Цитирай Първоначално написано от ShtrudeL Виж мнението
окей
Съгласна съм и че не може да игнорираш вечно някого. Важно е какво чувстваш/изпитваш в тоя момент. Как реагираш най-вече.
Дали се ядосваш и повишаваш тон, или с думи прости се опитваш да го 'укротиш'..
Имам един познат, който когато е разгневен за някоя глупост и целия свят му е крив и най-малкото ядосва и хората около себе си. Някак си се радвам, че мога в такава ситуация да го погледна, да го изчакам да се накрещи и да го питам със спокоен тон 'и какво?' и да му обясня колко глупави са причините за настроението му.
Аз по принцип съм мн спокоен и не повишавам тон, дори говоря тихо. Но ако някой успее да ме ядоса, ме държи адски много, качва ми се и адреналина и почвам да говоря каквото ми дойде, без да ме инт. дали ще разрева тоя срещу мен или ще го обидя, мисля само как да му причиня болка. Виновен ли съм, че това е от характера ми ? Това прави ли ме зъл ?

Ами примерно не харесваш турци и виждаш мазен, дърт манаф с кашон в ръцете, ще му задържиш ли вратата ? (ти НЕ харесваш османци)