не знам как е, дайте и насоки

[пAteNцЕ]

Не за първи път пиша де(но не съм някаква запалена),не знам как е, искам мнения,беше ми на душата
пс:който иска,може и свое стихотворение да постне,нямам против :*


Ще съжаляваш ти някой ден,
че си пропуснал такава като мен.
Хайде,давай нали си влюбен,
бъди още повече загубен.
Изкуство е да слушаш усмихнат,
от силното любопитство подтикнат,
да разбереш тревогите на любимия,
дори да не става дума за теб самия.
Ти така изкусно ме омая,
даже самата аз не зная
колко вече ще издържа
твоите истории да продължа
да слушам всеки път възможен,
да усещам колко си разтревожен.
За съжаление не за мен мислиш ти,
а друга е в твоите мисли и мечти.
Сърцето бие, но вътре няма
вече душа весела и пряма.
Остана нещо,не знам какво е,
но прекалено много пое.
Ще се пръсне,няма място,
в черупката ми става тясно.
Имам уста,а не говоря,
нищо не мога да сторя.
Ушите си много искам да махна,
да не слушам за любовта тяхна.
Очите да не съществуват,да ги няма
да не ги гледам заедно двама.
Ум да нямам, памет също,
да не знам какво и що
е да бъдеш обичан и влюбен,
не в тъгата си изгубен.