Така. Ясно е, че покрай това, че си преживял много, най-сетне вече ти е дошло в повече. Но се опитай да се замислиш. Значи тя е много специална и мила. Мхм. Нейната доброта стига дотам, че а/дружи с някаква такава противна, злобна кифла; б/чува как въпросната говори такива гнусотии на приятел и въпреки това застава на нейна страна. Да бях аз, да чуя поругаване на починал роднина, лиглата, ако ще да ми е сестра, щеше да ходи с поне 2-месечна синка. Щом си толкова умен и си правиш свястни логични връзки, помисли над това.

Преди да седнем да се самосъжаляваме, е хубаво да си дойдем на думата за какво го правим. Ти наистина ли вярваш, че тя е "свястна"? Защо? Само, защото не иска 5-ка с негри и не е духала на квартала? Ако това е всичко необходимо да си свестен, аз и 99% от познатите ми сме светици. Ако са такива реакциите и към човек, направил толкова много за нея, планирал такъв красив бал и въобще вложил толкова много, значи, съжалявам, но дори да има ореол, пак си остава най-обикновена, средостатистическа, разлигавена пикла.

Животът е труден. Прави си равносметки и преценявай за какво си струва да страдаш. И за кого.

Гордей се със себе си, защото си постигнал много особено пък спрямо обстоятелствата. И смяташ целия тоя труд да го захвърлиш заради някакво си момиче, което дори не е специално? Много ще съжаляваш, ако го направиш, поне ако наистина си толкова умен, колкото твърдиш.