Здравейте!Нека ви споделя и моята история.С приятеля ми бяхме заедно от 3 години,през което време се държеше много мило с мен... е,карахме се,но аз бях по-малка и детска и се сърдех сякаш по-често,но си давах сметка,колкото и да се обвинявам,че е имало защо.Тогава ми беше по-спокойно..той не спираше да ми казва,че наистина държи на мен,а и си личеше.От тези думи и като изключим поводите за ревност,не съм си и мислела за момичета,с които общува,по-точно бях по-сигурна в него и не съм ревнувала....докато се стигна до там че 2011г. скъсахме за половин година.....половин година,в която си скъсах нервите.Причината да скъсаме беше много детска,но явно ми е било писнало...правеше скандали за глупости,а аз нервната веднага се връзвах.Проблема е,че аз приемам нещата много лично и си слагам всичко на сърцето.Малко нещо е в състояние да развали настроението ми.За това време аз опитвах с нови момчета,но се държах много безотговорно към тях...затова не вървеше и всичко приключваше бързо.Той също имаше връзка,която именно ме направи още по-нервна.Момичето,с което беше непрестанно ми пишеше и безкористно споменаваше какво/къде/как правели и какво си говорели.Сърцето ми се късаше ,но се опитвах да не и обръщам внимание..но тя правеше всичко толкова явно,властно и безмилостно,че ме болеше още повече.Имаше период,в който с него се срещахме,а през същото време се е срещал и с нея(тогава не знаех за тях) и не даваше дума да се издума за НАС отново.В последствие разбрах,че преди да скъсаме той ми е изневерил и с гарнитура,че се е срещал и с мен и с нея ми идваше в повече.Беше ми изневерил с някакво друго момиче..всичко разбирах САМА... и тъй като не мога да си го трупам,му казах,а той вместо да се засрами започна да ми говори ,че е същото като да го зарежа (както бях направила и той с това се оправдаваше).Всичко това ме убиваше,а аз ставах все по-малко доверчива и мнооого нервна и несдържана.Не можех да го позная,сякаш някои му беше промил мозъка или беше друг човек.Между нас въпреки всичко има нещо много силно...не можем един без друг..отричаме се,караме се,а на другия ден умираме един за друг...Така и стана.След 6 месеца пак се събрахме.. той малко променен,а аз също.Молех се всеки Божи ден той да стане същия човек,по когото бях луда...странното беше,че го обичах още повече..а той ми го казваше все по-рядко...сега нещата с времето се пооправиха с моите нечовешки усилия да се сдържам за какво ли не и по малко да си затварям очите.За да го направя на мен ми трябват много усилия,а за нещата,за които смятам,че не е нужно да мълча ги казвам и следва "Стига си мрънкала"..сякаш не оценява,това което правя..Скандалите с него са...Ужасни... Аз започнах да го ревнувам и да се съмнявам,след като разбрах толкова неща сама..намирах снимки в лаптопа му на други момичета,а това ме копаеше отвътре,а той пак с един спокоен тон ми отговаря.Тъй като аз наистина съм му била и съм му вярна се дразня от факта,че аз мога,а той е "скрита лимонка"..Вярвам му,че ме обича,защото си личи все пак.Аз също го обичам страшно и не искам да оставя нещата така.Дайте ми някакъв съвет или трикове дори,за да не се показвам,че се дразня и горя отвътре,да се сдържам,да спра да ревнувам (дори малко),да го накарам малко той да се почувства така..да ме иска .Как да постъпя? .......