Цитирай Първоначално написано от ShtrudeL Виж мнението
Не говорехме за близки бе слънцее
Защо тогава се хабих да ти обяснявам толкова за това как стоят нещата с нараняването от човек, който обичаш и такъв, който ти е никакъв. = (
И ако наранят (душевно) човек, който ми е скъп, няма да искам да отмъщавам, най-малкото защото той не е бебе и да се изявявам като ангел пазител няма да е много яко. Ще съм до него в този момент и ще го подкрепям и успокоявам, защото ще го обичам и няма да искам да се чувства зле, но толкова. Всичко останало е като в сапунен сериал - "Хуанита ме нарани, ще направя живота й черен и ще гори в шестия кръг на ада и дори девата от Гладалупе няма да й помогне.."
И пак се връщам на онова, което казах по-горе... Казваш, че всичко трябва да се върне... Ок.. да приемем, че е така. Но ако ти си човека, който искаш да играе ролята на карма, не те ли прави същия парцал като човека, който те е наранил теб, или твоя близък?!
Аз казах-да, отмъстителността е първична черта на характера.Но или я имаш, или я нямаш.Това какво ти би направила е твой личен избор, но тва не значи че хората, които биха постъпили по различен начин са задължително в грешка.Може да ме направи същия парцал, може да ме направи и по-голям парцал, но ако не ти идва отвътре да отмъстиш на някого няма как да разбереш.Ако не говорим за близките ми-не, не може да ме нарани човек, който не ме засяга и следователно нямам повод за отмъщение.И стига с тва слънце вече