- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Моята история :)
Преди около половин година живота си течеше нормално, университет, приятели, кръчмички, всичко ток и жица. Да обаче, хубаво свърши (или поне така си мислех), след като ми откриха раково заболяване. Почнахме да ходим по болници и да не повярваш докторите бяха задоволително учтиви и усложливи с изкл.на 1-2. Оказа се, че трябва да се ходи в Турция за лечение и с малко познати намерихме едно семейство, което ще ни посрещне там. И от тук започва хубавото, което ме изненада изкл. много. Семейството е турско, бащата има бизнес свързан с електро монтажи/ремонти, съпругата му е детска учителка и има 2 деца - момче и момиче на по 22+ години. Освен, че ни посрещнаха директно на автогарата, момчето беше с нас при всяко ходене в болницата, защото там се говори на турски и преводач превежда на български, но баща му го изпрати, за да разбере точно какво е положението, какво ще правят и прочее. Хората се постараха на 110% да ни помогнат с каквото могат и мъжът ни питаше всяка сутрин имаме ли пари. За 45 дни не пропусна една сутрин да попита. Аз просто останах без думи.. Изкарахме нова година там и те пак направиха всичко възможно да се забавляваме колкото можем повече. След това ходих още 2 пъти пак при тези хора и всеки път жените плачат като се видим и разделяме после и винаги се грижат за нас. Чуваме се по 2 пъти всяка седмица и така. Имайте в предвид, че само дъщерята знаеше английски и синът горе-долу, как се разбирахме през тия 45 дни един бог знае.
Общо взето това исках да споделя, че за пръв път в живота си срещам толкова добри хора. Не знам на нас какъв ни е проблема, че не можем да сме добри с другите и да ги обичаме, а постоянно трябва да се завижда и мрази. И защо? За справка мойте приятели не ми се обадиха 1 път докато бях в Турция, а и след това почти никой не се сети за мен и до днес. Аз, ако си изпрося някое друго обаждане.
От тази история два извода:
- бъдете добри с хората, защото никога не знаете кога ще ви потрябва помощ
- каквото и да се случва, не се отчайвате, защото почти всяко лошо нещо води след себе си добро
Simplicity is harder than complexity.
Прост народ - слаба държава!
Има три вида хора. Част от проблема, част от решението и част от пейзажа.
Дано всичко вече е наред, и си здрав като бик!![]()
Браво! Зарадва ме тази темичка. Аз вярвам, че има още такива хора по света и просто трябва да ги откриеш. За сега най-добрия човек, когото познавам, беше дядо ми. Подобен беше на твоето турско семейство. Винаги гледаше на другите да им е добре и с какво може да помогне.![]()
Дано си добре вече.![]()
Lasiodora striatipes
Grammostola rosea
Cyclosternum fasciatum
Brachypelma emilia
Acanthoscurria geniculata![]()
Радослав![]()
Чудесна тема.
Иначе силно се надявам всичко вече да е наред, да си жив и здрав, и да си се радваш на живота си,когато имаш възможност.
Пожелавам ти да се оправяш братле и евала, че не си изгубил кураж за живот !
Дано се оправиш и бъди силен.Малко хора ценят ,това което се прави за тях.Има много добри хора,но животът мачка.
Виждам ,че си приел живота си с всичките неволи ,които са те сполетели.Продължавай да се бориш !![]()
Защото когато затворя очи, виждам само теб...
http://www.youtube.com/watch?v=5VtsT...eature=related (music)
Дано всичко се оправи скоро! Не се отказвай!
to feel your pain, you feel mine
go inside eachothers minds
just to see what we'd find .. ♥
soulless![]()
Мерси за подкрепата, за сега след 2 контролни прегледа всичко е ОК, но при тези неща няма 100% сигурност. Просто желанието на хората да помогнат ме трогна изключително много и да си кажа честно тук почти не съм срещал толкова добросърдечни хора, повечето рядко ги интересува когато те питат "Как си?", просто това е предтекст към това да ти искат услуга. Но добри хора има, което е наистина важното в случая!!
Не съм по-силен от повечето от вас, просто ключа е в това да приемеш и да продължиш. Никога не си задаваш въпроси от рода "Защо точно на мен?", "С какво го заслужиш?" и т.н. И АБСОЛЮТНО никога не се предаваш. Да страшно е, но предадеш ли се и не успееш ли да намериш причина да живееш, просто болестта те е победила и ще си отидеш за нула време. Правиш си равносметка, защото в такива моменти усещаш кое е наистина важното, кои са ти най-близките хора и т.н. Осъзнаваш, че примерно е било напълно ненужно и чисто хабене на нерви да псуваш задръстването на светофара примерно ..
И още едно послание - правете това, което искате, когато го искате, защото живота е наистина кратък. Не го оставяйте за утре, защото утре може и да няма ..
Simplicity is harder than complexity.
Прост народ - слаба държава!
Има три вида хора. Част от проблема, част от решението и част от пейзажа.