Здравейте!
Реших да пусна такава тема, защото МНОГО хора имат нужда да четат повечко за бременността .Мисълта ми е да се дават примери за повече симптоми, за случки, за митове -само и единствено по тази тема!
Извинявам се предварително,ако има подобна тема,но съм нова в този сайт...Забелязах, че всеки ден различни потребители си задават едни и същи въпроси от сорта ''Бременна ли съм??'' или ''Има ли вероятност да съм бременна?''...
Та тука можем да съберем всичко на едно място, за да няма повече повторения и ''нахранени'' от нас девойки,на които се изнервяме понякога,и които са с по-оскъдна сексуална култура.. :Д.
Айде.. нека си помогнем
мерси предварително!!
Така е..но всеки момент на някого му хрумва нещо ново, на което сам не може да отговори.Целта на темата беше да има по-интересни примери и случки, за които сме чували, а не просто факти, за които можем да четем по учебници и енциклопедии например..
ии все пак
Фалшивата бременност (псевдосизис )
При фалшивата бременност, ума лъже тялото – и обратно. Специалистите смятат, че псевдосизисът е в резултат на обсебеност на жената от идеята за бебе – обсебеност, причинена от силно желание или страх. Английската кралица, известна в историята като “Кървавата Мери” също е минала през това състояние под влияние на силен натиск да продължи кралския род.
Какво всъщност се случва при фалшивата бременност? Менструацията на жената може да спре, а стомахът й да се уголеми в резултат на стрес или констипация. Мозъкът й обаче интерпретира тези знаци като бременност, което провокира хипофизната жлеза да секретира хормони като пролактин, за да подготви тялото за износване на бебето. Жената започва да наедрява в талията, а гърдите й се уголемяват и могат дори да започнат лактация. Много от фалшивите бременности приключват чак когато жената отиде да ражда и се окаже, че всъщност няма бебе.
Псевдосизисът е рядко явление и съвременната статистика сочи, че се наблюдават от 1 до 6 случая на 22 000 бременности. Интересното е, че фалшива бременност могат да преживяват не само жени в детеродна възраст, но и малки момиченца, възрастни жени и дори... мъже. Разбира се, казват лекарите, при мъжете вече говорим за по-сериозни емоционално заболяване, което се лекува с терапия и медикаменти.
Друг, по-често срещан и сроден на псевдосизиса синдром при мъжете е “кувад”. Той носи името на древен обичай у някои примитивни племена, при които бащата трябва да лежи като болен, докато жената...... ражда. Синдромът се изразява в преживяване, поради съпричастие, на сродни симптоми от мъжете, когато техните съпруги или дъщери са бременни. Те изпитват гадене, главоболие, раздразнителност, болки в гърба и корема и често започват да трупат килограми. Изследване сред 81 мъже, очакващи дете, е установило, че половината от тях са натрупали килограми в последното тримесечие от бременността на жената. Съпреживяването на болките от мъжа по време на раждане е дори още по-често срещано явление. Според професор Паулман, явно “всички мъже искат да поддържат здрава връзката с женското начало в тях”.
Не може да забременееш:
1.Ако момичето не получи оргазъм.Напротив, можеш!
2.Ако момичето все още няма менструация .Напротив, можеш.Едно момиче може да има овулация (отделяне на яйцеклетка всеки месец) преди първата си менструация!!!
3.Ако правиш секс за първи път. Страхувам се, че грешиш
4.Ако правиш секс права. Да бе да!
5.Ако момичето подскача нагоре-надолу след секс.Пълни глупости!!
6.По време на менструация.Напротив, можеш! Някои момичета получават овулация по време на менструацията си.Освен това сперматозоидите могат да оцелеят до пет дни след отделянето си, така че много вероятно е все още да се навъртат наоколо, ако момичето получи овулация скоро след менструацията си.
7.Ако момчето вкара пениса си и след това бързо го извади, или ако го измъкне точно преди да свърши.Напротив!Когато момчето е започнало отскоро да води сексуален живот, то често не е в състояние да контролира еякулацията си.Тогава то не може със сигурност да прецени кога точно да извади пениса си от влагалището на момичето.Всяка година много тийнейджърки забременяват, защото прекъснатият акт или "отдръпването" е бил единственият им опит да се предпазят от бременност.
8.Ако измиеш вагината си с "Кола" "Лимонов сок" или друга течност след секс За това съм простоо..Без коментар
Процес на пукване на узрелия граафов фоликул и освобождаване на яйцеклетката от яйчника. Обикновено овулацията настъпва на 14-ия ден при цикъл от 28 дни.
Какво се случва по това време в тялото ви?
Цикълът на жената започва от началото на менструацията и завършва в деня преди следващата менструация. Обикновено този период трае 28 дни и има три фази – фоликуларна, овулаторна и лутеална. Първата фаза продължава от първия ден на цикъла до около средата. Овулаторната фаза е процесът при който узрелият фоликул, вече достигнал размер около17-19мм, се спуква и освобождава узрялата яйцеклетка. Това всъщност е самата овулация. Тя трае около 12 часа, но в този период жената може да забременее в продължение на 1-2 дни. Яйцеклетката „чака“ да бъде оплодена и, ако това не стане, тя умира и се изхвърля от организма ви по време на следващата менструация.
Овулацията настъпва някъде около 14тия ден от началото на цикъла ви. Ако обаче цикълът ви не е 28 дни, трябва да пресметнете неговата среда. Този метод не дава абсолютна точност за пресмятане.
Ето някои от симптомите за настъпила или престояща овулация:
Покачване на телесната температура с от 0.4 до 1 градус преди и по време на самата овулация. Температурата трябва да се мери сутрин, веднага след като станете, или докато сте още в леглото.
Наличието на болки или напрежение ниско долу в корема, най-често вдясно. Тази болка може да продължи от няколко часа до няколко дни около овулацията.
Увеличаване на влагалищния секрет или т.нар. цервикална слуз. Тя е хлъзгава, течна и прозрачна, без специфичен мирис. Появява се 2-3 дни преди овулацията и малко след нея. Служи за по-лесното пренасяне на сперматозоидите към „чакащата“ го яйцеклетка.
Болки в гърдите.
За по-прецизно пресмятане, може да си набавите тестове за овулация, които се предлагат в аптеките. Те изчисляват наличието на лутеиновия хормон (LH) в урината ви. Около 36 часа преди самата овулация неговото ниво е най-високо и тогава е перфектният момент да заченете. Има и тестове, които тестват слюнката ви. Ако предпочетете такъв, задължително го направете сутрин, преди да пиете, ядете или измиете зъбите си.
Разликата в репродуктовността на мъжа и жената е, че мъжете произвеждат полови хормони непрекъснато, а при нас този процес е едномесечен цикъл, при който се образува само една годна яйцеклетка. Имайки предвид, че не при всеки цикъл настъпва овулация и фактът, че жената може да забременее между пубертета и настъпването на менопаузата, изчисленията сочат, че в живота на всяка от нас се раждат около 300-400 яйцеклетки, които могат да бъдат оплодени. Смята се, че те имат определен капацитет, който е заложен от раждането ни и заедно с нас, остаряват самите яйцеклетки. Те не са никак много, нито безкрайни, затова не пропускайте да дадете шанс в живота си на поне една от тях, за да оставите нещо след себе си.
Симптомите на настъпилата бременност са различни при всички жени, но един от най-показателните симптоми е закъсняващия или отсъстващия менструален цикъл. Важно е жената да може да разпознае симптомите на бременността, защото всеки симптом може да е свързан с нещо друго вместо с бременност и да е необходима навременна лекарска намеса. При някои жени симптомите на бременността се проявяват в рамките на първата седмица от зачеването. При други, симптомите може да се проявят след няколко седмици, а има и такива, при които те изобщо не се проявяват. По-долу ви представяме примерно изредени най-често срещаните симптоми на бременността:
Прокървяване
При имплантацията (вгнездяването) на оплодената яйцеклетка може да се появи прокървяване. Това е един от най-ранните симптоми. Около 6-12-тия ден от зачеването ембрионът се вгнездява в маточната стена. В този период при някои жени може да се появят коремни спазми, придружени със зацапване, подобно на това в началото и края на менструалния цикъл.
Този симптом обаче може да свидетелства за: действителна менструация, променена менструация, промяна при приема на противозачатъчни средства, някаква инфекция или протъркване при полов акт.
Закъснение или промяна в менструацията
Това е най-често срещаният симптом, който навежда жената на мисълта, че е бременна. Обикновено, когато жената забременее, нейният менструален цикъл прекъсва. Възможно е обаче бременната жена да има кървене, но то е по-кратко и слабо от нормалния цикъл.
Този сиптом обаче може да свидетелства за: рязко увеличаване или намаляване на телесното тегло, умора, хормонални проблеми, напрежение, стрес, преустановяване приема на противозачатъчни средства, кърмене.
Изтощение и умора
Чувството за изтощение или умора може да се появи още в първата седмица след зачеването.
Този сиптом обаче може да свидетелства за: стрес, преумора, депресия, настинка, грип или някакво друго заболяване.
Напрегнати и болезнени гърди
Този симптом може да се прояви 1-2 седмици след зачеването. Гърдите стават чувствителни на допир, могат да са болезнени или подути.
Този сиптом обаче може да свидетелства за: хормонален дисбаланс, прием на противозачатъчни средства, предстояща менструация.
Гадене/Повръщане
Този добре познат симптом се проявява в периода 2-8-ма седмица от зачеването. При някои жени гаденето като симптом изобщо не се проявява, докато други се измъчват от него през цялата си бременност.
Този симптом обаче може да свидетелства за: хранително натравяне, стомашно разстройство, стрес.
Болки в кръста
Болките ниско в кръста се появяват още в ранната бременност. Възможно е те да съпровождат цялата бременност.
