Напоследък се случвя нещо в живота ми което ме кара да се побърквам и да не спирам да мисля за нея. Последно време има нещо, което постоянно ме мъчи. Раздялата на моето момиче - момичето на живота ми !
Това, което искам да ви разкажа на много хора може да им се стори абсурдно, но то е самата истина. - Все още е обичам!
Така всичко започна преди около 4-5 месеца. Съвсем случайно се запознах със едно чаровно, красиво, и добро момиче.
Във началото нямах никакви чувства към нея, бяхме само и единствено приятели. Но във продължение на времето със всеки изминал ден тя все повече и повече почна да ми харесва.
Почнах да изпитвам чуства/симпатии към нея. Всичко стана изведнъж ?! Dafuq. На другия ден когато станах от леглото, направих си кафе, Свежа закуска и веднага седнах на компютъра, впрочем за да видя какво прави и дали ще излезнем. Но плановете ни се объркаха. Тя замина за екскурзия извън България (Във Турция).Всичко стана много бързо любовта дойде изведнъж, Тя стана момичето, момичето на моя живот!
- Що годе за въпрос ?
Във момента който тя ми каза, че иска да е със мен живота ми стана много различен, бях лудо влюбен във нея. Със всеки изминал ден аз все повече и повече бях лудо влюбен във нея... Нищо неми трябваше за да бъда щастлив. Нужна ми бе само тя. Имах всичко от нея, всичко но не и ЛЮБОВ??
Нещата не потръгнаха много добре, но въпреки това тя беше жената която аз търсех и исках да имам отдавна..
Всичко приключи на "29 Май 2012 , 20:00"
Ще живея отново за тази дата и час...
Обичам я повече от всеки, всеки друг човек в моя живот.Тя е човекът, за когото плача. Друг няма !!
Само тя може да преобърне живота и да го направи щастлив.
Но така и така не успях да се докосна до сърцето й.
Депресирах се,бях лудо влюбен, и животът ми просто се преобърна.
Изчаках я да се наиграе, и да се върне при мен, но не. Тя не искаше да ме вижда, и никакъв контакт между нас. Опитах какво ли не? приятели, хоби, алкохол, дискотеки, друго момиче, но отново нищо не помогна!
И отново аз я обичах и не спирам да го правя и до днес! Всичко бих направил за нея, да е до мен, да се прегръщаме и т.н..
Винаги трябва да носим надеждата със себе си..
Страшно много ми се иска да и се обадя, но не набирам смелост да го направя. Защото знам, че тя ще ми затвори, и отново ще се отдръпне на страна.. Все още във момента поддържане приятелски контакт. И нищо повече.
Времето лекува ??
Не, не е така!
Когато обичаш - нищо, никой, никога не може да помогне да забравиш любимия си човек. Ако успее - тогава не е било любов !
Дадохме си време 2,3,4 седмици ?! Нищо не помогна. Миналото ??? От там идваше главния проблем защото всеки написан, един ред ставаше въпрос за него.. Но аз не спирах да е обичам.. Любовта ми, бе истинска .. Макар и да знам, че неси струва да го правя.. Напук на всички и на всичко е обичам !
Не спирам да го правя, какво ли неми мина през ум? Какви ли не глупости ! Тя беше ми казала, че е страх да има сериозна връзка със мен, по бившия със който е била тя. Е останала много разочарована и наранена.. Добре? и това го преодолях по някакъв начин, казах и,че ще чакам, ще чакам когато и този момент настъпи, настъпи да се влюби във мен.
Но оставам със чакането си, сега между нас няма нищо.. Единствено приятелски контакт "Здравей, Как си" , "Какво правиш" !
Едва ли скоро ще бъда щастлив. Всеки ден се стремя и надявам към своето щастие. Колкото и да вярват някой хора. Аз съм християнин и вярвам, че търпението ми ще се награди.. Според мен, бог помага на хора който се борят!
БЛАГОДАРЯ на хората, който си направиха труда да прочетат моята скромна историйка ) !
Последно редактирано от DJ elAS : 07-01-2012 на 18:04