Aмии хора честно си признавам чее обичам ужаснооо много брат си!! Той сега е на 16, а аз на 13-3 години разлика но обожавам да съм с него!! Преди година и нещо се преместихме с майка ми в Лондон, където се случиха много неща, но за тях си има друга темаа та през това време брат ми трябваше да озтане в БГ за да си оправи документите и много ми беше мъчно за него Преди 2 седмици дойде и той да живее с нас в Лондон.Като го посрещнахме на летището се държеше многоо тъпо и от тогава се държи много студено.. :/ от тогава все се опитвам да говоря с него,мазня му се само и само да разбера какво му става :/ Оня ден беше в банята и лап топа му стоеше на дивана в хола и любопитсвото ми надделя и погледнах какво прави на компа и знаете ли какво видях??Батко ми си пишел с една моя приятелка някви сърчица и глупости и аз стоях като гръмната на 10 минути!!Той ме видя и ми се разкрещя(знам напълно е прав) и ме блъсна леко но достатъчно силно за да падна(много съм спъната попринцип ) Нищо не му казах-само се разревах като най-голямото бебе на света и се заключих в стаята си(напълно е прав да ми се сърди и искам да подчертая че не рева защото съм паднала а защото имам чувството че той се учождава от мен, което ме съсипва )От тогава не си говорим и направо ще умра Майка ми не е разбрала че сме скарани защото и казах че съм много изморена и по цял ден съм или в стаята си или с приятеля си, опитвайки се да не се засичаме много много с брат ми защото сърцето ми ще се пръсне
Да поговоря ли с него или не?Моля дайте ми съвет