Този сиптом обаче може да свидетелства за: предстояща менструация, стрес, физическо или душевно напрежение, здравословни проблеми в областта на гърба.
Главоболие
Главоболието е симптом, който може да се прояви в ранната бременност и често се обяснява с повишаване на хормоналните нива в организма.
Този сиптом обаче може да свидетелства за: дехидратация, спиране приема на кофеин, предстояща менструация, преумора на очите или някакво друго заболяване.
Често уриниране
Около 6-8 седмица от зачеването посещенията ви в тоалетната може да зачестят.
Този сиптом обаче може да свидетелства за: инфекция на пикочните пътища, диабет, повишен прием на течности или прием на много диуретици.
Потъмняване на ареолите на гърдите
Кожата около зърната ви може да потъмненее, в случай че сте бременна.
Този сиптом обаче може да свидетелства за: хормонолен дисбаланс или останал от предишна бременност ефект.
Повишен апетит
Възможно е да се засили апетита ви към определени храни, към които не сте изпитвали такова желание преди. Това може да съпътства цялата ви бременност.
Този сиптом обаче може да свидетелства за: липса на определени хранителни вещества, нискокалорична диета, депресия или предстояща менструация.
Появата на гореспоменатите симптоми не означава във всеки случай, че сте бременна. За да сте напълно сигурна, купете си от аптеката тест за бременност или посетете личния си гинеколог. Във всеки случай навременното диагностициране на бременността е от важно значение за нейното правилно развитие.
Как действат тестовете за бременност?
Тестовете за бременност измерват наличието на определен хормон в урината, наречен човешки хорионгонадотропин (human chorionic gonadotropin или съкратено hCG). Този хормон се произвежда от клетки, които принадлежат на плацентата, той навлиза в кръвообръщението когато оплоденото яйце се прикрепи към матката (около шестия ден след оплождането). Нивата на hCG в организма нарастват стремително през следващите няколко седмици, удвоявайки количеството си на всеки два дена. Около четиринадесетия ден след оплождането (приблизително по времето, когато би трябвало да се очаква месечния цикъл) някои тестове вече биха могли да отчетат повишеното наличие на този хормон в урината и да дадат положителен резултат. Въпреки рекламните им послания обаче, повечето тестове не са достатъчно чувствителни, за да гарантират акуратност на този етап. В действителност е доста по-вероятно да бъде получен верен резултат, ако се изчака седмицата, следваща тази, през която би трябвало да започне месечния цикъл.
Тестовете за бременност се използват за диагноза на ранна бременност. Основният принцип, върху който са изградени съвременните тестове, е реакцията антиген-антитяло. Чрез теста за бременност се открива хормонът HCG (човешки хорионгонадотропин) в урината или серума на бременни жени. За целите на практиката се използват уринарните тестове, а за научни цели - серумните тестове.
Информацията по-нататък се отнася само за уринарните тестове за бременност.
Има ли различни видове тестове за бременност?
Какви са разликите между тях?
Различават се два типа тестове за бременност по начина на приложение: тип касета и тип лента. Най-често използваните тестове за бременност тип касета са: d BEST - американски и FARMAYA - испански. Световната тенденция е извън здравните заведения да се използват касети. Те са лесни за прилагане и разчитане, не изискват употребата на помощен инструментариум или квалифициран персонал за работа с теста, бързи са и дават качествен резултат.
Отчитането на резултата става по появата на цветни ивици в съответните прозорчета на касетата:
- 2 цветни ивици показват наличие на бременност;
- 1 цветна ивица - няма бременност;
- липсата на ивици - невалиден тест.
d BEST има висока чувствителност - 20 mlU HCG/ml. Показва наличието на бременност дори преди закъснението на менструацията. Характеризира се с изключителна бързина - резултатът се отчита след 1 минута. Използва се най-много в САЩ и в над 58 други страни в света.
Испанският тест FARMAYA е лесен за употреба, 100% специфичен, точен над 99%, бърз е - разчита се на 3-5-ата минута, открива ниво на HCG по-ниско от 25 mlU/ml. Предназначен е за професионална и лабораторна употреба и в домашни условия. Точността му е по-висока от препоръчваната съгласно стандартите на СЗО.
Тестове за бременност тип лента са: QUIK SURE, CLEAR TEST, UNI MARK. Приложими са в домашни условия. Непосредствено преди употреба се изважда лентичката от фолийната опаковка и се потапя до обозначеното място в съда с урина. След една минута се изважда и се поставя на чиста и равна неабсорбираща повърхност и се отчита резултатът.
Отчитането на резултата става по появата на цветни ивици върху тест-лентата:
- 2 цветни ивици показват наличие на бременност;
- 1 цветна ивица- няма бременност;
- липса на ивици - невалиден тест.
Тестът става невалиден, ако се извади от опаковката 30 минути преди тестването за QUIK SURE и CLEAR TEST, и 15 минути за UNI MARK. Тестът за бременност QUIK SURE дава резултат до 1 минута след 7-ия ден от зачеването, има надеждност над 99,5%. При CLEAR TEST и UNI MARK се изчаква от 3 до 10 минути за отчитане на резултата, надеждността е 99,5%.
Кога най-рано може да се установи със сигурност бременност чрез тест?
Тези тестове са специално разработени за откриване на малки количества от хормона HCG в урината на бременни жени в дните на очакваната менструация. Този хормон започва да се отделя в женския организъм веднага след зачеването и концентрацията му непрекъснато нараства през първите три месеца на бременността.
“Лъжат” ли понякога тестовете за бременност?
Тестът за бременност става невалиден, ако се извади от опаковката за повече от 30 минути преди тестването. Съхранява се при температура 4º-30ºC. При тестовете с касета тя се изважда от опаковката в момента на употреба. Точността на теста е над 99%.
Как точно се прави тест за бременност?
На опаковката на теста за бременност е описан подробно и нагледно начинът на приложение.
Тип касета: С помощта на пипетка се капват 3-4 капки урина в посоченото място. Резултат се отчита на 3-ата минута.
Тип лента: Покрива се дъното на чашката с урина. Изважда се лентичката от фолийната опаковка. Потапя се до обозначената линия в чашката с проба от урина, така че стрелките да сочат надолу. След 1 минута се изважда лентичката и се поставя хоризонтално на чиста и равна повърхност. Отчита се резултатът.
Извънматочната бременност също ли дава положителен резултат при тестовете за бременност?
Положителен е тестът за бременност при нормална и ектопична (извънматочна) бременност. Ниво на HCG може да се установи и при трофобластни заболявания, след нормално раждане или цезарово сечение, след прекъсване на бременност (спонтанно или по желание). В тези случаи е необходимо да се направи консултация с акушер-гинеколог.
Тестът за бременност не прави разлика между нормална и ектопична (извънматочна) бременност. (бел. ред. При положителен тест е необходимо да се потърси навременна консултация с гинеколог)
В случай на отрицателен резултат и съмнение за бременност тестът трябва да се повтори след 48 часа.
Има ли специфични изисквания при прилагането на тестовете за бременност?
Часът на вземане на урина за изследване е без значение?
Присъствието на други хормони в урината TSH, LH, FSN в различни концентрации не се отразяват на резултата от теста. Наличието на различни концентрации в урината на холестерол, билирубин, кофеин, глюкоза, аскорбикова киселина, хемоглобин, атропин, ампицилин, тетрациклин и др. не се отразяват на резултата.
Има един-единствен стопроцентово сигурен метод за това дело и той се нарича
„Спинкай сам”. Този древен метод обаче е доста самотен и за докоснати от сладостта на секса хора е напълно неприемлив. Сещам се и за други закачки по темата, но шегата настрана, този въпрос е сериозен.
Моето убеждение е, че, когато всеки от нас има нужните познания, решенията на проблемите идват лесно. Така че за колегите, практикуващи секс, и тези, на които това предстои, ще посветя последващите редове.
Първо малко инфо как се случва тази магия на зачеването. При самия секс топ моментът за нас, мъжете, е еякулацията. Тогава на върха на нашия оргазъм семенната течност, или спермата, се отделя образно казано струйно от пениса ни и си търси подходяща почва за поселване. От всички възможни места за семеполагане единственото подходящо, което би могло да доведе до забременяване, е влагалището. Забележете, не е нужно да сме вложили пениса си в него, достатъчно е спермата да е попаднала на неговия вход - срамните устни (не виждам кое им е срамното) и около клитора. Ако сте чували за петинг, това е то - сексуално общуване, при което пенисът не прониква във влагалището, но при достатъчен стимул еакулация е възможна и ако спермата е в близост до входа на влагалището, нашите храбри и бързи сперматозоиди потеглят напред към заветната яйцеклетка. Приемаме, че там на тъмно и влажно тази принцеса чака смелия принц. Дали за щастие или за да се случи нежелана бременност, но при срещата им става, поне за мен, първото и най-голямо чудо на света - зачеването.
Сега връщаме лентата назад и питаме: „Как да направим така, че тези двамата любовници да не се срещнат?”. Възможностите са доста и никой способ не е напълно сигурен. Затова нека знаем повече от един.
Първи метод. Гледаме да си сложим шапката навреме - за презерватива говоря. Една малка скоба - колко лафа за презерватив знаете? Когато бях студент, работех нощни смени в една аптека до Централна гара. Там от нощните птици научих доста смехотворни вариации - презервоар, резерватив, резирвоар, гума, ластик, капот и т.н. Методът е сигурен, малко досаден и изисква сръчност при поставяне. Няма да е зле да сте си поиграли с някоя и друга бройка от това изделие преди да го приложите в реален секс, защото тренировката прави шампиона. Това латексово чудо предпазва от доста предавани при секс болести, така че нека силата му бъде с вас!
