Цитирай Първоначално написано от yakuza_ Виж мнението
Аз по принцип съм мн спокоен и не повишавам тон, дори говоря тихо. Но ако някой успее да ме ядоса, ме държи адски много, качва ми се и адреналина и почвам да говоря каквото ми дойде, без да ме инт. дали ще разрева тоя срещу мен или ще го обидя, мисля само как да му причиня болка. Виновен ли съм, че това е от характера ми ? Това прави ли ме зъл ?

Ами примерно не харесваш турци и виждаш мазен, дърт манаф с кашон в ръцете, ще му задържиш ли вратата ? (ти НЕ харесваш османци)
Понеже не мога да си го представя с турчин (защото нито ги обичам, нито ги мразя), ще си позволя да го заместя с някой като хмм БожияАгнец да кажем ^^ Ако я видя с патерици или количка, ще й задържа вратата, да.

А това, че не ти пука дали ще обидиш някой с думите си го одобрявам до някъде само, ако са искрени и нямаш лоши чувства, защото много хора в пристъпи на гняв говорят неща, които не мислят само и само, за да обидят нарочно човека срещу тях и да излязат прави.

Цитирай Първоначално написано от PainMonopoly Виж мнението
Хората, които не могат да контролират гнева си и истерясват, са ми най-противните от всички противни хора на света.
me 2