Щом въобще седиш да си биеш главата във въпроси от тоя ред, значи тия красиви приказки за развитието не са чак такава истина, а по-скоро фасада. Изкарвала съм 8 месеца без гадже, занимавайки си се с мои работи без да си губя времето в анализиране на себе си или мъжкото съсловие. Рано или късно се намирате. И не, шансът да се срещнете в дискотеката е минимален.

Едно е да имаш високи критерии, друго е да ги обръщаш в някакви списъци с качества, които ТРЯБВА да притежава едно момче. Иначе по тази логика не е лошо да се замислиш дали ТИ притежаваш всички необходими качества. Е? Може да не е велик с правописа (остави момчето с "въздОх", да речем, че иде реч за следващите). Ами, ако е велик с математиката? Или програмирането? Или е живял 10 години някъде другаде и му е трудно привикването с българския? Ами, ако е много мил и интересен човек като цяло? Ако споделя интересите ти? А ти имаш ли интереси въобще? Освен езикът. Имаш ли хобита? Ако имаш, защо не се запознаваш с хора, които ги споделят и там не си "потърсиш" Голяма любов? Много тесногръдо ми се вижда всичко това.

Аз обожавам английския език. Приятелят ми яко му куца граматиката, за това пък има страхотен речник. Значи след първото бъгаво изречение, което съм му прочела, трябваше да му кажа: "А, край, скрий се, под нивото си ми."? Без значение останалите му качества. Опознай хората първо, тогава ги отписвай като "не ставащи за велика, шекспирова любов".

Пак ще го кажа: Всичко хубаво се постига с труд. И търпение.