Родителите ми ме дърпат надолу

[JustAnotherGirl]

Винаги са го правили може би защото си мислят, че така ме предпазват, но понякога имам нуждата да ме оставят сама да докосна слънцето и ако е нужно да се опаря на него...
Тази година се дипломирах. Преди пет години, обаче не ми разрешаваха да уча там където искам (математическата гимназия в Пловдив), за моя радост и напук на тях в близост до района, където живея имаше училище с подобна специалност на желаната от мен, и въпреки че те и там не ме пускаха аз някак си успях да се преборя с тях и да уча там. Тяхното желание беше да съм в мизерно училище близо до дома ни. Днес пет години по-късно ми се правят същите номера. Искам да следвам софтуерно инженерство в София, но те ми казват, че не могат да си позволят да ме издържат. Добре, това го разбирам и от тук следва да пропусна една година и да си намеря работа за да мога да си събера средства за следването ми. Но ето, вече два месеца си търся работа. На няколко места ме одобриха (приятна работа със задоволително заплащане), но родителите ми отново се намесиха и не ми позволиха да тръгна на работа. А майка ми постоянно ми мрънка да си намеря работа. Не разбирам какво по дяволите искат от мен ?!
Друго нещо е, че живеем в малък град, а аз съм на 19 години и все още имам вечерен час (23:00), а хлапета по на 13-14 години се оплакват, че техните не ги пускат да скитат по цели нощи (а някои дори го правят). Не че нещо, но по закон съм възрастен човек, който може сам да взема решенията си, да прави избори и да понася последствията, а нашите все още не го осъзнават. Обичам ги и ми е ясно, че като съм им единствено дете, винаги ще си остана малкото им момиченце, но ме дърпат надолу и имам чувството, че скоро ще потъна, ако нещата продължават така...

Как мога да променя нещата? Наистина имам нужда от съвет!

[big_hug]

говори с тях,кажи им че не винаги те ще ти казват какво да правиш,все пак един ден тях може да ги няма.А и твй си е живота!!

[JustAnotherGirl]

Хах все едно не съм им го казвала...

[filmimilmi]

Родителите ти са със семпъл светоглед и явно чакат по-скоро да се ожениш и да станеш домакиня от колкото да следваш мечтите си - да напуснеш малкия град, да си намериш работа и да следваш. Освен да ги напуснеш, друго решение няма. Но и този избор явно не е толкова лесен. Трябва да намериш на кого да разчиташ, ако те бъдат категорични, че и да биха могли да се справят с това да те подпомагат, не биха го направили на пук само, заради тесногръдото си мислене "по-добре да я оженим, от колкото да я пращаме надалеч". Тук ще ти трябва помощ от някой - гадже, приятели, няма значение. Намери такава помощ и действай. Вторият вариант е да се опитваш да излезеш на акъл с тях, но щом за 19 г. не са те подкрепили в нито едно отношение...

[scrooper]

Не спирай да им опяваш, че искаш да станеш човек, че искаш да постигнеш нещо в този живот и че няма как да стане ако мама и тати контролират всичко. Манипулирай там... Натяквай им, че ако не те оставят да следваш мечтите си, то тогава не те обичат, а просто страдат от комплекс (за малоценност), и затова ти ходят по петите. "Mama, let me be"

[Usein]

19 от 18 си имаш право да скиташ колкото искаш попринцип живота си е твой и няма какво да ти кажат

[bloodyF]

тропни с крак
покажи , че вече си пълнолетна и докажи , че можеш да се оправяш
това, че са ти попречили да работиш са оправдания, ако искаш винаги ще си хванеш чантичките и ще намериш начин да успееш

[Amore-Mio*]

Сядаш и говориш наистина сериозно с тях. Обясни им, че в никакъв случай не постъпват правилно като не те оставят сама да се издържаш. Започни работата, която си си намерила. Вече си пълнолетна и може да си вземеш чантичката , и да тръгнеш на работа. Аз като се замисля, бих се зарадвала изключително много, ако дъщеря ми сама си изкарва пари за образованието, тъй като ние с баща й нямаме тая възможност. Дай това като пример.
И следвай мечтите си, дори родителите ти да се опитват да те спрат. Това е твоя живот и е много важно да учиш и работиш това, което искаш. Не си позволявай, както и на тях след време да си казваш и да им казваш, че не си щастлива, защото това не ти е било мечтата.

[Anichkaxxwee]

Говори с тях.
Кажи им, че си вече голяма, знаеш какво правиш, как да постъпваш
Започни работа и се издържай сама, ти все пак си си пълнолетна.
Винаги можеш да си събереш багажа и да си тръгнеш