Анорексия

[twilightkid]

Та.. Страх ме е да започна някак си. 1.70 съм, 49 - 50 кг съм, доста под нормата.
Напоследък не знам какво ми става, никога не съм била дебело дете, но постоянно изпитвам някакъв страх да не надебелея. В началото избягвах някои от храните, след това изобщо не ядях на инат, а сега се стигна и дотук - че рядко имам апетит и почти през целия ден НИЩИЧКО не хапвам.. Това вече не знам кой месец е. Всички ми повтарят "Леле, отслабнала си доста, причина има ли " и аз не знам какъв отговор да дам. Страх ме е да не се стигне до анорексия, защото очеизбождащо е, че натам отивам. Надявам се някой да ми помогне.

[BreakingDawn]

Отиди на лекар! Докато не е станало късно! Не искам да те плаша,но е истина
Сигурно когато се погледнеш в огледалото си казваш 'хм мисля,че съм дебела'
И спокойно! Ако вземеш мерки ще се оправиш Майка ми беше развила една такава 'отвратенящина' от храната от нерви..приличаше на зомби.Но се оправи и сега си е напълно добре! Ако очакваш някакви диети които да пуснем тук или нещо такова-НЕДЕЙ!
Пак-ОТИДИ НА ЛЕКАР!Късмет

[fakesmile96]

Хей, здрасти
Като човек минал през няколко хранителни разтройства мога да кажа, че съм що-годе запозната.
Не си болна от анорексия. Или поне не още. Анорексията е болест, която засяга мозъка ти - страх те е от храната, калориите, когато видиш храна буквално ти се повдига всичко (или искаш да я изядеш и после да я повърнеш, но вече е булимия)
Страшното е, че си го втълпяваш. Нормално е през лятото в тези жеги да нямаш грам апетит. И аз съм така - цял ден кафе и цигари, и толкова. Похапвай си, или ПОНЕ сутринта, колкото и странно да ти звучи. Колкото и да е, яж нещо малко и после ако искаш цял ден не яж. Въпросът е, че тялото без храна НЕ може. Най-много да припаднеш по улиците и да влезеш в болница след това.


Едит, понякога е по-добре да започнеш да вярваш на хората, на това, което ти казват. Замисли се, че щом ти го казват, може би има някаква причина. ^_^

[twilightkid]

Благодаря ви за милите отговори ! Искам да ви кажа, че по - скоро моето "неядене" се дължи на АДСКИ МНОГО нерви.... Честно казано през последните години изгубих много хора, важни за мен, семейството ми не ме уважава, постоянно ме укоряват и ме обвиняват за всичко, честно казано изгубих смисъл да живея (едно глупаво клише за повечето хора).
С гаджето ми се караме ALL DAY ALL NIGHT , постоянно рева, абе общо взето съм в няква депресия, и честно казано напоследък мисля само за някви тъпотии ( че не ми се живее и искам да се самоубивам ) и мисля за тези неща, защото никой около мен не ме оценява и не ме приема такава, каквато съм, за жалост. Вечер не спя, лягам си в 7-8 сутринта, а нощта будувам и плача. И изобщо не изпитвам апетит за капак на всичко, не пия вода даже и положението е много зле.Та не знам дали става въпрос за депресия или анорексия, но положението е бедствено.

[BreakingDawn]

Тц...и аз имах един период такъв..самоубивания и т.н. Даже да се режа бях тръгнала
Но се замисли..някой ден просто ще намериш хора които да те уважават и ценят! По принцип съм доста по брутална ама айде..сега ще си държа езика зад зъбите
И ако не си щастлива с приятеля си,вземи мерки.Това ще намали 'страданието' ти.Поговори с родителите си!
А на колко си между другото?

[twilightkid]

На 17 съм. Общо взето всичко премина границата си и започнах да обмислям такива абсурдни неща като самоубийства и т.н. Това е не е решение, ама човек като е в безизходица не намира нищо друго за изход, освен най - абсурдното, което му хрумне

[draid]

Само на мен ли тегло от порядъка на 45-55 кг за момиче ми се струва нормално ? Иначе ако продължаваш така вече ще започнеш да сваляш и под 50 не трябва да падаш, на твоя ръст, даже 55 носиш сиг.

[fakesmile96]

По-скоро е някакъв момент на депресия. Вземи мерки, не трябва в живота ти да има хора, които го тровят. Колкото до родителите - имаш една/две години да ги търпиш още и след това няма да си с тях... Недей да си скапваш живота заради глупости - не си заслужава.
И аз бях така. Карах се с приятеля си постоянно, в следствие от това започнах да се карам с всички останали, постоянно да съм нервна, не ядох, стоях си вкъщи. Ама взех, че го разкарах тоя кретен и бавно по бавно положението се оправи!
Надявам се всичко да се оправи и стой далеч от тея гадни убийци на здравето и тялото.

[kusti2]

Повече по темата намерете тук

[twilightkid]

Благодаря за отзивите и се радвам, че не съм единствената, която преживява такъв стрес. Най ме изплаши фактът, че правех един глупавичък тест "Имате ли депресия" и от отговорите ми се оказа, че съм в тежка депресия О.о Това направо ме хвърли в трета глуха и наистина се замислих, че с това гладуване и ядосване нищо не постигам...