Мамо, мамо, виж! Аз съм Исус Христос на синтетика!

[BranwenTheBrave]

Ще ми се да ви пикая на форума, да внеса много омраза, негативизъм и депресарщина... Толкова, че да се разплачете, да се скриете под леглото и да молите за смърт и хероин. Но ще го оставим за някой друг път.

Лежах си аз в леглото и исках да заспя... Тъкмо се унасях и осъзнах нещо. Не какво да е нещо, а Нещото. В този момент сърцето ми се разтуптя, главата ми започна да пулсира и бях сигурна, че така, както си лежа ще припадна (което всъщност щеше да улесни мен, гравитацията и главата ми, която от толкова травми и без това се е обезчувствила).
Хрумна ми,че може би умирам. Да, със сигурност само човек, който умира може да се чувства така.
Опитах се да събера сили, за да стана и да ви информирам, че имам нужда от линейка (а даже и катафалка), а по някаква странна ирония Шубертовата незавършена симфония (мисля) започна да звучи...
Тогава съвсем несъзнателно казах на глас Нещото, което бях осъзнала - "Всичко е наред..." (Последвано от онова прекрасно и топло чувство, което усетих още, първият път, когато същата мисъл ме усени. Мисля, че го наричахте щастие.Сещате се - все едно пикаете в сънят си, но без неприятните петна и миризми по чаршафите, и без да извършвате самият свещен акт.)
Колко шокираща и ненормална мисъл! Чак ме накара да скоча от леглото. И то буквално. Може би дори скочих до тавана, но както казах главата ми е безчувствена, така че няма как да знаем със сигурност. Обаче бе достатъчно рязко и непохватно, че да ме заболят петите.
Ако междувременно бях открила някой нов математически (или физически?) закон (което всъщност се е случвало, но никой не оценява гениалността ми в сферата на науката) или поне бях гола, заклевам се, сега щях да съм един от първите (за денят, разбира се) софийски жители, които тичат по улиците и крещят!
Имаше нещо съмнително в цялата тази завладяваща еуфория и тъй, като си нямам доверие реших да си проверя зениците. И тук идва странната част - те си бяха напълно нормални! За награда теглих една мокра и дълга целувка на огледалото (то горкото чак се притесни).
Запалих си цигара и почти подскачайки (почти, защото петите ми още не бяха преживели предният шок) започнах да се въртя в кръг около букет изсъхнали цветя и да обмислям цялата ситуация с възможно най-дебилна усмивка, която съчетана с блясъкът в очите ми ми придаваше доста зловещ вид. Изглеждах сякаш не разсъждавам над прекрасното стечение на събитията, а кроях подъл план да завладея Европа (а защо не и светът?).

И така стигнах до извода, че не ми се спи, защото съм прекалено ентусиазирана, а това ме доведе тук.
В крайна сметка реших, че Нещото, което осъзнах и новият ми спътник Щастието (Това звучи ли лигаво? Да. Нищо.) са доста интересни. Ще си ги задържа. Ще си ги гледам с любов - като котенца, а ако не се разберем ще ги удавя и накарам да страдат. : ) Може даже да ги изнасиля с разпятие, ако решат да ми правят курвенски номера.

И така, деца, затова трябва да си взимате наркотиците редовно и да кажете "не" на витамините!

Мамка му, не ми се спи.

[xJawz]

Направи му резюме и извади най-важните точки, че ме е мързел да го чета.

[Anichkaxxwee]

Толковаа много думии

[FasterBeach]

Ъъ...
А ?

[BranwenTheBrave]

божиятагнец?

Мейби.

[BranwenTheBrave]

yчила ли си в 14то ?

Щях да уча там, но Ърни Молеца ми каза, че ако не слушам ще ме ебе и почна да ми обяснява как учениците са предимно роми, и се отказах.
'Що?

[BranwenTheBrave]

дафък не са предимно роми или поне докато аз учех там
и някъде др в тоя район учила ли си

О, не знам, аз ходих лятото и имах честта да говоря само с него и не видях никой от учениците.
В самият район не съм учила никога, но най-близко да речем са 113то и 74то.

[BranwenTheBrave]

a oт кой квартал си

Центъра. Чувствам се като не разпит така затова... А ти от кой квартал си? И всъщност кой си (не вярвам това да ти е първият акаунт)?

[BranwenTheBrave]

Не знам за "вече", но аз си живея от доста години тук.