Втори метод. Противозачатъчни медикаменти. Това са съдържащи хормони препарати, които са подходящи за употреба от дами към края на тийнейджърската възраст. Дали са подходящи за теб трябва да питаш своя гинеколог. А имаш ли такъв? Важно е!
Трети метод. Прекъснат полов акт. Този май е най-често използвания начин. Спермата е някъде, но това някъде не е влагалището. Работи, само че има някои слаби моменти. Важно е да се знае, че понякога по малки порции семенна течност се отделят преди същинската еякулация. Тогава малките бандити, сперматозоидите, макар и незначителни наброй, ще се борят докрай. Препратката е към филма „300” –понякога успяват. Иска се себеконтрол от мъжката част на двойката, а това понякога е трудно постижимо, особено ако в кръвта има и малко алкохол. С една дума става, но при по-напреднали и познаващи се партньори.
Четвърти метод, календарен. Колкото и да са бързи и напористи сперматозоидите, ако в тъмното нямаме яйцеклетка, която да ги очаква, зачеването не е възможно. Сперматозоидите живеят 3-4-5 дни в очакване на своята заветна цел, яйцеклетката пък само 24 часа. Това означава, че ако днес имаме полов акт и след 3-4 дни настъпи моментът на поява на яйцеклетката, то оплождане е възможно да се случи. Когото обаче яйцеклетката вече очаква своите герои, а те пристигнат след 2-3 дни, моментът е изпуснат и зачеване не се случва. Същината на календарния метод се състои в точното определяне на момента, в който от яйчника се отделя яйцеклетката - това е овулацията. Приема се, че яйцеклетката е годна за оплождане за 24 часа. Това би означавало, че ако спермата е попаднала, случайно или не, шест или повече дни преди овулацията сперматозоидите ще са загинали и забременяване няма. От друга страна 3-4 дни след овулация също би трябвало сексът да не е с риск от зачеване. Удобен, но рисков е този метод. Сексът е необременен от латекс и прекъсване. Подходящ е за познаващи се партньори, дами с редовен и непроменящ се по времетраене цикъл. Особено внимавайте, ако сте приемали хормонални противозачатъчни, тогава цикълът на менструацията се обърква най-лесно.
Други методи. Те са много – гелове, нарушаващи движението на сперматозоидите, вагинални диафрагми и др. Всички те имат свои предимства и недостатъци. Важното е да ги познаваме, да ги прилагаме според техните най-добри възможности за предпазване и когато има нещо неясно да питаме и да четем. Все пак форумите не дават винаги истината. Ето защо питайте! Например мен във форума на този сайт.
Моето скромно мнение на употребяващ секс е, че, когато съм наясно как ще пазя себе си и жена си, удоволствието е необременено от излишни притеснения. Приятелски ви съветвам за една минута размисъл преди да се отдадете на магията, това пести доста мъки. Знам го от личен опит.
Почти няма жена, която да не мечтае да стане майка. Мечтата за новороденото бебче се заражда от ранна възраст у нас и много често години наред живеем с нея. Оказва се обаче, че желанието е едно, а готовността съвсем друго.
Не са единици случаите, когато жени с ужас и сълзи на очи виждат двете чертички на теста. Моментът не е подходящ, не е от специалния партньор или просто сега не искате да сте бременна и да раждате. Причините може да са много, но начинът по който се чувства жената в такъв момент е кошмарен и неописуем.
Противоречията са много, емоциите ескалират и най-лошото е, че никой реално не може да ни помогне за най-доброто решение в такъв момент. Да носиш живот в себе си и да знаеш, че насила ще го отнемеш – това е драма за всяка жена. Колкото и да сте сигурна, че това е правилното решение, мисълта не може да ви напусне и да осъзнаете, че това е разумният ход, защото, все пак, това е една човешка съдба. Това е едно дете. Вашето дете!
Има реални случаи, при които обичаща се двойка взема решение да направи аборт, просто защото сега не му е времето. Този „правилен“ ход обаче може да разбие психиката на всяка жена.
Няма начин да не осъзнаваме как хиляди жени по света помятат спонтанно или с години не могат да забременеят. Те чакат детенцето си като най-висш дар, правят и невъзможното за да чуят заветните думи „Бременна си!“. Толкова го искат, че животът им може да се осмисли само от появата на новороденото. На фона на тези човешки драми стои другата крайност – тези, които доброволно се разделят с възможността да дарят живот.
Ирония на съдбата или съзнателен избор?
Няма нужда от дълбок анализ, защото това е реалният живот, в който приоритетите на едни понякога лишават от живот други.
Да погледнем статистиката. Изследване, проведено през 2000 година в 27 държави, извежда най-честите причини, които водят до изкуствен аборт:
25,5% – Желаят да отложат раждането на дете.
21,3% – Не могат да издържат дете.
14,1% – Имат проблемна връзка или партньорът не желае деца.
12,2% – Твърде са млади, за да бъдат родители.
10,8% – С раждането би се прекъснало обучение или професионална реализация.
7,9% – Не желаят деца или вече имат и не желаят повече.
3,3% – Поради вероятност от не нормално (не здраво) развитие на ембриона.
2,8% – Поради риск за здравето на майката.
2,1% – Бременността е вследствие изнасилване, кръвосмешение или друго.
Начините, по които можете да осъществите изкуствения аборт са основно два – чрез хирургическа намеса и медикаментозен (медицински). И в двата случая здравето на жената след аборта не е гарантирано, защото има редица усложнения, които могат да възникнат - инфекции, бактериален или септичен шок, проблеми с бъдещо зачатие.
При медицинския аборт се използват единствено медикаменти за прекъсването му и трябва да се направи до 56-ия ден след първия ден от последния менструален цикъл.
Основно се извършава в три стъпки: инжекция, която спира бременността; лекарство, което предизвиква съкращение на матката и изхвърля плода; ултразвук, който проверява премахването на бременността. Възприема са като по-поносим от стандартния аборт, защото е без упойка и се сравнява с естествен спонтанен аборт.
Сериозен проблем, с който се сблъсква обществото, е правенето на аборт в домашни условия. Тази грешка предприемат много млади момичета, които не са запознати достатъчно с рисковете, които крият подобни непрофесионални манипулации. 80% от смъртните случаи на абортирали жени са именно тези, които са извършили аборт извън лечебно заведение.
По света има много организации, които се борят срещу аборта. В някои страни абортите са незаконни, а според каноните на християнството абортът е убийство. Въпреки това ежегодно в света се извършват средно 44,5 милиона аборта. Погледнато от друг ъгъл, това са 44.5 милиона убийства. Това са неродените ни деца, чиито плачещ глас никой никога не чува.
Защо страдаме само за тези, чиято болка виждаме, а не мислим за тези, чиито шанс за живот насила отнемаме? Механично ще отговорите: „За какво да го раждам, като сега не му е времето. Нямам средства, не съм завършила, не съм женена...“ А аз бързо ще ви оборя – подходящият момент в живота никога за нищо не настъпва! Джон Ленън беше казал „Животът е това, което се случва, докато обмисляте други планове.“
Защо така често решаваме, че моментът не е подходящ за нов живот, а е подходящ за смърт? Някои твърдят, че ембрионът все още не е човек. Само че сърцето на бебето започва да бие на осемнадесетия ден от зачеването. Така че ако не оформен човек, заченатото „нещо“ в нас е живот! Живот, който ще бъде уникален, специален и неповторим. Живот, който за известно време зависи от нас, но е напълно независим и има правото да съществува, толкова колко и ние, които сме сред щастливците да ни дадат този шанс.
Нима собственото ни удобство в един определен момент е по-важно от всичко, което му предстои на „малкия ембрион“ в нас.
Нека не създадем грешна представа. Ясно е, че абортът понякога е наложителен, поради десетки причини. Само че не толкова наложителен, че да се налага на 90% от жените на земята, както сочи статистиката. Можем само да се надяваме тази цифра да намалява. А с това може да помогне всяка една от нас.
Принцип на действие
Овулацията е процес на отделяне на яйцеклетката от яйчника. Тестът е специално разработен за откриване максимума на LH (литеизиращ хормон). Нарастването на количеството на LH е причината за овулация. По време на менструалния цикъл LH се произвежда в много малки количества, но в средата на цикъла силно нараства. Това нарастване се нарича "LH максимум" и то предшества овулацията. Затова 36 часа след "LH максимум" е най-вероятният период за зачеване.
Този тест реагира на сравнителен принцип нарастването на LH и установяване на "максимум", като по този начин предсказва настъпването на овулация в период 24-48 часа след установяването на "максимума".
Събиране на урината
Урината се събира веднъж на ден, по едно и също време. Не използвайте първата сутрешна урина!
Събирайте урината за проба в чист и сух съд - пластмасов или стъклен
Кога да започне тестването
Определете продължителността на менструалния цикъл.
Продължителността на менструалния цикъл е броят на дните от първия ден на кървене при менструацията до деня преди започване на следващата менструация.
Определете обикновената продължителност на менструалния си цикъл за последните няколко месеца. След това от таблицата на цикъла определете от кой ден да започне тестването.
Ако вашият цикъл е по-кратък от 21 дни или по-продължителен от 40 дни се консултирайте с лекар.
таблица на цикъла:
Продължителност --------------------- Начален ден на тестването
----------------------------------------------------------------------------------
21 дни ----------------------------------------- ден 5
22 дни ----------------------------------------- ден 6
23 дни ----------------------------------------- ден 7
24 дни ----------------------------------------- ден 8
25 дни ----------------------------------------- ден 9
26 дни ----------------------------------------- ден 10
27 дни ----------------------------------------- ден 11
28 дни ----------------------------------------- ден 12
29 дни ----------------------------------------- ден 13
30 дни ----------------------------------------- ден 14
31 дни ----------------------------------------- ден 15
32 дни ----------------------------------------- ден 16
33 дни ----------------------------------------- ден 17
34 дни ----------------------------------------- ден 18
35 дни ----------------------------------------- ден 19
36 дни ----------------------------------------- ден 20
37 дни ----------------------------------------- ден 21
38 дни ----------------------------------------- ден 22
39 дни ----------------------------------------- ден 23
40 дни ----------------------------------------- ден 24
След като определите от таблицата на цикъла на кой ден трябва да започне тестването отбройте точно толкова дни след първия ден на менструацията. Получената дата е първият ден, когато трябва да започнете тестването и да продължи нормално не повече от 5 дни.
