме наричаха клоуна(заради подпухналото ми лице) и може би само брат ми ме крепеше ;хх но явно раздялата е бил най-удачния вариант защото сега майка ми е наистина, много щастлива и усмихната, а баща ми си намери работа свързана с пътуване(всеки месец е на различно място
)-идеалната работа за баща ми!И макар за няколкко дена се виждаме с него всеки месец като има път преЗ Лондо(а ова е много често)
![]()
и аз бих искала да видя стената ти, звучи много сладко :3
Много сладкоо <333
"Две неща са безкрайни-Вселената и човешката глупост,но за първото не съм сигурен"-Алберт Айнщайн