О, боже. Предполага се, че гаджето ти не е още в детската градина, че да го загащваш и да му връзваш обувките.

Когато е изнервен, говориш с него. Успокояваш го. Когато работи по 8 часа на ден, с кеф ще му сготвя и още как. Не, защото му "слугинствам" лол, а защото го обичам и знам, че ще се зарадва на топло ядене като се прибере изтощен. Когато има нужда от мен, ще съм там, ще му стискам ръката и ще показвам ясно, че ме е грижа. Той съответно прави абсолютно същите неща за мен. От какъв зор неговата работа е да седи и да те боготвори? И негова грижа е да се доказва? Той не трябва да очаква и ти да му се доказваш ли? Връзките са двупосочно нещо. Щом той е готов да прави всичко за теб, и ти си готова. Освен, ако не иде реч за някакви несериозни отношения с ясен край.

Ще ти дам пример с нас. Когато бях тежко болна с повръщане и с целия покъртителен вид на летен вирус, седеше до мен, грижеше се да съм една идея по-добре, заведе ме на лекар. Не, че не мога и сама. Но това, че има някой до тебе, когото му пука, значи повече от всичко. Не много отдавна имаше смърт в семейството му. Отидох с него на погребението да му стискам ръката и да го прегръщам, да знае, че не е сам. Не, че сам нямаше да се справи или че майка му нямаше да му обърне внимание. Друго е, обаче, да имаш жена с главно Ж до себе си, на която знаеш, че можеш да разчиташ И в трудни моменти. Не да се фръцка, че не е нейна работа да ти оказва подкрепа.