Добре.. Как го правите?

[jghgh]

Вдигам тази тема, 'щото ми е интересна.
Авторке, според мен съдиш прекалено. Твърде много лепиш етикети и преценяваш.
Не мога да не призная, че и аз съм същата, но срещнах човек, който да ме поотучи от непрекъснатото преценяване, от постоянните оценки и етикети, които лепя на хората. Защото хората са хора, те са личности.
Да, адмирирам да продължаваш да имаш високи изисквания, но и определено да се поспреш малко и да се огледаш с уважение към всеки един човек. Това наистина ти е необходимо. Да осъзнаеш, че не си много повече от другите (ти се мислиш за повече от другите, убедена съм, не е нужно да отричаш) и че от всеки можеш да научиш нещо, независимо какъв е. Наистина. Все пак ти си напред в езика, но в други области сигурно изоставаш от т.нар. общаци, лекоатлети и т.н. Замисли се, те все пак са щастливи и живеят в някаква хармония, макар и наивна и простовата, а ти не можеш да намериш подобно нещо към този момент.

Като се кротнеш малко, после с по-голям мир в душата би намерила точно това, което търсиш. Иначе си се запряла, заинатила, сакън! Точно това те спира, а не високите ти изисквания. Но промени малко позицията си. Както искаш го разбирай това. За да излезеш от затлачването, в което си в момента.

Не те осъждам, защото моето възпитание включваше още от дете да се сравнявам с другите, да бъда по-добра от другите в аспектите, които смятам за важни (хуманитарни предмети в училище), а майка ми редовно като теб лепеше етикети и поставяше хората в рамки. Например, изрусените момичета гледали "като крави", спортистите били еди-какви-си, а хората вишисти, например инжинери и т.н. - леле, колко будни момчета.
Това е много, много грозно. Трудно отвиквам с лепенето на етикети. На мнение съм, че е полезно да се извисяваш над другите, но не и прекалено. Като чета твоите постове ми става едно такова болно - страшно грозно звучиш отстрани, наистина е нужно да се поспреш и да се влгедаш в същината на нещата. Ако почнеш да гледаш И със сърцето (но не основно с него, както не и основно с разума), ще видиш, че и сред интелигентните хора се срещат много лоши екземпляри. Бездушни, зли, свръхамбициозни и конкуриращи се с всекиго. Аз лично познавам и съм ходила с един правист, голямо мекотело и подчовек, сноб, комплексар и т.н.

Не, не отричам да търсиш образования човек.
Но отричам това, че ако намериш една правописна или пунктуационна грешка (която е незначителна, не като "въздОх"), ти ще почнеш да се съмняваш в авторитета на един човек, в него.

Не знам как да си формулирам мнението, но се спри малко, огледай се, виж какъв е света. Виж дали не прекаляваш с очакванията си, с критериите си. Не, не ги занижавай. Заслужаваш това, което искаш. Но се отърси от лепенето на етикети и давай шанс на хората. Давай им! Може, и не само може, но често ще оставаш изненадана! Ти ги съдиш прекалено строго. И малко или много злобееш и парадираш с големите ти изисквания.
Може да си прекрасен човек - вярвам го, но е отблъскващо дори да си приятел с човек, който съди останалите и се смята за много по-велик, едва ли не другите не го заслужават.

Пожелавам ти да си намериш ерудит, но имай предвид, че и тяхното съсловие не е пълно само с пчелички. Разбира се, осъзнавам защо все пак предпочиташ това съсловие пред "общаците". Но да се лепят етикети е грозно.
Би било и грозно, ако се усъмниш в авторитета ми (ох, това прозвуча надуто!), понеже си намерила някъде в поста ми правописна или пунткуационна грешка. Не знам защо си мисля, че ти това правиш. Не се заслушваш в хората, защото правят грешки, изглеждат ти прости и т.н. Не мисля, че е правилно.