Процедура на тестването
Преди извършване на тестването тестът да се темперира към стайната температура.
1. Тестът се изважда от защитното пликче
2. Потопете тестовата лента в легенчето с урина до нивото означено със стрелка на лентата
3. Да се отчита резултатът до 5-а минута след прибавяне на пробите. Да не се вземат предвид резултати, отчетени след 30-та минута!
Как да определим нарастването на LH
След всеки тест можете да определите дали има нарастване на LH. Ако вашият резултат е положителен, имате нарастване на LH. Нарастването на LH трае от 1 до 3 дни. Овулацията понякога е налице ден, ден и половина след първия ден на нарастване на LH. Запомнете, че когато розово-червената тестова ивица е по-светла от контролната, това означава, че нивото на LH в урината е ниско
Отчитане на резултатите
Този тест е полуколичествен.
За да се определи резултатът цветовата интензивност на тестовата ивица се сравнява с тази на контролната ивица.
Отрицателен LH-максимум
Тестовата ивица е по-слаба по интензивност т.е. по-светла от конторлната (или не може да бъде забелязана) - нивото на LH в пробата е ниско и LH не се увеличава.
Положителен LH-максимум
Тестовата ивица е с интензивност еднаква или по-голяма от тази на контролната ивица - резултатът е положителен и е показателен за наличие на LH-максимум, което означава, че овулация ще настъпи в близките 24-48 часа.
Невалиден резултат
Ако контролната ивица не се появи, тестът е невалиден и трябва да се повтори.
Някои причини, поради които нарастването на LH не може да бъде открито
1. Урината се събира в неподходящо време от деня - първата урина сутрин не трябва да се използва
2. Концентрацията на LH е толкова малка, че не може да бъде открито нарастване.
3. Тестването се извършва твърде рано или твърде късно от менструалния цикъл.
4. Тестването се спира преди поява на нарастване и би трябвало да продължи още няколко дни.
5. Нарастване на LH не се среща по време на менструацията.
Като за начало трябва да се измерва по едно и също време сутрин (например от 5:00 to 7:00 сутринта е най-добре) за да получите правилна картина как се движат стойностите на базалната Ви температура.
За да премерите базалната температура Ви трябва:
- часовник с аларма
- термометър (дигитален или обикновен)
- лист или файл, на който да си записвате резултатите
Ето как може да направите това:
1. Първото нещо, което правите сутрин трябва да е измерването на температурата:
Направете това преди да станете от леглото, да правите секс, да се храните или пиете, или всичко, което би довело до повишаване на температурата.
2. Изберете къде ще измервате температурата: може да се мери орално , вагинално и анално, но запомнете, че започнете ли да мерите по един начин, трябва през целия цикъл да измервате на същото място, за да имате точни резултати. Температурата измерена анално е поне с един градус по-висока от орално измерената температура.
3. Задръжте обикновения термометър поне 5 минути, а дигиталния докато чуете звуковия сигнал.
4. Запишете измерената температура на лист хартия или в програмата, която използвате. Хубавото на дигиталните термометри е, че запаметяват последно измерената температура, така че можете да поспите след това и да запишете температурата по-късно, без да се страхувате, че може да я забравите.
5. Отбелязвайте си всяка корекция на температурата, която правите, както и други знаци за фертилност като цервикалната слуз и позицията на цервикса.
Забелeжка:
Ако сте се събудили по-рано, измерете температурата и добавете една десета от градуса за всеки половин час останал до всекидневното Ви нормално събуждане. Добре ще е да си отбележите на графиката, че измерването е станало по-рано от нормалното.
Понякога се случва температурата да скочи с половин или цял градус, а на следващия ден да спадне до нормалните за вас граници. Това е така нареченият връх и обикновено трябва да се пренебрегне. Може да се дължи на треска, на пиенето на алкохол предната вечер или неспокоен сън. Ако знаете каква е причината за това, отбележете на графиката си.
В общи линии позата при половия акт почти не влияе върху възможността за забременяване ( с изключение позата "прави" или "тя отгоре"). Но положението на жената след еякулацията (семеизпразването) може да облекчи или затрудни проникването на сперматозоидите в шийката на матката. Широко разпространено е, че най-благопроятна е класическата поза - "мъжът отгоре". При случаите на т.нар. "обърната матка" - за най-благоприятна се счита позата - "мъжът отзад" (легнала или на колене).
Най-благоприятната поза е индивидуална и зависи от положението на влагалището и шийката на матката. За повечето от жените оптимална е позата по гръб, крака сгънати в коленете и повдигнати към корема, като може да се постави възглавничка под таза. При наличие на т.нар. "обърната матка" - препоръчва се отново да се лежи по корем, като за повдигането на таза отново може да се използва възглавничка. По-точна консултация може да се получи след обстоен гинекологичен преглед на положението на влагалището и матката.
Не се изключва възможност за забременяване при която и да е друга поза. Но вероятността да настъпи бременност се понижава, ако след изхвърлянето липсва непосредствено съприкосновение на спермата с шийката на матката или просто семенната течност изтича от влагалището, както често се получава при полово сношение в поза "прави" или "жената отгоре".
Много важно е положението на жената след половия акт. За повечето от жените оптимална е позата по гръб крака сгънати в коленете и повдигнати към корема. При някои жени това не е актуално, защото положението на половите им органи е такова, че практически е трудно да изтече семенната течност, а при други е нужно да се обърнат към гинеколог за индивидуални препоръки.
След изхвърлянето на семенната течност вече всичко зависи от жената. Тя обезателно трябва да полежи най-малко 15-30 мин. евентуално върху възглавничка под таза ( при "обърната матка" по корем ). Много жени стоят в поза вдигнати крака на стената за 10 - 15 мин. Не трябва да се става веднага, колкото и голямо да е желанието да се направи душ.
Може ли да се забременее, ако жената не е изпитала оргазъм?
Може, много жени забременяват без никога да са изпитали оргазъм. Ако при мъжете оргазъм се изпитва при всяка еякулация ( изхвърляне ), то при жените една трета го изпитват почти всеки път, една трета в половината от случаите на полов акт, а една трета много рядко или никога не са го изпитали.
1. Отбелязвате средната дължина на цикъла си.
2. Избирате вида на лентичката.
3. След като сте определили горните две неща получавате 3 кода. Копирайте BBCode във вашия профил тук във форума като преди кода поставите
Когато си изберете блинки кликвате с десен бутон върху него и отивате на "Properties". От там копирате URL (адреса) и го поставяте в профила си. Тук отново се поставят след адреса.
ПРОГРАМИ В ПОМОЩ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ФЕРТИЛНИТЕ ДНИ И ОВУЛАЦИЯТА
Ако сте решили да измервате базалната си температура с цел прогнозиране на своята овулация или имате нужда от помощ за определяне на фертилните си дни, предлагаме Ви списък от следните програми и сайтове.
1. Програми и сайтове, които определят предполагаемите дни на овулация според дължината на цикъла, лутеалната фаза и първия ден на последната менструация. В някои от тях можете да зададете желания пол на бъдещото бебе, за да Ви помогнат да изберете правилните дни за зачеване. Дните от цикъла се оцветяват в различни цветове, което ще Ви помогне да се ориентирате по-лесно
Програми:
Ovulation Calendar - http://www.ovulation-calendar.com/
Безплатна пробна версия;
Пълна версия за 29$;
Освен изброеното - можете да я настроите да Ви напомня фертилните дни.
Бялото течение, заедно с болката и кръвотечението, е един от най- честите симптоми в гинекологията. Приблизително всяка трета пациентка търси лекарска помощ по повод бяло течение. Няма жена, която поне веднъж в живота си да не е била обезпокоявана от този симптом.
Влажността на женските полови органи до известни граници се приема за нормална. Нормалното влагалищно съдържимо не изтича през вулвата. То е бяло на цвят и с пастовидна консистенция. Усиленото изтичане на секрет се означава като флуор. Течението може да бъде рядко, гъсто, пенесто, белезникаво, жълтеникаво, кръвенисто и др. Понякога то се придружава с чувство на дразнене, сърбеж или тежест в таза. Гениталният флуор може да се дължи на различни основни заболявания. Причинителите могат да бъдат протозои, микози, бактерий, вируси
Равновесието на влагалищната екосистема е много деликатно, лабилно и лесно може да бъде нарушено от външни и вътрешни фактори. Най- чест източник на генитален флуор е влагалището. Нормалното влагалищно съдържимо е 1-2 гр., то е полутечно, пастовидно. При възпалителни изменения се нарушава баланса между трансудацията и резорбцията на течната съставка на влагалищното съдържимо,то се увеличава и започва да изтича навън , мокри вулвата и зацапва бельото. Влагалището има един гениално сътворен от природата биологичен защитен механизъм, който пречи на проникването на инфекция в горните отдели на женския генитален тракт. Физиологично този механизъм отслабва по време на менструация. Могат да го отслабят и други фактори: недостатъчно затваряне на вулвата /родови травми, десцензус/, лоша хигиена, чужди тела, чести и неадекватни влагалищни промивки, хормонални смущения, антибиотична терапия, тежкия хормонален дефицит /менопауза, оперативно отстраняване на яйчниците/ и др. фактори.
