t.A.t.U Dream

Никога не съм мислила как ще умра … е мисля че се получи добре. Името ми е Юлия…да същата Юлия. Какво стана с мен? Аз просто умрях…
Беше един от хубавите дни… бяхме в Америка и аз и Леночка. Пътувахме за Ню Йорк. Един от обикновените ни полети
- Какво има Лена, изглеждаш странно?
- Чудя се..кога всичко ще свърши. Кога от Тату няма да остане нищо?
- Забранявам ти да мислиш за това! – повиших тон и тя се стресна- Още е рано не мисля че всичко ще свърши ей така.
- Обичаш ли ме?
- Разбира се. Ти си моята Леночка. Винаги съм те обичала и винаги ще те обичам. А сега заспивай, когато пристигнем няма да имаш този шанс
- Аз трябва да ти призная нещо… но не мога …
Уплаших се …за миг си помислих какви ли не глупости… Какво искаше да каже, защо не можеше да го направи??
- Сподели, знаеш че винаги ще съм до теб.
- Обичам те …
- И аз теб!
- Не така… не по този детски начин.
- Какво искаш да кажеш???
- Така както трябваше…както беше в песните ни..по този начин
Потреперих. Как е възможно. Как не съм забелязала досега??? По дяволите
- Аз, аз
- Не е нужно да отговаряш… лека нощ
Обърна се и затвори очи. Сякаш нищо не бе станало, но аз продължавах да мисля...
************************************************** **************************
На другата сутрин:
Измъкнах се от леглото само за да видя че Лена я нямаше. Къде беше отишла??? Отидох в банята .... какво по дяволите. Тя лежеше във ваната ръцете и бяха целите в кръв...беше си срязала вените
- Лена Лена-разкрещях се аз, без успех, не дишаше.. Вината беше МОЯ и само МОЯ. Извиках линейката дойдоха ... казаха че е още жива.
Измина седмица докато дойде на себе си. Отидох при нея. Тя ме погледна тъжно...
- Защо Юли, защо ме спаси...НЕ трябваше Не искам да живея...
- Замълчи постъпих както трябва ти си тази която стъпи накриво. Защо направи това? Какво искаше? Просто да умреш ... Колко си глупава!!! Не биваше
- Тръгвай си, за да не стане по-лошо, моля те !
Послушах я, излязох. Прибрах се в хотелската стая. Беше го направила заради мен, заради нехайството ми. Трябваше да спра това сега или никога
****
Отворих прозореца... 13 етажа ....щах да полетя. Пристъпих напред и после всичко се въртеше. В един момент усетих ужасяващата болка...но след миг всичко беше свършило. Да,знам постъпих като нея, но аз я обичам не бих и причинила това! Обичах я , но не както тя мен..помогнах и нали? Вие как мислите? Дали сега тя ще живее???