Принудена раздяла

**sLowm0tioN** · 08-08-2012, 21:53

Ти помниш ли кога се запознахме,
Първите ни срещи във студа
И как един от друг не се деляхме,
И бях единствена за теб на света.

Мислехме живота си да споделим,
Да продължим заедно нататък..
Но,ето,идва време да се разделим,
Всеки миг с теб е кратък.

Дните ни заедно са преброени,
И толкова боли от предстоящата раздяла.
Припомням си миговете ни изживени..
След теб няма да се чувствам цяла.

Съвсем скоро ще си тръгнеш,
Ще поемеш по своя път
И щом за сбогом ме прегърнеш,
Устните ни за последно ще се допрат.

Всяка нощ от мъка ще умирам,
В леглото ще лежа сама..
Ще искам пак до тебе да заспивам
И с усмивка да се будя сутринта.

Ще плача и ще страдам,
Но винаги ще бъда тук и ще те чакам,
Ще чакам вечно да пристигнеш,
Да ме погледнеш и да се усмихнеш...