Здравейте! Ето че дойде и моят ред да пиша тук. Такааа, ами аз съм на 13 (на пръв поглед никой не ми ги дава, защото озглеждам много по-голяма). Тази година бях на гости на най-добрата ми приятелка в Канада. Тя е с 6 години по-голяма от мене, но това няма значение. Запозна ме с приятелите си и ме водеше абсолютно навсялъде с нея ( нейните приятели са 19-20-21 годишни). Всички ме възприеха много добре и изеобщо не им пукаше, че съм на 13. Изкарах си страхотно с тях: пихме, смяхме се, правихме глупости и беше много забавно. Добре, обаче започнах да изпитвам чувства към едно от момчетата. Ще си призная, че първият път когато го видях си помислих " леле какъв грозник", но сега мнението ми е друго. още първоят ден отидохме на купон в тях и той като започна да ме налива .. цяла вечер. Бях излезла сама на балкона и той дойде. Говорихме си, смяхме се. Беше ни много хубаво. Всеки ден се виждахме и не спирахме да си говорим (може би с него съм си говорила най-много от всички в групата). Когато излизахме навънка се гушкахме, грижеше се за мен. Не знам дали си въобразявам, но мисля че и той изпитваше някакви чувства към мен.
Добре, обаче дойде моментът, когато аз отново трябваше да се прибера в България. Псоледната вечер като се видяхме и се гушнахме за последно, той ми каза: "догодина ще те чакам".
Мислех си, че пробера ли се в България и видя старата си любов всичко ще се промени и ще забравя любовта си в Канада. Но не- два месеца по-късно и той все още ми е на телефона и в мислите ми. Разбирам .. Той може би не е за мен- все пак е на 19, но него за пръв път колкото и да бях влюбена се държах естествено. Нямам проблем да му призная, просто не знам дали има смисъл след като сме разделени.
Знам че в момента си казвате че съм малка и незряла за любов, но някъде чух, че годините не определяли обичта. Всъщност това, което исках да ви попитам е какво да правя? Да го забравя и да оставя спомените, или да чакам до догодина пък каквото стане?