Методи за изследване на влагалищната среда:
1. Бактериоскопско изследване на влагалищната чистота- изследване с микроскоп на влагалищна натривка.
2. Културално изследване: посевки на специални хранителни среди, които дават възможност за точно идентифициране на микроорганизма - причинител .
Повишаването на бялото течение може да се дължи и на причинии от друго естество.
При съставяне на план за лечение трябва да се съобразим с топографията на флуора и причината за засилената секреция, да изолираме ако е възможно микробиологичния причинител . Едва тогава лечението ще бъде ефективно.
-------------------------------------------------------------------------------------
И още по въпроса:
През годините на зрелостта между клетките от стените на вагината се 'процежда' течност, която я предпазва и я поддържа влажна и гъвкава. Когато жената е сексуално възбудена, количеството на тази течност се увеличава и я овлажнява обилно. Течността, отделяща се от стенните клетки, и млечната киселина образуват бял секрет, чиято миризма прилича на рибешка. Поради стресово напрежение или други фактори количеството на секрета (левкореа) може да се увеличи или в него да се получат нехомогенни образувания, да се появи сърбеж или друго неприятно усещане. Ако жената усети сърбеж, или забележи, че вагиналното течение е по-силно или е придобило неприятна миризма, тя трябва да отиде на гинеколог, тъй като е възможно това да е признак на инфекция. Инфекциозните вагинални течения са три вида ; гъбички, трихомоназа, анаеробна влагалищна инфекция. Най-сигурния начин за да се определи вида на инфекцията е чрез вземане на проба от вагината.
• Гъбичката Кандида живее във влагалището. От 5 от 25 процента от жените на възраст между 15 и 50 години я имат. При повечето от тях не създава никакви проблеми, тъй като другите бактерии във вагината и пречат да се размножава. Но ако настъпи промямна във влагалищната среда - причината за това може да бъде стресово състояние, приемането на антибиотици или сношение с мъж, чийто пенис е бил заразен с гъбички. Процесът е придружен с неприятно вагинално течение. Течението е бяло на цвят и заедно с него се появява и сърбеж във вагината и вулвата. Лечението и е съвсем просто. Еднократно или в продължение на три дни жената поставя глобула от лекарството против гъбичките във вагината си. Това средство е ефикасно при на 85 процента от жените. Понякога гъбичката Кандида живее в червата на жената и се пренася от ануса във вагината, затова избърсването след дефеканция трябва да става отпред назад.
• Трихомоназата се причинява от едноклетъчния организъм Трихомонус. Той причинява инфекция на жените на възраст между 15 и 50 години. При повечето случаи трихомоназата се пренася по полов път. При мъжа тя обикновено не предизвиква никакви смущения, но при жената промяната на влагалищната среда може да доведе до течение и сърбеж. Трихомоназата се лекува с една доза до 4 таблетки или таблетка Flagyl по 3 пъти на ден в продължение на една седмица.
• Анаеробната влагалищна инфекция се нарича още вагинит. Симптомите и са сивкаво течение с много по-силна миризма. Появяването и е свързано с взаимодействието на две бактерии, които обикновено живеят във вагината. Инфекцията се открива, като се вземе проба от влагалището. Лечението на анаеробната инфекция е същото като при трихомоназата.
Не забравяйте, че най-сигурният начин да се определи вида на инфекцията е да отидете на гинеколог!
Благодарение на това изследване, въведено за първи път от Papanicolau, драстично се намали заболеваемостта от рака на маточната шийка. Цитонамазката позовлява да се улови заболяването в най-ранните му стадии, когато оперативното лечение води до 100% излекуване, а също така да се установят онези предракови състояния, при които е необходимо само да се обгори засегнатият участък върху шийката на матката.
Изследването не е болезнено!
Каква е техниката на изследването?
Лягате върху гинекологичния стол, както за обикновен преглед. Лекарят поставя във влагалището спекулум /така се нарича инструментът позволяващ оглед на влагалището и маточната шийка /.
С малка четчица се взима материал от каналът на маточната шийка.
Така взетите клетки се "натриват" върху предметно стъкло и след подходяща обработка патологоанатомът дава своето заключение. Това може да отнеме няколко дни.
Какви са възможните резултати?
РАР I - нормални клетки. Не е необходимо никакво лечение, освен ако Вашият гинеколог Ви е казал че имате "раничка" която трябва да бъде обгорена. Това се налага за да се прекъсне веригата на канцерогенезата;
РАР II - клетки показващи най-често възпалително заболяване. Тук често се налага противовъзпалително лечение. Ако имате "раничка" тя трябва да бъде обгорена;
РАР III - Съмнителен резултат. Обикновенно се налага да се проведе съответно лечение, контролна цитонамазка след него и обгаряне. Понякога се налага и да се направи биопсия /също неболезнено изследване, което цели вземането на малко парченце тъкан от маточната шийка за доуточняване на диагнозата/;
РАР IV - наличие на единични ракови клетки;
РАР V - наличие на множество ракови клетки.
Колко често трябва да се прави това изследване?
Обикновенно веднъж годишно. По преценка на Вашия гинеколог и по-често.
Съвети:
1. Не пропускайте година без цитонамазка! Това може да Ви коства живота!
2. Изисквайте цитонамазката да се прави с четка /вижте я предварително/ ! Това Ви гарантира по-точни резултати.
3. Искайте от Вашият гинеколог да Ви даде стъклото с готовата цитонамазка! Това ще позволи на лекарят-патологоанатом да направи сравнение при следващата цитонамазка. Ако резултатът е РАР IV или РАР V ще можете да поискате второ мнение при друг патоанатом.
4. Ако Вашият лекар Ви предложи операция - не се паникьосвайте! Задължително потърсете мнението и на втори патоанатом /стават и грешки!/ и ако то се покрива с първото - не се колебайте! Уловен в начален стадий ракът на маточната шийка е лечим 100%!
Когато очаквате бебе, очаквате да качите килограми, но не и косата ви да си смени цвета или обувките да ви омалеят. Бременността може да дойде с всякакъв вид дребни странични ефекти, за които лекарят може нищо да не ви е споменал. Ето 20 изненадващи симптома:
Акне
“Никога не съм имала пъпки като дете или възрастна – а сега изведнъж ми се появиха” – съобщава Доун, бременна във втория триместър.
Бременността прави някои жени по-податливи на появата на пъпки, защото мастните жлези увеличават производството си. От друга страна, ако преди да забременеете са ви се появявали пъпки преди мензис, сега допълнителният естроген може да ги прогони.
Кремовете с ретинол, които се предписват за лечение на акне, не са препоръчителни по време на бременност.
Болки в ставите и връзките
Същите хормони, които отпускат връзките в подготовка за разтварянето на таза по време на раждане могат да предизвикат дискомфорт преди появата на бебето.
Ишиасните болки (които се спускат от кръста надолу по крака) и болките в гърба се свързват с отпускането на ставните връзки. Добрата стойка и удобните обувки могат да донесат облекчение, също както и масаж от терапевт, специализирал се в работа с бременни жени.
Остра или тъпа болка от двете страни на слабините също е често срещано оплакване и се дължи на разпъването на връзките, които прикрепват матката към таза. Ако дискомфортът продължава, обадете се на лекаря си.
Вагинално течение
Докато тялото ви се подготвя за раждането, жлезите в половите органи работят извънредно, така че увеличаването на вагиналната секреция е нормално. Но се свържете с лекаря си, ако то е придружено от други симптоми като неприятна миризма, сърбеж или парене, понеже те са признак за инфекция. Ако сте податливи на гъбични инфекции, промяната в нивото на pH във влагалището отваря вратата за тези микроорганизми.
Вкус
Някои жени се оплакват от странен металически вкус в устата по време на бременност. Други откриват, че не харесват храни, които са обичали преди или обратното.
Задъхване
През първия триместър хормоналните промени може да ви карат да се задъхвате; през последния – растящото бебе притиска ребрата и диафрагмата и остава по-малко място, така че не можете да си поемате дълбоко въздух. Но ако задъхването се появи внезапно или не отмине след почивка, се свържете с лекаря си, тъй като това може да е знак за прееклампсия.
Запушване на носа и синусите
Промените в лигавиците също могат да предизвикат симптоми, подобни на грип – като запушване на носа, кашлица от стичащ се в гърлото заден секрет и синузитни главоболия. Лекарят или акушерката може би ще могат да ви предложат продавани без рецепта лекарства, които безопасно да облекчат някои от тези симптоми.
Кожни израстъци и петна
Същите физиологични промени, които карат косата ви да расте толкова разкошно, могат да предизвикат и не толкова добре дошъл растеж. Кожните израстъци са малки топчици кожа, които се появяват под мишниците или по врата, а ангиомите са червени петна, които понякога остават и след раждането. Консултирайте се с лекаря за всеки нежелан израстък, особено ако бързо нараства на големина, променя цвета си или започне да кърви.
Кървене от носа и венците
Освобождаването на прогестерон предизвиква омекване на лигавиците, като по този начин подготвя влагалището и маточната шийка за раждането. Ръка за ръка с увеличената циркулация повишените нива на този хормон може да ви направят по-податливи на кръвотечения от носа и венците. Използването на овлажнител за въздух и слагането на тънък слой гел в ноздрите помага да се предпазите от кървене от носа, като поддържа лигавицата влажна. А предвид, че инфекциите в устната кухина могат да доведат до преждевременно раждане, предпазвайте венците си с редовно миене на зъбите, почистване с конец и посещения при зъболекаря.
Мигрена
Ако сте страдали от мигрена преди да забременеете, хормоналните промени може в действителност да намалят честотата на главоболията. От друга страна, жени, чиито мигренозни пристъпи са свързани с менструалния цикъл, може да имат повече атаки.
