Преди година ми се налагаше да живея на село . Това лято пак съм там преди 30 мин. майка ми ми съобщи по телефона , че затваря заведението , което държаха и си е намерила нова работа , при която обаче се налага да пътува в България и някои дни няма да се прибира . Баща ми всяка седмица е командировка , а сега може и да се прибира по 2 пъти в месеца .
Мама каза , че ще се наложи тази година пак да съм на село ;( . Аз там си нямам моя стая дори , всеки ден ще пътувам (на 12 съм). Винаги имам чувството ,че не им пука за мен . Никога не са се отнасяли с мен така както искам , никога не споделях нищо със тях ... Реших да споделя с най-добрата ми приятелка , а тя ми пише : " " утре ще ти пиша , че сега кака иска да сяда ...
Тя винаги се оправдава с това , мисля , че вече ме отбягва . Откакто започна да се събира с други момичета от училище се промени много . Не я обвинявам за това ,че не иска да се пише с мен и не стои с мен на един чин , както беше до скоро , но ми е неприятно , че ме отбягва по този начин ... Напоследък губя много приятели , за които разбирам , че не им е пукало за мен ... Писна ми всяка вечер да плача за това , че нямам истински приятели и че на родителите ми не им пука за тях