Замисляли ли сте се защо ревнуваме...защо не се доверяваме на човека до нас,дори когато никога не ни е лъгал/а...защо след време,когато излезе сам/а с приятели нещо отвътре ни човърка...защо проверяваме смс-ите и обажданията на мобилния,когато е в банята...защо му/й проверяваме скайп и фейсбук...и въпреки че ни е повторил/а 100 пъти,че сме единствени все още се съмняваме...защо най-малките неща предизвикват караници,които прерастват в скандали...защо преценяваме от глава до пети всеки нов/а,с който се запознае...защо се стремим да го/я задушаваме с внимание,докато тотално не обсебим живота му/й.... дали е от егоизъм или от страх...и в двата случая е виновна любовта,но защо от най-прекрасното нещо на земята,тя трябва да се преврърне в страдание..?