Умората, напрежението, стресът и гладът също могат да провокират главоболие, така че се опитайте да почивате достатъчно и носете нещо висококалорично със себе си за спешен случай. Свържете се с лекаря си, ако внезапно развиете главоболие късно през бременността, което може да е предупреждение за някакви усложнения.
Нокти
Повишената циркулация в организма по време на бременност може да увеличи притока на хранителни вещества към ноктите, като ги направи по-здрави. Резултатът е – по-твърди и по-бързо растящи нокти.
По-големи крака
Не, те няма да растат в синхрон с корема ви, но може постепенно да нарастнат с цял номер по време на бременността. Защо? Хормоналните промени могат да предизвикат подуване в ставите и връзките, което прави стъпалата плоски. Купувайте си обувки в края на деня, когато краката са с най-големия си размер и се поглезете с нови маратонки или поддържащи сандали. Но ако забележите внезапно подуване, се обърнете към лекаря.
Промени в косата
Ето нещо странно – някои жени установяват, че къдриците им се изправят или пък правите им коси започват да се къдрят. И благодарение на повишената хормонална активност косата пада по-малко по време на бременност и често изглежда по-гъста. За нещастие най-вероятно ще изгубите тези допълнителни кичури след раждането на бебето.
Промени в очите и виждането
Не е шега – бременността може да засегне зрението ви. Повишаването нивата на течностите може леко да измени формата на окото, като така се променя начина, по който се фокусира светлината. Ако носите очила или контактни лещи, може да се наложи подмяната им поне докато бебето се появи. Носещите контактни лещи може изведнъж да установят, че лещите им причиняват зачервяване и дразнене и може да се наложи временно да носят очила. Но внезапни промени или нарушения на зрението – като виждане на звезди ли просвяткване пред очите - трябва да се съобщават на лекаря.
Промени в пигментацията
Омръзнал ли ви е цветът на косата ви? Бременността може да го промени без да прибягвате до цапащи бои. “Косата ми стана с по-дълбок нюанс на кафявото и аз много харесвам цвета”, казва една майка, бременна с третото си дете. (Ефектът обаче не винаги е толкова желан – веждите на една червенокоса позната, които бяха същия цвят като косата й, станаха черни!)
Кожата увеличава производството на пигменти по време на бременност, като се появява т.нар. линеа негра – тъмната линия, която свързва пъпа и пубисната кост, а също и потъмняването на ареолите на гърдите. Някои жени развиват също и “маска на бременността”, която представлява петнист тен на лицето.
И накрая, допълнителните хормони през бременността може да увеличат чувствителността на кожата ви към слънцето, така че се мажете обилно със слънцезащитен крем, когато не сте на сянка.
Разширени вени на вулвата
Изненадващото е не какво, а къде жените откриват тези братовчеди на хемороидите. Разширени вени на вулвата са много често срещани по време на бременност поради отпуснатите стени на кръвоносните съдове, увеличеното кръвообращение и натиска на бебето, който възпрепятства връщането на кръв от тази област. Тези вени се усещат по-неприятно когато стоите, така че ходете когато можете и често лягайте или качвайте краката на високо, за да възпрете кръвта от задържане в перинеума ви. Пликче с лед може да облекчи болката, а някои жени са много доволни от носенето на колоездачен бандаж или поддържащи гащи.
Силен сърдечен ритъм
Ето още едно странно, макар и доста често срещано преживяване – някои жени откриват, че усещат много повече пулса си, защото сърцето се премества по-близо до гръдната стена по време на бременността.
Синдром на карпалния тунел
Усещате ли изтръпване или смъдене в ръцете? То може да бъде предизвикано от подуване на карпалния тунел, тесен нервен провлак в китката. Попитайте лекаря си дали да използвате специални бандажи за да поддържате провлака отворен.
Слюнчене
Някои жени откриват, че по време на бременността имат увеличено слюноотделяне, което може да засили гаденето. Опитайте през деня да смучете твърд бонбон, а през нощта покривайте възглавницата си с кърпа, която да попива слюнката.
Сънят
Бременните жени, особено през първия триместър, често могат да задремят по време на разговор. Тялото ви работи здраво да отгледа бебето, така че си изградете навика да полягвате винаги когато можете. По-късно, когато стигнете последните седмици от бременността, може да ви е трудно да спите през нощта. Многото възглавници помагат – опитайте да спите на една страна с възглавница между краката и друга под корема.
Сърбежи по кожата
Кожата на корема ви се разтяга до съвсем нови измерения и може да протестира като сърби. Някои жени дори развиват изключително дразнещи обриви, които се наричат пруритични уртикариални папули и плаки на бременността – не звучи ли мило?, причината за които не е точно установена. И докато овлажняващите кремове може да облекчат сърбежите, дължащи се на суха кожа, за това състояние може да е необходимо дерматолог да предпише медикаменти.
Рядко сърбежът може да е признак, че функцията на черния дроб е нарушена, така че непременно уведомете лекаря си, ако сърбежите ви пречат да спите или заемат голяма част от деня ви.
Докато повечето от промените, през които минава тялото ви по време на бременност са нормални, някои от тях може да са сигнал за потенциален сериозен проблем. Свържете се с лекаря си, ако усетите следните неща:
Внезапно подуване на краката, ръцете или лицето
Замъглено виждане, замайване, звезди или просвяткване пред очите
Тежко главоболие, особено късно през бременността
Задъхване, което не минава дори и след почивка
Гадене и повръщане толкова силни, че да не можете да ядете нищо
Загуба на тегло
Внезапно бързо нарастване на тегло (бел.прев. – повече от 500гр на седмица)
Вагинално кървене – макар че малко зацапване в ранните етапи на бременността може да е нормално, всяко кървене трябва да бъде споменато на лекаря
Каквото и да е изтичане на течност от влагалището – може да е симптом за спукване на мехура
Промени в миризмата, количеството и консистенцията на вагиналното течение
Сърбежи толкова силни, че ви пречат да спите нощем
Най-често срещаните заболявания на влагалището са възпалителните. Почти всяка втора жена, обръщаща се за консултация към гинеколог, е с възпаление на влагалището (колпит). Едно от най-честите видове възпаления на влагалищната лигавица е микотичният (гъбичков) колпит. Причинява се от гъбички, с най-чест представител Candida albicans.
По принцип гъбичките са нормални обитатели в стомашно-чревния тракт, кожата, лигавицата на влагалището, устната кухина. Под влияние на различни външни и вътрешни фактори те могат да станат болестотворни.
Предразполагащи фактори за развитие на гъбично възпаление
Предразполагащи фактори за развитието на гъбично възпаление са: бременност, употреба на широкоспектърни антибиотици, кортикостероиди, имуносупресори, цитостатици, тежки изтощаващи заболявания; хипо- и авитаминози, болести на обмяната (диабет и др.), ползване на бельо от синтетични материали.
Пътища за инфектиране
Има 2 основни пътя за инфектиране:
1. Автогенно нахлуване на гъби по съседство (т.нар. ректо-вагинална контаминация) от ануса.
2. Екзогенно-сексуално-трансмисивна инфекция - при носителство у сексуалния партньор.
Когато защитните механизми на организма функционират добре, дори и да навлезат във влагалището, кандидите биват унищожавани и не възниква заболяване. При определени условия, които наричаме предразполагащи фактори, безсимптомното носителство се превръща в активна инфекция. Най-важните фактори за това са унищожаването на нормалната вагинална флора, която има защитни функции, и потискането на локалния и общия имунитет.
Форми на гъбична инфекция
Има четири основни форми на кандидомикоза.
1. Безсимптомно носителство.
2. Остра форма - с бурно изразена симптоматика.
3. Хронична форма - протича атипично, с по-леко изразена симптоматика.
4. Хронично-рецидивираща
Когато има 3 или повече епизода от гъбично възпаление, се говори за хронично-рецидивиращи форми на вулво-вагинална кандидоза. Това най-често се дължи на реинфекция от гастро-интестиналния резервоар; в резултат от увеличената устойчивост на Candida albicans; на понижените защитни сили.
Най-чести оплаквания
сърбеж
парене при уриниране
засилено вагинално течение
Въпреки че е налице течение, възможно е да има и оплакване от сухота във влагалището.
сексуален дискомфорт - неприятен, болезнен сексуален контакт
при гинекологичния преглед се установява силно зачервена оточна влагалищна лигавица, покрита с бели налепи, които се отстраняват лесно.
Обикновено оплакванията се засилват около менструация - преди или след, както и след полов контакт.
Диагноза
Тя се определя въз основа на гинекологичен преглед и микроскопски микробиологичен анализ на влагалищно съдържимо.
Оплакванията са много характерни, но това не означава, че трябва да се пренебрегват и определени изследвания - изготвяне на нативен препарат - директна микроскопия; оцветен с метиленово синьо препарат; в определени случаи се прибягва до културелно изследване - посявка върху специални хранителни среди. За диагнозата допринася и наличието на кандидозен баланит у партньора.
Около 70% от жените, имащи оплаквания, са с положителни микроскопски находки. Кандидозата може да съществува само като възпаление (зачервени, влагалищни стени) без изтичане на секрет, или като съчетание на възпаление и вагинално течение.
Лечение
Лечението е различно в зависимост от състоянието на конкретната жена. Преценката зависи от оплакванията, клиничното изследване и лабораторните резултати.
Съществуват много и различни антимикотични средства, много и различни подходи за лечение на вагинална кандидоза. В зависимост от конкретния случай лечението е продължително, краткотрайно, еднократно или комбинирано.
Важно условие за постигане на добър ефект от лечението е да бъде лекуван и сексуалният партньор, което най-често става чрез намазване с антимикотични кремове, а ако е необходимо и с таблетки през устата.
