Ще започна отначало. Седем месеца харесвах най-добрия си приятел, както и той мен. Е, една вечер гледахме филм вкъщи и нещата просто станаха. Бяхме заедно месец. Да, не е много време, но това бе най-щастливия месец в живота ми. Когато му казах, че искам да се разделим той каза просто добре и дори не ме попита за причина. Тръгна си. От този момент нататък започна да се държи с мен по възможно най-отвратителния начин. Поздравява приятелките ми, а мен ме подминава, заяжда се, опитва се начин да ме ядоса непрестанно. Преди 9 месеца бяхме на рожден ден. Станахме да танцуваме на нашата песен и се целунахме. След това той изтърси нещо като "жалко, че сме такива страхливци и показваме чувствата си само, когато сме пили". Това ме обърка, даде ми надежда за ново начало. На нова година бяхме в различни компании, но от изневиделица той се появи. Започна да ми разказва как се е натискал с едно момиче, колко яка била тя. Това ме нарани и той го видя, а след това просто си тръгна. Малко след това на Йорданов ден се засякохме и аз реших да говоря с него. Казах му, че съм объркана и искам да изясним чувствата си, а той отвърна "не те харесвам, приятно изкарване на празника". След това дойде при мен и се опита да ми кажи нещо, но аз просто не му позволих. И така минават месеци и години, а ние сме вечната драма на компанията. Десет дена сме приятели, месец не сме.

Според вас какво да направя? Защо ме мрази толкова и прави всичко възможно, за да ме нарани? Има ли шанс зад всичката тая омраза да се крие поне капчица любов? И има ли смисъл да се надявам за такава?