- Форум
- По малко от всичко
- Кофата
- Мислите ли,
окей
последно спорих с човек, който е болезнено/брутално искрен. С който имаме както много общи възгледи, така и той е супер циничен, а аз болна романтичка по свой начин. Та той ми каза в прав текст, че за нищо не ставам и вярвам, че наистина го е мислил, а не е било просто ей така, за да ме подразни. Аз разбира се знам, че не е така и тръгнах да споря. Като в целия ни 'спор' никой нямаше лоши чувства към другия. 'Нормалния' (според adoreher) човек, най-вероятно би тръгнал да говори неща като: "ами я се виж ти, какво става пък от теб?" и би изтъкнал всичките му отрицателни черти и постъпки, ДОРИ да го харесва по принцип. А аз го харесвам като човек, въпреки нещата, които не харесвам у него. И въпреки, че ме засипа с думички, които не бих искала да чувам, не се обърнах срещу него. Дори го накарах да ми обясни в подробности защо не ставам за нищо. Изреди ми някакви неща и ден след това каза: "Всички те мислят за една, а кой знае каква си.." (това го каза с добър и положителен тон). Всъщност не е най-точния пример, но всичко мина спокойно и интелигентно.
Докато бях на стаж пък, имаше мед. сестра, която поне 5 пъти щеше да ме изяде заради някви работи и нито веднъж не й повиших тон, както и не се почувствах зле от това, че ми дава зор за нещо, защото знаех, че си върша работата добре.
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.