Ехааа,Щруди,едно огромно ЕВАЛА за темата!Страшна си,улучи ме право в десетката на сърчицето с тая темичка...

Откъде по-напред да започна.Да видим...Научих се да не бъда егоист.Да мисля и за някой друг.Да обмислям повече думите и постъпките си и да преценям как те биха подействали на човека до мен,а дори и на останалите ми близки.Научих се да показвам доста от добрите черти у себе си,станах по-спокойна и по-уравновесена отпреди.научих се да правя компромиси,които даже доста често са прекалени,но не е болка за умиране.Научих се също да изказвам свободно мнението си дори когато знам,че ще последва скандал.Научих се да отстоявам повече мнението си за важните неща.Понаучих и да готвя това-онова.Но най-вече се научих да обичам,колкото и банално да звучи.Тъжно ми е,когато хората за цял един живот не съумяват да намерят любовта,която за мен е над всичко и всички и е водещата сила в този свят.Благодарение на това чувство ти можеш да покажеш и да дадеш най-доброто от себе си и да се научиш да обичаш и най-лошото у половинката си.Научаваш се да надмогнеш егоизма,егото и ината си,за да станеш по-добут и по-истински човек.Има още много дребни неща,които съм научила,но на фона на останалото,не мисля,че има смисъл да ги изреждам.

А от бивши гаджета също съм понаучила нещичко.Горе-долу разбрах какъв човек НЕ искам до себе си и че може да изпитваш голяма вина,когато са влюбени в теб,а ти не можеш да отвърнеш със същото...