При вагинална кандидоза най-често се използват вагинални таблетки, като продължителността на курса на лечение и видът антимикотик се определя от лекуващия лекар. При хроничните форми се включват и антимикотични средства през устата за системно лечение на чревната кандидоза, с което се осъществява профилактика на автогенната реинфекция. В тези случаи се съчетават вагинални таблетки и системно лечение. Вече съществуват и препарати за дълготрайна профилактика на рецидивите на вагиналната кандидоза, което става чрез прием на таблетки през устата всеки месец след менструация за период от 5-6 месеца, но само по лекарско предписание. Друга възможност при тежки неповлияващи се случаи е имуностимулацията, която цели да увеличи защитните сили на организма. Освен най-често срещаният подвид на Кандида - Кандида албиканс, в някои резистентни случаи при културелно изследване се доказват т. нар. non candida albicans видове, които са устойчиви на стандартното лечение. В тези случаи трябва да бъде приложено лечение с конкретни препарати.
Бременност и влагалищни гъбички
По мнението на много автори вагиналните култури за кандида са положителни в 1/3 от всички бременни жени. Това представлява приблизително 2 пъти по-висока честота в сравнение с небременни жени.
Особено важен белег е изразено по-честата поява на вагинална кандидоза през последните седмици на бременността. Добре се знае, че при развиваща се гъбична инфекция плодът може да бъде заразен, което става основно в хода на раждането. Този риск трябва да бъде избегнат или сведен до минимум. Ето защо се акцентира върху еднократното лечение на вагиналната кандидоза преди раждане.
Особено важно е да се проследяват за вагинални колпити бременни жени 3-4 седмици преди очакваната за раждане дата и да се назначи подходящо антимикотично лечение, ако се прецени, че това е необходимо.
Хламидиоза. Причинена е от микроорганизъм Chlamydia trachmatis. В началото симптоми няма. Хламидиите са много често срещано заболяване при млади хора, които имат най-различни сексуални партньори. Предава се при полов акт със заразено лице. Симптомите (ако има) се проявяват 7 - 21 дни след половия акт.
Симптоми при жените:
Течение от влагалището ; кръвотечение от влагалището между менструациите ; парене или болка при уриниране ; болки в корема ; понякога втрисане и/или гадене ; болезнени полови контакти; болки в ставите; конюктивит.
Симптоми при мъжете:
воднисто бяло течение от пениса ; пареща болка при уриниране ; болки в ставите; конюктивит.
Ако не се лекувате:
Може да го предадете на партньора си . Може да доведе до по-тежка инфекция - да се увредят репродуктивните Ви органи . И мъжете, и жените могат да станат стерилни.
Лутеалната фаза, наричана още `дни след овулацията’ (DPO) е тази част от цикъла, която започва след овулацията и завършва в деня преди следващия ви цикъл да се появи. Обикновено трае около 14 дни и не варира с повече от 1 ден при всяка жена. Лутеалната фаза е получила името си от Corpus luteum (‚жълто тяло’), структура която се развива на повърхността на яйчника след като зряла яйцеклетка е била отделена по време на овулацията. Corpus luteum произвежда прогестерон, подготвяйки тялото за бременост. Вашата ЛФ трябва да е поне 10 дена за да може да подсигури бременост.
Важността на ЛФ
По дължината на ЛФ можете да определите кога сте овулирала. Овулацията може да наcтъпи със закъснение поради редица причини, като например, стрес, увеличена физическа активност, медикаменти, но дължината на ЛФ обикновено е константна. Имайки товa в пред вид, можете да определите кога сте овулирала като извадите дължината на ЛФ от дължината на цикълът. Така например, ако цикълът ви е 28 дни, а ЛФ 12 дни, овулацията настъпва на 16. ден от вашия цикъл (28-12=16).
Когато една жена забременее тялото й започва да произвежда хормон наречен hCG (Human Chorionic Gonadotropin). Този хормон дава положителните резултати на уринните и кръвните тестове. hCG се произвежда от ембриона при имплантацията (когато започне да се имплантира към стената на матката). Имплантацията е 6-10 дни след оплождането. Докато ембриона расте количеството на hCG нараства и се удвоява приблизително на всеки 2-3 дни. Предназначението на този хормон е да поддържа балансирани нивата на естроген и прогестерон докато се оформи плацентата. Нивата стигат своя връх от 300,000 mIU/ml в 10-12 седмица и след това спадат.
Средни граници на нивата на hCG
Нивата на hCG могат да варират при бременните жени, но веднъж започнали да се покачват те не бива да спадат до 10-12 седмица. Драматически спад в нивата на hCG може да са знак за помятане и бременната трябва да се консултира с лекаря си. Таблицата по-долу представя средните нива на hCG при бременните в 3-26 седмици от последната менструация. Трябва да знаете, че при двуплодна бременност нивата на hCG може да се покачват по-бързо.
Ниво на hCG по-малко от 5 mIU/ml показва, че не сте бременна.
Бременните жени обикновено достигат нива 10-50 mIU в седмицата след оплождането. Максимумът достигат от втория до третия месец, последван от спад в третия триместър.
Популярни домашни тестове за бременност и чувствителност към hCG
Не всички тестове са създадени на един принцип. Колкото е по-чувствителен теста (колкото по-ниски нива на hCG засича), толкова по-рано може да се открие бременността. Това означава, че тест с чувствителност 20 mIU/ml е достатъчен за откриване на бременност от 6 до 8 дни след зачеването или преди датата на очакваната менструация.
ЗАБЕЛЕЖКА: Зачеването може да стане няколко дни след секс, така че датата на секс не трябва задължително да се счита за дата на зачеване.
ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ
Колко скоро след овулацията мога да се тествам?
С най-чувствителният тест за бременност можете да получите положителен резултат седем дни след овулацията. Яйцеклетката трябва да се имплантира, за да започне да се произвежда hCG, а това обикновено става 6-12 дни след овулацията, обикновено 10 дни след това. Поради тази причнина е най-добре да изчакате да минат 10-12 дни след овулацията, но дори и тогава определен процент от бременните жени могат да видят отрицателен резултат. Много жени не виждат положителен резултат до първия ден на закъснението на менструацията, дори и няколко дни след това.
Колко точни са домашните тестове в първия ден на закъснението?
Ако направите тест с висока чувствителност (20-25 mIU/ml) в първия ден от закъснението той дава 90% точност, тъй като е възможно при някои жени все още да не е настъпила имплантация. При същия тест седмица след датата на закъснението точността се покачва на 97%.
По кое време на деня мога да се тествам?
Тъй като домашните тестове за бременност засичат нивата на hCG, разредената урина (когато сте изпили голямо количество вода) не се препоръчва. Най-добре е да използвате уринни проби, съдържащи голямо количество hCG хормон. Първата сутрешна урина е идеална, тъй като съдържа най-концентрирано hCG. От друга страна, ако изчакате няколко часа (4-5 най-малко) също можете да се тествате.
Колко да изчакам преди да отчета резултата от теста?
Положителен резултат може да бъде видян до 40 секунди. Не бива да разчитате на положителен резултат, ако той не се появи в рамките на минутния лимит (обикновено е 5 минути), който указан в инструкцията към теста. При всички видове тестове за бременност е възможно да се появи бледа черта.
Как изглежда положителния резултат?
Трябва да погледнете инструкциите към теста, тъй като при различните марки варира. Повечето тестове имат две “прозорчета” – едно, което показва, че теста е направен правилно (контролно прозорче) и друго, което показва положителнен или отрицателен резултат (тестово прозорче). В това прозорче се появява линия или плюсче. Всяка линия, независимо колко е наситена, се смята за положителен резултат. Цветовата наситеност в тестовото рпозорче може да варира, тъй като в различните етапи на бременността нивата на hCG са различни.
ПРИМЕРИ ЗА РЕЗУЛТАТИ ОТ ТЕСТОВЕ ЗА БРЕМЕННОСТ !
отрицателен резултат
положителен резултат
отрицателен резултат
положителен резултат
Бледата черта смята ли се за положителен резултат?
Ако теста е направен и отчете втора черта в минутния лимит без значение колко различни по интензитет са линиите, се смята за положителен резултат. Всички домашни тестове за бременност трябва да бъдат разчитани в периода от време, указан на листовката към тях и след това да бъдат изхвърлени, за да се избегне объркване.
Ами ако теста е отрицателен 5 минути след тестването, а стане положителен след час?
Може да сте бременна и да нямате достатъчно високи нива на hCG, които теста да отчете в необходимото време или теста може да е повлиян от външни условия, така че трябва да се тествате отново, за да бъдете сигурна в резултата. При някои марки тестове е указано, че е възможно да се появи бледа черта, ако теста бъде оставен да стои. Основно не трябва да разчитате на положителен резултат, отчетен след времевия лимит, указан в упътването. При всички марки тестове е възможно да се появи бледа черта или “химическа” черта.
Ако смятате, че резултатът е грешен, или е трудно да забележите черта, повторете тестването след 2-3 дни с нов тест.
Възможно ли е да се получи грешен положителен резултат?
Да. Някой медикаменти с hCG (Novarel, Profasi, Pregnyl, Humegon, APL) и някой определени медицински състояния могат да причинят появата на положителен резултат.
Ако използвате теста в рамките на 8 седмици след раждане или помятане също можете да получите фалшив положителен резултат. Тестът може да засича останал hCG в организма ви от предишна бременност. Трябва да потърсите лекар, който да ви помогне в разчитането на резултата, ако скоро сте била бременна.
Фактори, които НЕ трябва да влияят на теста са алкохол, аналгетици (болкоуспокояващи), антибиотици, противозачатъчни и хормонални таблетки, съдържащи clomiphene citrate (CLomid и Serophen)
Възможно ли е да съм бременна и да не видя положителен тест за бременност?
