Здравейте! Преди да започна да пиша за проблема си, бих желала да кажа, че въпреки че съм на 14 съм преминала през много неща и знам отлично какво значи да обичаш. Едва ли всичко в живота опира до възрастта, нали?
Та.. на 23. 06. 2012. се запознах с едно момче. Бях на почивка при майката на моята починала майка ( пада ми се баба ) за един месец.
С това момче тръгнахме. Можете ли да повярвате колко щастлива бях? ! Той ми показа, че мога да съм усмихната постоянно, да се радвам на малките неща.
Бяхме заедно, но дойде време да се връщам при баща ми, чак на другия край на България. Сбогуването беше наистина много тежко, но той ми каза, че през този ЕДИН МЕСЕЦ се е чувствал добре и това нашето е прекрасен спомен, за който не си заслужава да плача.
Сега с него си пишем по скайп и той ми казва, че ако поддържаме контакт другата година пак ще се съберем, но кое момиче би повярвало, че едно момче цяла година ще го чака??
Имам възможността след навършени 14 години ( навършила съм ги ) да се преместя да живея при баба ми.
Казах му го, но той е уплашен, че ако се преместя и не се получи той ще е виновен. Напълно го разбирам, но желанието ми е голямо.
Да, не си заслужава да се местя само заради едно момче ( той е на 17 ), но като се замисля с баща ми не се спогаждаме и може би това също е причина да замина.
Някакви идеи?