Мислите ли, че това...

[ShtrudeL]

Ако това човекът с който искам да съм, ако се налага ще му сменям памперсите, ще го нося по стълбите и ще му сменям превръзките на ампутираните ръце/крака. Това не ме плаши в никакъв случай. Би ме отблъснало, ако него го плаши и има проблем със състоянието си.
Не казвам, че целенасочено си търся инвалид, защото съм преродената Майка Тереза и искам да ощастливявам всички, но в никакъв случай не бих пропуснала някой интересен младеж заради нещо подобно.

И сама не си вярваш нали? Или поне не си го представяш наистина. После аз съм говорела захаросани неща. Евала ако наистина БИ го направила, но силно, СИЛНО се съмнявам.

На твое място сериозно щях да си преосмисля приоритетите и ценностно-моралната система.

Прекрасни са и двете.

А, ако ти, не дай си боже, станеш инвалид какво ще направиш? Ще си седиш сама до края на дните си ли? Или ще си намериш друг инвалид и ще се мъчите (в дадени отношения) заедно?
Тогава на секундата би сменила песента и би тръгнала да си търсиш някой здрав и красив точно, както правиш и сега. Което отново ни навежда на мисълта, че си лицемер.

Ако аз бях инвалид, говорим за много тежък случай, сигурно щях да се самоубия. Ако беше някоя лека форма, с която може да се живее що годе добре и пълноценно, може би нямаше да искам да имам никой до себе си. Няма да му причиня това просто.
И аз не търся нищо.
Бившия ми приятел изобщо не беше 'модела/образа' в представите ми, не казвам, че е бил грозен или нещо такова, но изобщо не беше това, което съм си мислила, че искам. Но въпреки това го обичах истински и външността му е била от значение до толкова, че да ме привлича с нещо външно. Дори когато 'тръгвахме' и се запознахме, не съм се интересувала от външността му.