Да. Повечето жени виждат положителен резултат когато менструацията им е закъсняла с няколко дена, но не при всички е така. Фактори, които могат повлияят на фалшив отрицателен резултат са:
- Неточност при изпълнението на теста. Прочетете внимателно упътването.
- Тестът не е бил съхраняван правилно. Не съхранявайте теста при екстремни температури.
- Използването на разредена урина. Използвайте първата сутрешна урина.
- Прекалено раното тестване. Зачеването не винаги е в деня, когато е извършен половия акт.
Влияят ли оралните контрацептиви (противозачатъчни хапчета) на резултатите от теста?
Не. Хормоните, съдържащи се в хапчето не причиняват фалшиви положителни или отрицателни резултати.
Цервикалната слуз се произвежда от шийката на матката при наближаването на овулацията под действието на повишения естроген. Тя изтича от шийката във влагалището, където лесно може да бъде забелязана и наблюдавана. Цервикалната слуз се променя по време на цикъла – с наближаването на овулацията тя става по-прозрачна и разтеглива. Наблюдаването на тези промени ще ви помогне по-добре да разпознавате фертилните си дни.
Промяната в цервикалната слуз след менструацията е следната: пърите дни са “сухи” (т.е. няма цервикална слуз), след това тя става лепкава, кремообразна, после водниста и с наближаването на овулацията тя става белтъкообразна. В един и същи ден може да зебележите няколко вида цервикална слуз.
Проверяване на цервикалната слуз външно
Избягвайте проверяването й точно преди или след секс, тъй като възбудата или семенната течност могат да ви объркат.
Когато отидете до тоалетна и се избършете, избършете се отново и вижте дали има нещо по тоалетната хартия. Можете също да го направите с чисти пръсти или пък да видите цервикална слуз по бельото си.
Какво да наблюдаваме при проверката на цервикалната слуз?
*Как усещате вагината си – мокра или суха?
*Има ли някаква слуз по тоалетната хартия?
*Как изглежда?
*Какъв цвят е?
*Как е консистенцията й?
*Колко е?
*Какво усещате, когато я пипнете?
*Можете ли да я разтегнете между палеца и показалеца си?
Ако не можете да забележите цервикална слуз по тоалетната хартия опитайте се да свивате и отпускате мускулите на влагалището си – това помага да се “избута” навън. (Избягвайте да правите това точно след секс, тъй като така можете да избутате семенната течност).
Ако имате проблеми с проверката на цервикалната слуз външно, може да опитате вътрешно.
Проверяване на цервикалната слуз вътрешно
1.Вкарайте два пръста във влагалището си и достигнете шийката на матката
2. Поставете пръстите един срещу
3. Стиснете леко шийката
4. Съберете цервикалната слуз, придвиждайки пръстите си към отвора на шийката
5. Извадете пръстите си и ги разтворете бавно
6. Отбележете каква е цервикалната слуз както при външно проверяване.
Как да отбелязвате цервикалната си слуз
Независимо по какъв начин сте я забелязали (на тоалетната хартия, върху бельото или вътрешно), начинът за отбелязването й е един и същ. Винаги отбелязвайте най-фертилната си цервикална слуз, дори и да сте забелязали повече от един вид през деня. Правете го, за да не пропуснете потенциален фертилен ден!
По-долу са изброени видовете цервикална слуз. Не всяка жена забелязва всичките видове. Също може да забележите такава, която не отговаря идеално на дадена категория. В този случай я отбележете като такава, спадаща към по-фертилния вид. Например, ако забележите цервикална слуз, която е нещо между кремообразна и белтъкообразна, отбележете я като белтъкообразна. Също, ако забележите двата вида в един и същи ден, отбележете я като белтъкообразна.
*Суха: Отбележете цервикалната си слуз като “суха”, ако изобщо не забележите такава, ако няма такава по бельото ви и ако усещате вагината си суха. “Сухите дни” са след края на менструацията ви и след овулацията.
*Лепкава: Отбележете цервикалната си слуз като такава, ако тя прилича на лепило, гъста е и не се разтяга. Може да бъде жълтеникава или бяла на цвят, но също така е възможно и да е прозрачна. Можете и да забележите и да не забележите такъв тип цервикална слуз преди и след овулацията си.
*Кремообразна: Отбележете я като такава, ако прилича на лосион за ръце, ако е бяла или жълтеникава на цвят, може и прозрачна, прилича на мляко или крем или майонеза. Може да се разтяга леко, но не много и лесно се “разкъсва”.
*Водниста: когато цервикалната ви слуз е чиста и прилича на вода. Може да се разтяга. Тази цервикална слуз е фертилна и може да е вашата най-фертилна, ако не забележите белтъкообразна такава. Тя може да се появи точно преди белтъкообразната или пък да не се появи изобщо.
*Белтъкообразна: това е най-фертилният вид церикална слуз. Отбележете я като такава, ако изглежда като белтък на яйце, силно разтеглива, прозрачна. Може да бъде също прозрачна, с бели или червени оттенъци. Прилича също на семенната течност (и има доста сходни физически свойства като нея, тъй като спомага на сперматозоидите да се придвижват). Би трябвало да можете да я разтегнете между палеца и показалеца си без проблем.
Фактори, които могат да повлияят на цервикалната слуз
Някои фактори могат да повлияят на количеството и качеството на цервикалната слуз. Някои са хормонални, други са свързани с начина ви на живот или лекарства. Ето някои от тях:
*лекарства като антихистамини и диуретици
*хормонални препарати като Кломид (попитайте лекаря си)
*успокоителни
*антибиотици
*билки (допитайте се до лекаря, ако се опитвате да забременеете)
*витамини
*вагинална инфекция или болести, предавани по полов път (посъветвайте се с лекаря си, ако имате съмнения)
*болест
*вагинални промивки (не се препоръчват, освен ако не са назначени от лекар)
*наднормено тегло (може да повиши количеството на цервикалната слуз)
*слуз, отделяна при възбуда (може да бъде объркана с белтъкообразна)
*останала след секс семенна течност (може да бъде объркана с белтъкообразна)
*лубриканти (не се препоръчват при опити за забременяване, тъй като убиват сперматозоидите)
*кърмене
*намалена функция на яйчниците
*след спиране на противозачатъчни
Ако нещо относно цервикалната ви слуз ви притеснява (има миризма, причинява ви дискомфорт или сърбежи, или кървите, когато не трябва), обърнете се към лекаря си.
(превод Sunshine)
Противозачатъчните хапчета са популярен начин за предпазване от нежелана бременност. След спирането им , много от жените , които се опитват да заченат имат притеснения за способността си за зачеване след употребата на противозачатъчни хапчета .
Ето някои от най - често задаваните въпроси свързани със зачеването след прием на противозачатъчни хапчета :
* Колко време ще отнеме нормализирането на цикъла ми след спирането на хапчетата?
* Хапчетата ще окажат ли влияние на способността ми за зачеване?
* Колко време ще ми отнеме да забременея след спирането на хапчетата?
* Мога ли веднага да започна да меря базалната температура след спиране на хапчетата?
Изненадващи са някои нови научни изследвания отговарящи на тези въпроси. Едно от тези изследвания е от Др. К. Гнот и неговите колеги от университета в Дюселдорф, Германия. В статията “Характеристиките на цикъла след спиране на противозачатъчни хапчета”( публикувана в списание Gynecological Endocrinology през 2002 г.) , Гнот и неговите колеги сравняват харектеристиките на циклите на жени, които скоро са спряли приема на противозачатъчни хапчета с такива, които никога не са използвали хапчета . Характеристиките на циклите били определени чрез графиките на Базалната температура.
Важни открития :
* 57.9 % от жените са имали овулация в първия цикъл след спиране на приема на хапчета (доказано по метода на БТ), с нормална лутелна фаза (над 10 дена)
* 10.24% от жените не са овулирали през първия месец след спиране на хапчетата . Значителни разлики се появяват и във втория и третия цикъл след спиране на приема .
* Циклите са били по-дълги след приема на хапчета ( до 12 цикъл )
* В групата на жените , които са спряли хапчетата , се наблюдават чести смущения в циклите (изразени с по-къса от 10 дена лутелна фаза или по- дълъг от 35 дена цикъл) . ( до 7 цикъл )
* Нормализирането на цикъла след спиране на хапчетата отнема 9 месеца , а понякога и повече.
Други фактори : Възраст и предишни бременности
Други фактори , които могат да изиграят важна роля за възстановяването на плодовитостта , след спиране приема на противозачатъчни са възрастта и броя на предишни успешни бременности. През 1986 г. е публикуван научен доклад в “Английското списание за семейно планиране”, където Смит и Йейтс оценяват влиянието на възраста и предишни бременности върху времето необходимо за възстановяване на плодовитоста след спиране на хапчетата. Те сравняват жени на възраст 25-29 години със жени на 30-35 години и такива , които са имали предишни успешни бременности с такива , които никога не са забременявали.
Важни открития :
* При жени (от двете възрастови групи) имали предишни бременности , цикъла и плодовитоста се възстановяват по-лесно и за по - кратък период от време
* При жените на възраст 25-29 години , които никога на са забременявали , възстановяването на плодовитоста и цикъла отнема малко по-дълъг период от време
* При жени на възраст 30-35 години , които никога не са забременявали , възстановяването на плодовитоста и цикъла отнема най-дълъг период от време , но няма доказателства , че хапчетата причиняват постоянен стерилитет.
Графики на Базалната температура след прием на противозачатъчни
Откритията от тези научни експерименти трябва да окуражат жени , които се опитват да заченат след приема на противозачатъчни , дори първите един два цикъла да не изглеждат “нормални”. Обнадеждаващ е доклада на Фароу от 2002г., които свързва продължителния прием на противозачатъчни с намаления риск от по - късно зачеване т.е. продължителния прием на противозачатъчни , увеличава вероятноста от бързо зачеване.