И тогава тя просто ме...ухапа. Болката, ах болката, беше неописуема. Ужасна. Ухапаното място изтръпна моментално, цялото ми тяло се парализира, не можех да викам, да мигам, дори и да дишам. Само гледах и усещах. Бях безсилна. От ухапаното място на врата, тръгнаха хиляди силни токови ударчета и преминаваха по всяка точка от тялото ми. Усещах кожата си все едно някой я бели с нож, бавно по бавно. А вътрешностите ми... те горяха! Усещах как всеки орган в мен умира бавно един по мен. Първо беше далака и черния дроб. След това бъбреците и белите дробове. Когато огъня стигна до сърцето тялото ми се изви и започна да се тресе много повече от преди. Исках да извикам, да изрещя от болка. Но не можех дори и устата да си отворя. Очите вече ми лютяха и болята, понеже не бях мигала в продължение на кой знае, двадесет минути? Исках да умра. Не можех повече, за пръв път съжалих, че не съм останала при родителите си.
Изведнъж всичко в мен умря. Аз умрях. Около един час бях в нещо като кома, дори не знам и какво беше. Смъртен сън. Беше странно и наистина не мога да си обясня какво беше. Мъртва, спях и сънувах, но в същото време бях жива и будна и можех да чуя и усетя всичко около мен. Сънувах живота ми, от раждането до този момент. Видях родителите, роднините, приятелите си и всички познати и моменти, които бях преживявала. ‘Сънят‘ беше дълъг, но ми се стори само няколко минути.
Когато се събудих бях нова. Чувствах се нова. Вампирът го нямаше и бях сама, легнала на земята в студа и мрака. Огледах се, докато осъзная какво се бе случило. Направи ми впечатление, че въпреки кожата ми да беше студена, на мен ми беше топло. Погледнах къщата и гората. Всичко ми изглеждаше ново, все едно бях попаднала на друга планета. Всичко беше ясно и очертано с по-ярки и ясни цветове. Чух птица да лети, чух размаха на крилете и, дори можех да усетя и пулса й. Погледнах нагоре и видях, че се намира на сто метра над мен. Тогава се погледнах мен, всичките бенки и белези по кожата ми някакси бяха изчезнали, сега тя бе гладка като бебешко дупе. Косата ми, от изтощена и суха, бе станала мека, бляскава и всякаш бе по-светло, дори много светло руса, отколкото беше преди. Чувствах се така свежа и така пълна с енергия, че бих могла да изтичам един километър без да се изморя. Дали това което си мисля бе станало? Дали сега аз бях една от тях?
Задавах си толкова много въпроси, а нямаше кой да ми даде отговори.
Изпитах жажда, но не обикновенна. Чувствах, че вътрешностите ми, или това което бе останало от тях се пресушават. Неудържима жажда. Всякакаш не бях пила вода с месеци. Но знаех, че тялото ми не иска вода. Иска кръв. Прясна човешка кръв. Защо? Защо това се бе случило точно на мен. Исках да умра, а вместо това току що бях станала безсмъртна. Такава ирония.
Седях на земята дълго време. Безумно много неща ми преминаваха през ума.
Изведнъж станах и затичах обратно към дома. Пълна с решителност и омраза. Вече беше решено. Щях да убия родителите си.
Отворих входната врата и те все още спахя. Влязох с гръм и трясък в спалнята им, те се събудиха и разкрещяха веднага. Баща ми тръгна към мен със замах. Хванах му ръката й я извих. Тогава усетих два дълги зъба да растат, бяха остри. Те също ги видяха и зяпнаха моментално. Майка ми се развика ‘Демон! Демон! Дъщеря ни е самият Дявол! Господи помогни ми!‘ Продължаваше да вика и да се моли на Бога, но аз бях заета да измъчвам баща ми, който бе като парализиран. Блъснах го с все сила и той излетя и се удари в стената, като събори всички картини, които бяха на нея. Бях бясня, крещях им неща, които дори и не помня вече. Удрях ги, дерях ги с такава сила и бързина, все едно беше състезание. Тогава не извържах повече, исках ги мъртви. Исках да видя безжизнените им телата, обляни с кръв да лежат пред мен. Изтичах и взех някакъв нож от кухнята и просто започнах да наръгвам. Ръгах ги където ми падне, крак, ръка, корем, гърло. Бях като обезумяла, свирепа и жадна за отмъщение. Но те бяха отдавна мъртви.
Изтощена и изморена, хвърлих ножа на земята и ги погледнах. Най-накрая, след толкова много години усетих щастие. Зла усмивка се появи на устата ми и аз вече знаех, че не съм онова добро и невинно седемнайсет годишно момиче повече. Бях убийца.