Не- честно- всички онези щастливи връзки, които се раждат от нищото.Как хората успяват да зарежат дълга връзка и след максимум седмица да се подвизават с нов, като ..преди да кажете, че съм на 14 не е така.На почти 22 съм и положението е опряло в кокала направо..Имам приятелки , които след 3 годишна връзка си поревават ЦЯЛ един ден! , а на следващия вече се е появила потенциалната сериозна връзка с друго момче?Добре- КАК?
4 месеца вече съм сама- с възглед това да не се промени скоро...И пак преди да кажете , че не правя нищо по въпроса, ще си се защитя - казвайки, че не стоя вкъщи, излизам, абе..не е като да не го търся тоя ЕДИНСТВЕНИЯ..Знам, че той уж не се търсел, ама аз съм от най-нетърпеливите и съдбата редовно ме подминава и съм се научила, че ако аз не се погрижа за собственото си щастие , тя няма да ми се отзове..ДОбре- изключвам интернет простраството- за мен това отдавна е абсурден начин да си намериш половинка..Тъй.. навън- какво показа опита ми- ами все някъде бъркат - потенциалните избраници..И преди да кажете, че правя на "тежко с картофи" ще поясня, че
единият пишеше "въздОх" - отговорът на журито беше твърдо НЕ!Под журито визирам себе си, понеже съм филолог и не мога да допусна контакт с такъв мъж..Да е грамотен мъжът до мен не е чак такова голямо изискване- нали?
другият е на 27 - твърде ненаживял се, още му се е*е, още му се ходи по дискотеки - твърдо НЕ
трети- ще се издъни с въпрос на първата среща "Не искаш ли да изгориш?" ... фейспалм..Твърдо не..
четвърти ще ме спре с въпрос "дай си скайпа" - ДАЙ СИ СКАЙПА- моля ви се.. нямат ли въображение днешните мъже?
Високи ли са ми критериите, или просто все попадам на мухльовци?
Аз обаче малко си се изживявам в приказките и копнея за необикновено запознанство- не тип- Холивуд, но все пак имам познати, дето са се запознали по супер уникалния начин и няма как да се усъмниш дали това е истинският- той просто е- такава любов се случва веднъж на хиляда..Добре къде да го търся?Ако трябва с GPS ще го издиря!- просто се задушавам от самота, бившият ми ме преследва ( 2 години и половина бяхме заедно) , спомени , моменти.. всичко и ако скоро не мина на антидепресанти- трябва да си намеря спешно НЕГО..защото единственото нещо от което ме е страх, повече от смъртта това е самотата...